Доминиращите в последните години европейската политика формации се определят като десни. За такива се приемат всички членуващи в ЕНП партии и движения от британските консерватори ,през германските християндемократи до българските реформатори?! и движението ГЕРБ.

Но както е нормално за днешния ни свят политическата риторика и заявления не само не са обективна,подкрепена с аргументи и доказателства истина,а по-често са нейната диаметрална противоположност.Цялата политика напълно се е откъснала от фактите и закономерностите и се е превърнала в манипулативна,откъсната от интересите на хората поотделно и нуждите на обществото като цяло,система за натиск във всички сфери на живота,чиято единствена цел е да осигури подчинение и принуда за робуване на прокламираните като свободни граждани на неясните,често нечисти цели и намерения на глобалната олигархия. 

Това не би било проблем за обществата,ако политическите процеси не са основни и доминантни в обществения живот.Ако разделението на трите съставни за цивилизацията-политика,култура и икономика не беше чисто пожелателно и лицемерно прокламирано,а на практика политическите

структури контролират и управляват икономиката и манипулират и насочват в сферата на собствените си цели,разбирания и заблуди не само културата,а през последните десетилетия дори и науката.

Върху глобалния проблем за негативното влияние на политическите постановки върху другите обществени процеси ще се върнем в друга статия,а тук само ще го използваме за да разкрием къде е границата между дясно и ляво в политиката.А тя е именно тук,във вижданията какво влияние трябва да оказват политическите програми и постановки в останалите сфери на цивилизацията.Крайното дясно отрича напълно и без уговорки подобна намеса,а на другата страна е лявото,което иска да управлява и насочва всички сфери на живота според своите догми и постулати.Вярно е,че между тези крайни и несъвместими помежду си полюси съществува огромното мнозинство на реалните политически доктрини,почти всички от които в една или друга степен смесват и опитват да накарат да си колабурират тези противоположни принципи,но това нито ги отрича,нито с нещо ги променя,а само ги манипулира и подменя за да ги пригоди към постулатите си.

Просто защото дясното и лявото произлизат от съвсем различни в същността си съставни на самото човечество.Грубо казано дясното е мъжкото начало,а лявото произлиза от женското такова.

Така дясното е отражение и произтича от индивидуализма и егоцентризма,от принципността и опростеността на погледа към света,на водещото начало на знанието и творчеството,на поемане на риск и търсене на нови пътища и посоки за прогрес,отвореност към света и завладяване на нови източници,спазване на кодекс от забрани и позволяване на всичко,неизрично забранено… Изброяването е безкрайно,защото във всички наши действия като човешки същества са заложени подобни характеристики.  

Диаметрално противоположно и обърнато като в огледало на Капоши е базираното на женското начало ляво.

Тук няма да се спираме на причините довели до това разделение.Те са в начина на протичане на самата еволюция на Homo sapiens sapiens като вид.Преминала и все още осъществяваща се повече като обществени процеси и развитие,създали наша собствена,на човечеството природа, отколкото като приспособяване към различни естествени природни ниши.Само ще споменем,че това разделение е било и продължава да съществува от зората на човечеството и до днес.

Лявото е огледално обърнато дясно.В него мястото на всеки постулат и принцип е заето от отричащия го.Индивидуализма от колективизма,егоцентризма от подчинението на общността, принципността от нагаждачеството,водещото значение на знанието от същото на вярата като поглед към света,творчеството от приложното,риска от сигурността,търсенето на нови пътища и посоки за прогрес от задоволеността на застоя,отвореността към света към затвореност навътре в нас,завладяването на нови източници от преразпределение на съществуващите,вместо кодекс от забрани налагане на методика за правене на всичко и така до безкрай…

Разпознахте ли използваните примери?

От известно време те и други подобни се използват,когато в обществените науки се прави сравнение между глобалната Западна цивилизация и тази от Източен тип.Оттам е и принципа на огледалото на Капоши.Така например вече може да се смята за доказано и неподлежащо на съмнение,че комунистическата революция в Русия е революция не в западната,а в източната цивилизация.Че принципите на организация на обществото в СССР и страните до които успяха да се доберат метастазите на комунистическата зараза водят началото си от според думите на Маркс „възникналата в отделените,замозадоволяващи се и самодостатъчни,обърнати навътре към себе си,а не към света общности в древен Китай,шести тип икономика”,а не в тези предизвикали Великите западни революции например в Америка и Франция и често отричаната като революция в обществото,но несъмнено такава като процес и последствия Индустриална и в крайна сметка наложили петият тип икономика – капитализма.

Наричахме този тип общество „реален социализъм”.Повече да се разграничим от подобните доктрини в Западния свят,отколкото да я определим и обясним.Сега може да отхвърлим тези, обусловени от пропагандата и манипулацията етикети и да видим през призмата на отдалечяването във времето,че дори тази възникнала в Източната цивилизация лява политическа доктрина малко се различава от тези в Западната.

Защото широко прокламираните разлики между Съветския социализъм и националсоциализма в Германия,фашизма на Мусолини и шведския модел,маоизма и троцкизма и изобщо всички видове социализъм всъщност показват обща практика,а оттам и резултати.Всички те макар и войнствено да устояват своя модел като единствения правилен и възможен поразително си приличат както в целите,така и по постиженията си.Основната цел на всички тях е генералната изобщо за социализма,а и за всичко ляво-равенство между хората.Рецептата е същата,дадена от Маркс в Комунистическия манифест-„равенство между хората може да се постигне единствено чрез ликвидация на частната собственост”.Начина за това също е същия и пак посочен от Маркс –национализация и държавен контрол на средствата за производство.

