Защо фулбека е извън стила на съвременната НФЛ?

Ако погледнем в Залата на Славата халф и фулбековите,основно избрани преди 80-те все още са повече от куотърбековете.Същите позиции излъчват по-голямата част от носителите на Heisman Trophy през тези години. Каква е причината игралата главна роля в първата половина на футболната история позиция не просто да е избутана на заден план,а да е поставена на ръба на изчезването.Защото макар почти всички отбори в лигата да имат в ростера си фулбек,типичната за този пост игра,както и тази на халфбековете са изчезваща ниша в игровите схеми в днешни дни. Дори когато например Belichick използва фулбек това не е точно класическа роля.Той използва James Develin и това което Develin може да прави наистина добре е да оперира някъде в рамките на тази роля. Фулбека,подобно на почти всички позиции в играта непрекъснато се развива.Имаше период от време,може би петнадесет години, през 80-те и 90-те години, когато първата работа на фулбека беше да блокира за tailback-а си ,втората му беше да блокира за куотърбека, а собствените му rushing и receiving бяха надолу като приоритети.Въпреки това не е нужно да се отдалечавате много назад,за да намерите фулбекове играещи в класическия смисъл на позицията. Например Майк Алстът за Тампа Бей през 90-те години на миналия век или когато Ики Уудс беше водещият rusher на Бенгалс като фулбек през 1988 г..А през 70-те години на миналия век беше почти 50–50 дали водещия бек на отбора е обозначен като фулбек или рънингбек. Успоредно с това ролята на фулбека се променяше,когато отборите се придвижваха все повече и повече към 300+ носене от рънингбековете.Заедно с това се промени съотношениято рън-пас Отминаваха дните на отбора,който прави 600 ръна и 250 паса средно на сезон,така че естеството на човек №2 в бекфийлда се промени: първо блокирай,второ бягай. Още през 1990 г. имаше малка революция срещу позицията на фулбека. Няколко отбора - Хюстън, Детройт, Атланта - приеха стила Run and Shoot, който в най-чистия си вид е съставен от четири WR и един RB. Тези екипи понякога дори нямаха FB (или TE) в своя списък. Системата Run and Shoot не издържа дълго,но фундамента й остана: когато замените FB с рисийвър създавате игрово пространство по начин, който няма да получите, когато изпращате фулбека да приема паса. Дитка не направи много, за да помогне на обречените фулбекове, когато заби хладилника Пери в бекфийлда, докато беше в Чикаго. Така с течение на времето позицията ставаше все по-демодирана. Все още понякога се появява играч,който който върши много добре работата си и е подготвен да върши тази работа при професионалистите. Вонта Лийч в Балтимор, Джон Кун в Грийн Бей, Кайл Юшчик ... всички те намериха място за изява.Но броят им намалява всяка година. Точно така работи играта.   Валентин Тодоров