От всички бойци в Първата световна война, войниците на коя страна са били най-ефективни в ръкопашен бой?

«те (българите) не искаха да знаят, че щикът е излязал от употреба, и се хвърлиха “на нож!” от 500 м. далеч, без да могат да ги удържат дори техните началници. Нищо не беше в състояние да възпре неудържимото им напредване.»

в. Таймс, 1916 г

„Видях как българите летят на нож и останах вкаменен – пише през октомври 1916 г. репортер на виенския „Райхспост”. – Това, което българите показват на бойното поле, не е човешка храброст, то е свръхчовешко презрение към смъртта… На местата на падналите борци се появяваха нови, още по- освирепели…, които като вихър се хвърляха във вражеските  окопи”

Тези атаки са чести защото самите български войници съзнават, че имат преемущество в тях:

"Атаката е в кръвта на българите."
Из австрийски военен документ, 1913

Английски учебник: "Явното надмощие на българския войник с ножа, неговите многобройни и сякаш невъзможни победи до днес крият загадка. Защо англичани и други бледнеят пред българина?"

Те са доказани в практиката на предни войни:

Напремер сблъсък от Междусъюзническата война  край вр. Говедарник (сега в Р. Северна Македония) през юли 1913 г.:
„Войниците от 12-и [Балкански пехотен] полк се нахвърлиха « На нож»  като гладиатори… Сърбите бяха избивани безпощадно. Мнозина от тях хвърляха пушките и се молиха  за милост, викайки „брача”. Обаче озверените войски бяха безпощадни…”

Или още от Сръбско-Българската война от 1885 в „най-ужасната схватка в тая война”, в ръкопашния бой на Нешков връх на 11 ноември:

„За първи път сърби и българи се срещаха гърди с гърди. Те се биеха с щикове, револвери, ножове… Европейските кореспонденти описват с ужас арената на тая памятна борба. На малката полянка на върха (нещо около 150–200 кв. м), цяла изпръскана с кръв, лежели 300 души убити и ранени само от сръбска страна. Повечето от тях били ударени с щикове; главите на някои били разбити от удари с прикладите на пушките. Имало и удушени…”

А ето за финал и българско мнение по въпроса. От донесение до Оперативния отдел на Генералния шаб на Българската армия:

„Английските войници отлично се биеха, когато бяха на известно разстояние от нашите. Те отлично си служеха с картечниците, автоматическите пушки, гранатите, добри стрелци са. Но щом блеснеше нашият нож, те не издържаха удара му и ако контраатаката ги свари, преди да са успели да се настанят в нашите окопи, обезателно обръщаха гръб. Имаше много случаи, когато пред остървението на нашите, литнали настръхнали в атака на нож, те хвърляха пушки и гранати, вдигаха ръце и се предаваха.”

Ноте: Това е моя отговор (разбира се, повторно преведен от оригинала, който е на английски) на същия въпрос в дайджест Quora). Всички други автори на отговори са се отплеснали да обесняват индивидуални оръжия и техники, използвани от немци, англичани, французи и американци в окопната война на Западния фронт. Типична Западна невежествена арогантност. Аще повече, че масовата публика, особено Американската и Британска такава, не иска и да чува друго освен, че те са най-добрите, най-великите, най-силните и прочие в тази насока. Аз просто представих фактически събития. Такива каквито са били. А когато говорят фактите, мненията на когото и да било, не значат нищо