Това не е вярно.Според даните на Комисията по безопасност на потребителската продукция на САЩ за 2015 год, рейтинга на най- травматичните видове спорт е следващия:

1.Баскетбол - 512 хиляди

2.Велосипедизъм - 481 хиляди

3.Американски футбол - 416 хиляди

Повечето от другите спортове са несравними,защото числото на практикуващите ги е много по-ниско от тези три.Освен това количеството травми намалява.В 2009 году те са били 452 хиляди, а в 2007 году - 455 хиляди.
Този парадоксален на пръв поглед факт има съвсем просто обяснение.Повечето,непрактикували спорт хора смятат,че травмите се случват основно по време на състезание и при физически сблъсаци.Това не е вярно.
Всъщност повечето травми в професионалния спорт стават по време на тренировки или загряване преди състезанието и преобладаващата част от тях са самоконтузии.Това е така защото тогава спортистите не са максимално концентрирани и подготвени за неща като стъпване накриво,пресилване и т.н. които са далеч по-рисков фактор отколкото физически сблъсък тяло в тяло в който и двамата противници влизат готови за него.

МиФ 2.Елементарна игра– вземаш топката и бягаш.Не се иска кой знае какво мислене.

Нищо не е по-далеч от истината от подобни предвзети твърдения на хора които просто не знаят нищо за играта и не си правят труда да научат..Всъщност всяка друга отборна игра може да бъде наречена примитивна в сравнение с американския футбол.Особено сокъра (или футбола по Кембриджските правила от 1868,ако настоявате).Нещо което знае всеки играл сокър, където новите тактически схеми са изцяло взаимствани от далеч по-развитите в този план игри.Пример – тоталния футбол на Аякс за който самия му създател Ринус Микелс признава,че е заимствал от ръгбито и американски футбол.

Реално американския футбол се отнася към другите отборни игри така,както Шаха към Дамата. Това е видимо дори за неспециалисти.
В мача участват по 53 футболиста от отбор. На полето излизат три съвсем различни состави в нападении и отбрана.Треньорските щабове включват между 10 и 15 висококвалифицирани специалисти – от които един главен,под него координаторите на защитата,нападението и специалния отбор и оттам нататък треньори за всека линия или пост в отборите.
Американския футбол е най-сложната отборна игра.Като се започне с правилата които по обем се съревновават с търговските и наказателни кодекси на развитите демокрации – това е книга с над 600 страници.Много от термините са специфични и губят смъсъл при превод,особенно буквален на други езици.За разлика от сокъра,където най-подробната книга с тактически схеми,тази на професор Шебеши съдържа около 120 схеми прилагани като се започне с Унгарския Златен отбор от 50-те до Барса на Йохан Кройф в САЩ ВСЕКИ отбор,като се започне със средношколските,през колежанските до професионалните включително има свой плейбук – сборник от игрови схеми и комбинации.Те са толкова много,че преди ерата на лаптопите и таблетите текущия,подготвян за отделния сезон плейбук е бил в 12 до 20 от най-големите канцеларски папки.Нормално след като нормалния плейбук в НФЛ съдържа над 1000 отделни комбинации за атака и защита.
Така,че да бягаш без да мислиш няма как да се получи в тази игра.Ненапразно за разлика от сокъра в целия свят,където повечето от играчите са от дъното на интелектуалната стълбица и често са дори без основно образувание в професионалния футбол играят само и задължително завършили колеж.Е,по олекотени спортни програми,но все пак висшисти,според нашите,български разбирания.
Всичко казано дотук подсказва защо специализацията е задължителна за футбола – трудно е,да не кажа невозможно да си универсален,еднакво добре играещ и в нападение,и в защита.Не е случайно,че последния такъв играч завърши кариерата си още в 60-те години на миналия век.