Една желязна завеса се спусна над Европа

Знаменитата фраза от речта в американския град  Фултън на  британския политик,историк и писател,носител на Нобелова награда за литература през 1953 г. се помни и цитира често.В наши дни вече значително по-рядко.Нали „Желязната завеса” вече я няма.Или поне такова е утвърденото и насаждано мнение на континенталния политически елит и слугуващите му медии и институции.Но…

Когато нещо е казано от Уинстън Чърчил трябва да сме бдителни.Обсебения от славата и делата на прадядо си,Джон Чърчил,първи херцог Марлбъро ,така и не превъзмогнал през целия си дълъг живот ,че името и титлата на великия му предшественик са отишли при по-големия му брат отчаяно е искал да постигне и надмине английския полководец от Първата Европейска и в много отношения Световна война.В този неистов стремеж той често е губил границата с реалността и с неистова енергия е създавал и опитвал да налага политически и военни планове,които ако не са били пресичани и спирани в зародиш неизменно са се превръщали в катастрофи.От Дарданелската операция през Великата война,през Норвежката авантюра, спирането на настъплението на Уейвъл в Либия и изпращането на най-добрите му дивизии на заколение в Гърция и Крит,превръщането на съюзника Франция във враг,чрез обстрела на морските му бази,катастрофата в Малая,срама на Сингапур,разпалването на терористичните бомбардировки над градовете в стила на доктрината Дуе (Хитлер и Германия са създавали чисто фронтова авиация и до нападението на британската авиация над Берлин по личната инициатива на „стратега” Чърчил не са планирали „стратегически удари срещу населението”,а и до самия край на войната така и не създават флот от тежки бомбардировачи за реализиране на подобни цели),неясната като цели и обречена на челен удар в Алпите Италианска кампания,да не говорим за непосредственото му участие във всички фази,от избора на командващи (безличния Алекзандър, политика,а не пълководец Айзенхауер,свръхпредпазливия  Монтгомери) до планирането и привеждането на „настъплението” в Европа,което никога няма да престане да удивява дори едва разбиращите от военна стратегия лаици,как при тоталното превъзходство на съюзниците във всички военни ресурси е постигнато есенното тъпчене на място в Ардените, вместо вече от седмици да се гледат подозрително със съветските си партньори  от двата бряга на Одер (в това „постижение” няма нищо конспиративно.Зная отговорите,както ги е знаел и Патън.Става въпрос за вопиюща липса на военен талант и неспособност за вземане на решения на всички нива и основната вина за това се носи от Чърчил и Рузвелт.Но нека за това да напише обективно някой западен историк.Ако всеобхватната цензура,наречена „политическа коректност” му позволи,разбира се.) и личното му политическо фиаско в Москва,Ялта и изобщо по въпроса за следвоеннното устройство.Ненапразно още от самото начало на участието си във войната британските главни щабове са повече заети да опровергават и по възможност да стопират в зародиш,непрекъснато ражданите от енергичния  до лудост наследник на херцог Марлбъро безумни инициативи и планове.От опита за героично самоубийство на британския флот,наречен „операция Катерин”,чак до доста точно именувания план за доунищожение на Европа „операция Немислимо”.

Та думата ми е,че щом нещо е казано от Чърчил,трябва да сме бдителни.И да не му вярваме без да го обмислим.Щом той е отворил дума за някаква „Желязна завеса„ длъжни сме да поогледаме понятието.

И веднага,без учудване да видим,че знаменития британски историк и политик както винаги е сбъркал.Поне по отношение на хронологията.Никаква Завеса не се е спуснала през средата на континента Европа след Потсдам.

По простата причина,че тя винаги си е била там.От време на време някой я е приповдигал и е надзъртал с разширени от изненада очи към другата страна.Често са я преминавали индивиди и цели групи с всякакви,от туристически и образователни до комерсиални цели.По стъпките им са вървели учени и делегации,мисионери и завоеватели.Дори цели велики армии,събрали почти цялата мощ на едната страна са преминавали през нея.Завесата ги е пропускала без проблеми.

Без никакви проблеми през тази Завеса са минавали стоки и материали,финансови средства и инструменти,работна сила и природни ресурси.

И като изброяваме веднага забелязваме нещо странно.Да,те са преминавали през завесата,но тяхното въздействие от другата страна го няма.Туристите се връщат отрупани с впечатления и картини,но без да са били част от реалния живот оттатък.Резултата на делегациите най-често се е свеждал до пълно неразбиране какво по-дяволите си мислят и искат онези отвъд.Мисионерите и завоевателите най-често изобщо не са се връщали.Или поне не преливащи от куража и духа си

на тръгване.Колкото до учените…Те най-често са предпочитали да си мълчат за наученото.За да не им се налага да прередактират теориите и книгите си,а всеки истински учен предпочита да живее със заблуди и откровени лъжи вместо да си признае,че е сбъркал.

