Оригинален въпрос в Quora –  What is the current Russian military strategy for winning the war in Ukraine?

В момента руснаците повтарят военната стратегия на Червената армия от лятото и есента на 1943 г., след битката при Курск

Първоначалната блицкриг стратегия на Русия в Украйна катастрофира заради политически мотивирана нерешимост да се унищожи военния потенциал на противника с първия удар, и оттам недостатъчно вкарани в първоначалния удар военни ресурси.

На Русия се наложи да промени стратегията.

Тя отново е в духа на „Стратегията на Анихилацията”, но примесена с доста елементи от втората генерална военна стратегия, класическата „Стратегия на Изтощението”.

В Украйна Русия дословно повтаря същия стратегически курс, който вече бе правен по принуда от Съветския съюз през Втората Световна Война.

Тогава след провала през 1941 на Съветската военна докрина „Само Напред, Само в Атака”, Червената армия бе принудена да се научи да се отбранява, да използва отбраната за изтощаване на противника и едва тогава да тръгва в настъпление.

Аналогиите са ясно видими. Особено от пролетта на 2023, когато събитията в Украйна досущ напомнят за тези от пролетта на 1943 нататък по същите земи.

Политическото ръководство на Украйна, начело с Зеленски (курирано и снабдявано с всичко от НАТО), също като Хитлер тогава, заложи на генерална офанзива и също като Хитлер я наложи на АФУ, въпреки съпротивата на голяма част от генералитета, начело с Залужни, които искаха ресурсите да бъдат използвани за активна отбрана.

Настъплението, също като „Операция Цитадел”, бе отлагано с месеци по същите причини – да пристигнат новите танкове, да се обучат и организират новите, особено ударните съединения (6-ти, 9-ти и 10-ти щурмови корпуса, организирани по НАТО-вски стандарти), да се натрупат запаси от муниции и гориво и т.н.

Също като Битката при Курск, удара бе нанесен в две дирекции, при Бахмут и към Токмак.

Единствената разлика е, че през 1943 германците след като пробиха всички  на юг и по-голямата част от защитните линии на север, си дадоха сметка, че изтощението, изчерпването на резервите и руските контраатаки е изчерпало настъпателния им потенциал, и спряха обречената офанзива след 18 дни, то Украинците упорстваха цели 4 месеца да щурмуват, но успяха да пробият само първата от 5-те дефанзивни линии към Токмак, а при Бахмут така и не успяха да стигнат поне до първата дефанзивна линия.

Нормално, също като през 1943, Руската армия започна настъпление срещу изтощения и изчерпал голяма част от резервите си противник.

Повтаряйки стратегията на от лятото и есента на 1943 на Съветския военнен гений от Втората Световна Война, началника на Генералния щаб на Червената армия, истинския стратег и архитект на победата в Отечествената война (защото такива претенции има и бездарния „мясник” Жуков), Александър Василевски, за редуване на удари по различни направления на целия фронт, като „ръцете и пръстите на пианист по време на концерт”, принуждавайки УВС  хаотично да прехвърля войски от едно място на друго и да гори все по-изтъняващите си резерви.

Още една прилика в стратегията на Съветската армия тогава и Руската сега.

През лятото на 1943 в Ставката и командните структури на Червената армия тече тежък спор дали стратегическите настъпателни операции да се извършват чрез дълбоки пробиви и обкръжение, или чрез разгром и унищожение на германските войски в резултат на редуване на многобройни удари по целия фронт.

Тогава надделява второто гледище, и Ставката издава директива в този дух.

Сега също виждаме стремежа на Руската армия да разгроми и унищожи, а не да обкръжава и взема в плен Украинските войски. Удари и мачкане, докато фронта рухне.

И тогава…

Всички които познаваме историята знаем какъв бе следващия стратегически ход на маршал Василевски – 12 отделни стратегически настъпателни операции, познати ни под общото наименование „Битката за Днепър”.

Превод на отговора на Валентин Тодоров