Футбола е отборен спорт. Разликата между победа и загуба са отборните усилия. Никой играч не е по-голям от отбора си.

Всичко това е вярно, но преди NFC Championship Game не може да не се спрем на първото следсезонно противопоставяне на двама големи в играта - Tom Brady и Aaron Rodgers. Причината я ясна – от години очакваме този сблъсък.

В продължение на години единствената надежда за плейофна среща на Том Брейди с Арън Роджърс беше Супербоул. Веднъж, когато Роджърс се справи, New England Patriots на Brady беше нокаутиран от New York Jets - Jets! - в дивизионния кръг след сезон 2010.

Двамата са били в един и същ постсезон девет пъти, но никога не са се срещали.

Ако не са могли да се срещнат в Супербоул, това е следващото най-добро нещо, като се има предвид колко общо имат - освен заглавията на Супер Боул, разбира се.

Те са сред най-ефективните куотърбекове в историята на НФЛ.

Роджърс има осем сезона с преминаване на 4000 ярда и по-малко от 10 интерсепшъна. Брейди има шест. Никой друг няма повече от два такива сезона в историята на НФЛ. Три куотърбека са водили раглистата на НФЛ по коефициент на пасове-интерсепшъни поне четири пъти: Сами Боу (пет пъти), Роджърс (пет) и Брейди (четири). Те са комбинирали за общо 130 449  пасинг ярда и 993 подавания за тъчдаун - и двете най-много във финал на конференция за двойка стартови куотърбека. И това се случва когато тяхната комбинирана възраст - 80 години и 227 дни - е най-голямата за двойка стартиращи куотърбекове някога в мач за титлата игра на конференция. 37-годишният Роджърс ще започне своя пети конферентен финал, а Брейди,, на 43 своя 14-и.

Кое в статистиката на двамата великани направи впечатление този сезон:

Tom Brady: 34 завършени подавания на 20 или повече въздушни ярда. В предсезонния период се говореше толкова много за това дали Брейди все още е има силата на ръката, за да изпълни високолетната пасинг игра на Брус Арианс „No Risk it, No Biscuit" в ярък контраст с „dinking and dunking”, което правеше в New England. Но 34-те завършвания на Брейди при подавания на 20 и повече въздушни ярда дадоха отговора. Брейди опита с 21 повече от тези хвърляния, отколкото Патрик Махомес и процентът им на изпълнение е почти идентичен: Махомес с 38,8% и Брейди с 38,6%.

Слабост в тазгодишната му статистика бяха сравнително по-малкото за неговите стандарти първи дауни и дълги, изяждащи игровото време драйвове. Много пъти през сезона нападението на Bucs изглеждаше разделено и неориентирано, а секундарито висеше. В целия редовен сезон  Bucs победи само един отбор с печеливш рекорд - Packers през седмица 6. Те бяха пометени от New Orleans Saints с разлика от 46 точки и загубиха от Los Angeles Rams и от Chiefs в седмици 11 и 12. Те спечелиха четири мача поред, за да затворят сезона, но тези победи бяха срещу отбори, завършили годината с комбинирани 20-44.

Aaron Rodgers има средно малко по-малко от седем интерсепшъна на сезон през 13-те години, в които е стартирал в лигата. Роджърс има 412 тъчдауна и 89 прихващания в кариерата - най-малкото от всеки куотърбек достигнал 400 подавания за TD. Но единственият отбор срещу когото Роджърс има повече прихващания (девет), отколкото тъчдауни (осем) е Buccaneers и това включва два в загубата от седмица 6 - 38-10 от Bucs.

Ахилесовата пета на Роджърс бяха контузиите в офанзивната му линия. Пакърс имат една от най-добрите офанзивни линии във футбола с двойка All-Pro – левия текъл David Bakhtiari и центъра Corey Linsley. Бахтиари пропусна три мача заради счупени ребра в средата на сезона и след това бе загубен за плейофите, когато разкъса ACL на финала на редовния сезон. Линсли пропусна три мача заради контузия в коляното. Всичко това се случи, след като стартиращият гард Лейн Тейлър си издуха коляното в началото на сезона и беше загубен за годината. Въпреки това Роджърс беше сакван само 20 пъти и никога не се появи в доклада за контузия. След победата в събота над Rams, самия той нарече играта на линията "звездна" и открои Били Търнър - който играеше десен гард като невъспят герой.

И така, какво трябва да знаем оше за довечера?

Bucs вече победиха Packers този сезон. В този мач дефанзивният координатор Тод Боулс направи една от най-добре извиканите си игри досега, дефанзивната линия 16 пъти блицира и това беше единствения мач през сезона в който офанзивната линия на Packers изглеждаше надиграна. В последния мач, срещу Saints, вторичната защита, ахилесовата пета на този отбор, също се събуди и направи най-добрата си игра за сезона. Светците успяха да спрат пасингиграта на Bucs със строго покритие на приемниците на Bucs, но защитата на Tampa Bay принуди четири търновъра и задържа Drew Brees до едва 57,1%  завършеност на подаванията. Очаква се температурите да са в рамките на 20 по Фаренхайт в неделя, което изглежда ще благоприятства Packers, но Брейди е 34-8 в редовния сезон и след сезона, когато температурата по време на игра е 32 градуса или по-ниска.

Срещу всеки друг отбор Rodgers и Packers биха били далеч по-уверени. В края на краищата те  нмат най-доброто нападение в НФЛ и миналата седмица, срещу най-добрата защита срещу отбелязване в лигата, те направиха 32 точки на Рамс в дивизионния плейоф кръг. Но помислете какво им причиниха  Bucs през седмица 6. При 10-0, интерсепшъна на Роджърс (от Jamel Dean) отвори вратите за обрата. Бързата комбинация от двата вътрешни лайнбекъра на Bucs Lavonte David и Devin White доминираше в играта. Роджърс беше сакван четири пъти, един от само два мача през този сезон, в който беше сакван повече от два пъти.