Футболния сезон е най-краткия в значимите спортове.17 седмици в редовния сезон плюс 4 до Супербоул за НФЛ,15 за колежаните плюс 5 за боулите.Като мачове изглежда още по пестелив.
Максимум 20 мача за участниците в Супербоул,16 за шампиона и вицето на колежаните.
Това е нищо сравнено с 82-та мача от редовния сезон в НБА и НХЛ плюс максимума от 28 в плейофите.Да не говорим за 152-та мача в редовния сезона на бейзбола...Изглеждат още по-малко като прибавим,че за разлика от изброените или европейския футбол и ръгбито във футбола или поне в неговата истинска, заслужаваща си гледането класа няма турнири и мачове между представителни, държавни ,национални или както там всеки предпочита да ги нарича отбори.
Това е напълно нормално.По интензитет, влагане, физическо и психическо,изхабяване общо казано кръв,пот и болка футбола е съвсем друга планета в сравнение с останалите спортове.Единственото сравнение е с професионалния бокс.Поне от времето в което бокса не беше разделен на безброй съперничащи си федерации и съюзи..А факта,че в днешно време успява да създаде доходност и печалба дори по-висока от останалите за много по-малко продукт е добре дошъл за клубовете,техните собственици и особенно за играчите,които за 5 месеца максимално натоварване вземат наравно и повече от другите за 8 (или 10 в сокъра).
В света на футбола всички са доволни и щастливи …Или?
Всяка година феновете на футбола се сблъскват със 7 месеца без любимото си развлечение.На всяка неделя прекарана с бира и хотдог на стадиона или пред телевизора се падат почти две в които сме лишени от това основно удоволствие в живота.
По дяволите!Като се замисли човек дори след години брак повечето все още правим повече пъти секс годишно отколкото гледаме отбора си да се бори и страда на терена…
Не е справедливо.Особено за тези,които почти не ползват заместители.
Не,не става въпрос за такива каквито си помислихте.Говоря за спортни заместители.Например европейски футбол,ръгби или нещо друго което си струва да се гледа.И не.Не тенис и голф.Те донякъде стават да ги играеш,но да седиш с часове пред телевизора да гледаш несвършващ петсетов мач или люлеенето на дебелия задник на Тайгър Ууд.Бррр… Това наистина си е за съвсем отчаяните.
Така,че да посрешнем за пореден път настъпващата суша.И да опитаме,в духа на сегашните времена да погледнем оптимитично на нещата.
Като например,че очакващия ни глад само ще разпали апетита ни за футбол.Ще изостри сетивата ни.Ще ни даде време да понаучим нещо.Да помислим и анализираме това и онова.Да коригираме някои сбъркани и неверни представи.И когато започне новия сезон да бъдем готови да се наслаждаваме напълно на храната (Извинете,увлякох се.Имах предвид играта,разбира се).
Защото това е смяната на сезоните за нас,феновете на футбола.
И нека някой други живеят във вечно лято,където всеки ден гледат продпочитания си спорт. Нека ФИФА и УЕФА разтягат сезоните до безкрайност и увеличават до извън лимита мачовете на играчите си на принципа на Мечо Пух „Колкото повече,толкова повече”.
Защото,ако има нещо по-лошо от временното гладуване,това е пресищането.Първото лесно се задоволява.Второто има трайни последици,можещи да доведат до невъзприемчивост и дори погнуса към това което си харесвал.
А и пролетта и лятото човек може да прави и други неща.Нали?

Валентин Тодоров