Оказва се,че Завесата я има.Тя е там,пропуска без проблем материалните неща,но подбира,спира или променя идеите,знанията и посланията.Често в пълната им противоположност.Защото Завесата е културна.Тя е в умовете и начина на мислене,митологията и традициите на всеки човек,учен и политик,религиозен мисионер и икономически предприемач,етнос и нация от двете й страни.

И е била там още преди победата на „социализма от източно цивилизационен тип” от едната страна,преди Източния въпрос и предначертания крах на първия политически обединител на Западна Европа Наполеон Бонапарт в Русия,преди Третия Рим и налагането на догмите на папа Дамасий със силата на мечовете на германските ордени,преди предаването ни от католическа Европа на Османската империя и падането на Втория Римо,преди четвъртия кръстоносен поход и превземането на Константинопол от рицарите на „истинската вяра”,преди демонстративното разделяне на християнската църква през 1054 година и преди мисиите на Кирил и Методий в средна Европа,дори още преди създаването на „Свещената римска империя” на Карл и преди втория вселенски църковен събор.

Това са хилядолетия.Това е история.Натрупване на противоречия и културни различия.

Вече си изясняваме,че забелязаната от по-принцип не виждащите нищо извън собствените си цели и намерения политици,при това от един от най-самовлюбените и самодостатъчни сред тях,тази „Желязна завеса” само за момент в рамките на историческото време се е очертала ясно и в политическия си аспект след като от векове я е имало като културен феномен.

Политическа революция се прави за една нощ.Точно толкова време е достатъчно за замяна на властващия политически елит.Ако искаме окончателен резултат просто трябва да заложим на пълно премахване,а не на прочистване.Става бързо.В цялата световна история няма нобилитет който да е бил повече от 3 % от народа си.И почти винаги е бил ясно и видимо отделен от него.

Икономическа революция не се постига толкова лесно и бързо.При нея става въпрос за рязка и решителна промяна на собствеността над средствата за производство,реализация и финансови натрупвания.С всички съпровождащи я негативни явления като се започне от липсата на всички стоки от първа необходимост та до разпада на финансирането.Дори „Съветската революция” на два пъти бе принудена да замрази икономическата революция с първия НЕП след победата в Гражданската война и втория НЕП след колективизацията.

А как се прави и колко време е необходимо за Културна революция?Цялостната подмяна на системата от вярвания и митология,бит и традиция,знания и вкус изглежда толкова трудно постижима,че мнозина я смятат за невъзможна.Те не са прави.

Културната революция не само,че е възможна и постижима,но тя и в момента е в ход по целия свят.Тя е перманентна,без начало и край.По-често неуправляема и без видими във всеки момент цели и резултати.Нейното средство за действие е интеграцията.Последния термин е двуличната и лицемерна,за да бъде в съзвучие с „политическата коректност” форма на далеч по-точния и реален – претопяване.Защото резултата от „културната революция” и интеграцията може да бъзе само един.

Подложения на нея престава да бъде част от собствената си културна традиция,системата от знания и вярвания,оценки на действителността и вкусове и се превръща в друг човек.Българина става американец,англичанин и немец или обратно.Започва да пише на латиница и да говори български с акцент или обратно.Няма друг път.

Защото „Желязната завеса” е във всички нас.И колкото и да се напъват преминали от другата страна или присламчили се заради мода и изгода политици и публицисти към идващите от другата страна послания и норми,влияния и заблуди те трудно ще успеят да променят мисленето и да наложат тези чужди на културата и интересите на преобладаващата част от все още живеещите от тази страна на „Завесата” хора.Особено когато става въпрос не за индивиди,а за народи и нации.

Те ще се провалят.Ще изхарчат времето и средствата ни за илюзии.Ще ни наложат институции и норми,които не само не ни служат,но и пречат.Но ще се провалят.Ще ни оставят гладни и бедни и болни.Ще ни озлобят и увълчат,ще разрушат всичко което сме построили и ще го продадат.Но ще се провалят.

Дано тогава започнем да търсим и налучкваме истинския си път.

но опознавайки те от писаното си мисля, че ще те раздразни, ако си жив, разбира се. По темата, преди няколко години в земите на днешна Източна Германия са открили масови гробове на около 6-10 хил. мъже, водили битка с някого си в широкия диапазон 4-6 хиляди години от днес. (преразказвам от това, което ми е останало от публикацията) генетиката на тези хора е "славянска", женски няма в ямите, явно женските са завлечени зад "желязната завеса" за първобитно-общинни страсти...