Всъщност единствената истинска разлика между социалистическата идеология на ВККП(б) и ГРНСП е в предлагания начин за завземане на властта за да се осигурят условията за провеждане на социалистическа революция – въоръжен  преврат при първите и избори при вторите.Не,че Хитлер не е опитал и първия вариант.Но в затвора е осъзнал простото.Неговите колеги от Русия просто не са имали избор.Та нали движещата сила на пролетарската революция в селяшката Руска империя,работническата класа е била по-малко от 7 % от населението.А в развитата промишлено Германия за ГРНСП при решителните избори са гласували повече от половината германски пролетарии и това му е дало над 9 милиона гласа.

Резултатите ги знаем.Хората не станаха равни.Въпреки,че номинално всички те бяха другари (това си е официално обръщение и на хитлеристите) бързо бяха разделени на широки маси от щастливо трудещи се (и също толкова радостно воюващи и избиващи се) за тържеството на идеалите и отделена от тях чрез институции и привилегии,мрежи на концлагери и всевластни силови структури,стрелба в тила и отровни газове неконтролирана и неотчитаща се пред нищо и никого номенклатура.Която успя за сравнително краткото си на фона на историята съществуване да убие повече хора,да пречупи повече човешки съдби и да нанесе повече трайни рани на човечеството от всички досега съществували доктрини.С жестокост и мракобесие на което вероятно завижда и вече две хиляди години прилагащата ги Света църква.

Тук някои биха ми казали,че това е не същността,а израждане на социализма.Няма да се съглася. Точно това е социализма.С отричането на обективните реалности,с вярата във високите идеали и оправданото от нея тяхно налагане на инакомислещите,с желанието да подравни хората,дори ако за това се налага отделянето на главата,с вярата си,че човешките същества подлежат и трябва да се моделират според правилата и най-добрия модел на социализма рано или късно ще доведе до концлагери и убийства в мазетата на силовите си структури.Просто защото неговите неотменни части – институциите и номенклатурата не може да съществува без това.Поне не вечно,както вярва и желае.

Тук е редно да се запитаме необходимо ли е изобщо да говорим за социализма.

Та нали тези,а и по-укротените,зализани и с „човешко лице” модели на социализма са в тотално отстъпление. Нали дори там където пробият в политическия живот има достатъчно механизми на гражданското общество които да им попречат да се разгърнат в пълната си същност.Нали не те,а десните и центристки партии управляват и налагат законите и нормите в повечето страни от Западната цивилизация.

Забележката би била правилна,ако…

Ако така наречените десни и центристки партии и движения бяха такива.Всъщност в момента в Европа изобщо няма истински десни политически сили,а всички центристки всъщност са толкова отместени вляво,че са си социалистически.

Дори не се налага да четем програмите и да слушаме риториката на водачите им.По делата ще ги познаем.

Защото тържеството на институциите над свободната човешка дейност,цялото законодателство от разрешителен  тип,приемането на норми и закони,почиващи на идейни и „политически коректни” принципи,а не на пазарната логика,контрола на институциите над икономиката са си социализъм от чист тип.

Вземете например подписването на протокола от Киото.Този същия,който вече преразпредели над 2 трилиона долара и ще продължи да дарява от оскъдните средства на света към нормално възползвалата се от това „зелена мафия” в името на недоказаната от никого теория „За глобалното затопляне в резултат на отделяния от човешката дейност въглероден диоксид”,от която самия й автор Нелсън се отказа още преди 17 години,след като за десетте години след доклада му пред сенатската комисия нито един от предсказаните резултати дори не се доближи до прогнозите му.

Не,че това пречи на управляващите света социалисти да продължават да налагат закони,норми и мерки,в рязко противоречие с пазарните принципи.Да създават безсмислени институции и за правят единственото което социалистите са доказали,че могат-да харчат.

Какво значение има,че средствата са на кредит.Или,че той няма как да бъде върнат с обричащия на застой и регрес икономиката скъп енергодобив.Или  дори още по-страшната изобщо за цивилизацията очертаваща се недостатъчност и недостъпност на евтини и достатъчно мощни за задоволяване на потреблението енергийни източници.

Вместо нужните на света ядрени реактори от нов тип (според независимите прогнози,за да се задоволят нуждите на света при развиваща се икономика на всеки 5 дни трябва да са предава в експлоатация по един до 2050 година) край нас изникват и се разрастват преразпределящите данъците ни и изсмукващи доходите ни ветрени генератори и силициеви панели.Всеки може да направи прогнозата.И след 20 години „възобновяемите източници” пак ще дават по-малко от 5 % от необходимата ни енергия.

За щастие.Защото ако този дял се увеличи,с негативния си ефект върху всичко материално и стоково,от цената на стоманата и алуминия до този на хляба и месото те без проблем ще унищожат материалната цивилизация.Ще обрекат света на застой и революции.И дори още по-лошо.Постоянно разрастващи се и контролиращи всичко институции.

И тогава ще настъпи истинския триумф на социализма.