Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2023 00:28 - Кой всъщност печели прокси войната Русия-НАТО в Украйна? Без пожелателни мисли или пропаганда.
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.08.2023 00:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Оригинален въпрос в Куора дайджест - Who is actually winning the Russia-NATO proxy war in Ukraine? No wishful thoughts or propaganda.

image


Засега Руско-НАТО-Украинската война безапелационно се печели от САЩ.

Губещи са Русия, Украйна и Европейските съюзници на САЩ. Също и Китай, макар те явно още да не го съзнават.

Да го кажем направо, а който се обижда да скърца със зъби - Стратегическото планиране на Руската Специална Военна Операция беше и е пълен провал.

Планирането на военните операции се състои не само в това, да се определят военните и политически цели и задачи на кампанията, и варианти за тяхното реализиране, но и в това, да се прогнозира възможната реакция на други държави, да се получи подкрепа или невмешателства от другите страни, да се организира необходимия информационен фон.

Още Карл фон Клаузевиц написа, че «политическата цел има толкова по-решаващо значение за мащабните войни, колкото заради равнодушното отношение към последните на народните маси, така и заради напрежението по други  въпроси на отношенията между държавите»

Руското политическо ръководство се провали във всичко това. Последствията са ясни. От гледна точка на глобалната стратегия, Русия губи при всякакво развитие на военните действия в Украйна.

Русия започна своята СВО с една основна стратегическа цел:

1. Запазване на буфера между границите на НАТО и Русия в Европа, чрез налагане на про-Руски, вместо про-Западен и про-НАТО режим в Украйна.

Е, вече е ясно, че това няма да се случи. Точно обратното. Дори Украйна да капитулира, а Русия да я окупира цялата, Русия ще има на новите си западни граници не буфер, а плътен кордон от враждебни (особено след случилото се с Украйна) НАТО-вски източноевропейски държави и армии - полската, финската и препълнената с натовски  войски прибалтийска групировка.

В края на краищата САЩ при всички случаи постига целите си - сега Украйна отвлича руските ресурси, а дори Украйна да падне, тези ресурси пак ще бъдат отвлечени към  военните групировки на НАТО-вските държави на границите.

С това не се изчерпват неприятните за Русия резултати. От Запад Русия е блокирана не само военно-политически, но и икономически. САЩ използваха Руската инвазия в Украйна да принудят Европейските си партньори сами, доброволно да прережат икономическите си, финансови и търговски връзки с Русия.

Това са повалени цели два слона с един удар за САЩ – геополитическо отслабване едновременно на противопоставящата се на Американката хегемония Русия, и на икономическите конкуренти от Евросъюза. Самолишили се от евтините Руски суровини, както и от Руския пазар, Европейските съюзници на САЩ попадат в още по-голяма икономическа, а като следствие и политическа зависимост от САЩ. Край на непокорството, следването на собствени интереси и вземането на самостоятелни геополитически решения за Германия, Британия, Франция и компания.

Така, без противопоставяне, чрез доброволно предаване, САЩ отбеляза геополитическа победа и над Европа - Европейските васали трябва да си знаят мястото в глобалната ПаксАмерикана.

Украйна вече загуби 25%  от територията си, половината си население и цялата икономика. Украйна съществува и воюва само на дотациите на НАТО. Знаете ли колко собствени средства влага Украйна във военния си бюджет за 2023?

6 милиарда долара!!! Съпоставете с дотациите на НАТО, които надминаха 160 милиарда долара от началото на войната.

А ще става все по-зле. Ясно е, че дългоочакваната Пролетно-Лятна Офанзива на УВС няма за доведе до очакваните резултати – излизане на Азовско море с прекъсване на сухопътния коридор на Русия с Крим - трети месец Украинската офанзива не може да премине „сивата зона” между предварителните позиции на двете страни за да достигне предните отбранителни линии на Руската армия и да ги пробие.

3 месеца!? Историята на Войната не помни толкова проточила се офанзива да е завършвала успешно. Например при Курск Вермахта се отказа след 18 дни, и то при положение, че вече бе пробил отбранителните линии на Червената Армия, но бе останал без капацитет да продължи.

Е, има два примера и за по-дълги офанзиви – Битката при Ржев и Битката в Хортенската гора, но и двете са крупни изразходвания на човешки и военни ресурси без постигане на поставените цели, което на нормален език се нарича просто поражение. Ненапразно в тях са отбелязани най-големите невъзвратни загуби в една битка съответно на Червената Армия и Армията на САЩ.

Ако битката за Бахмут се асоциираше с Битката при Вердюн, Украинската офанзива в Запорожието и Донбас вече напълно аргументирано може да се асоциира с Битката в Хортенската гора – същото упорито вкарване на нови и нови войски в месомелачката за постигане на пробива на дълбоко ешелонирани, и укрепени защитни позиции.

Явно, освен генерал Фалкенхайн, и  фелдмаршал Модел също е пропуснат в учебниците по военно изкуство по които се преподава в учебните заведения на НАТО-вските държави.

А може би са чели. Защото има и смислено обяснение на продължаващото щурмуване на руските отбранителни линии – ако спрат, Украинците рискуват да бъдат контраатакувани без на свой ред да са заели сигурни, укрепени защитни позиция с ясни последствия. Напрем същите претърпя Руската армия през лятото и есента на миналата година.

Така или иначе стратегически е ясно – Украйна нито може да постигне решаваща военна победа, нито да освободи някакви значителни територии. Сделка от типа „мир срещу територии” е максимума който Украйна може да постигне в тази война. При, повтарям -  загубени 25%  от територията, половината население и цялата икономика.

Срез губещите е и Китай. Без Русия, без Руската армия, флот, авиация и ядрен арсенал, Китай не може да се изправи срещу обединените военни сили на САЩ, Япония, Филипините, Австралия , Канада и Великобритания.

Китайският ядрен арсенал (повече от 300 бойни глави от всички класове) все още не е достатъчно голям, за да изплаши сериозно САЩ. Не всички носители са между континентални, така че САЩ могат да разчитат да свалят по-голямата част от изстреляните ракети, а ако някои от тях се проврат, щетите ще бъдат големи, но не и стратегически решаващи, при това, че САЩ разполагат за възможния отговор на Китай 2–3 хиляди бойни глави, след което им остават (до попълване на запасите) примерно още толкова само за сдържания на Русия.

Но това, да сдържат Русия, дори няма да им се наложи. САЩ де факто вече успяха да създадат за Русия блокирана ситуация, която я елиминира като пряк военен фактор при евентуален конфликт на САЩ с Китай. Както и да завърши войната в Украйна, голяма част от руските ресурси ще отиде за поддържане на статус-кво на запад. При война Китай ще трябва да се изправи срещу оглавената от САЩ коалиция сам.

 

Това е иронията на Историята. Въпреки некадърните си, бездарни водачи, въпреки грешките и глупостите които правят американските управляващи, САЩ е на път да спечели поредното голямо геополитическо противопоставяне единствено и само заради вече извоюваното си положение.

Нищо ново. Това беше изпитания начин за победи на Британската империя в миналото.

Докога?

Анализ на Валентин Тодоров





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 1554507
Постинги: 277
Коментари: 33
Гласове: 37
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031