Оригинален въпрос в Куора - Results of the NATO summit in Vilnius - who won and who lost?

Големите, безапелационни победители са САЩ  и Турция. Загубилите са – на първо място Украйна, следвана от  Польша и Прибалтика, Западноевропейските страни членки и … Русия.

Тук не влизат България, Румъния, Чехия, Словакия и компания третостепенни страни членки. Тях, както самита във Вилнюс за пореден път потвърди, арогантно-снобската върхушка на алианса търпи само в ролята им на лакеи.

На снимката - Пренебрегнат и изоставен, Зеленски започва да разбира колко струва "Любовта на величията".

Най-съществените победи на САЩ са:

1. На първо място, най-голямата победа на САЩ е, че успяха да преодолеят съпротивата на европейските си партньори да въвлекат алианса в противопоставянето САЩ-Китай.

Въпреки факта, че в НАТО имаше мощна опозиция срещу намерението на САЩ да въвлекат алианса в поредната голяма геополитическа битка, преди да се реши тази с Русия, американците, в замяна на неглижирането на украинския въпрос, убедиха партньорите си да осъдят колективно китайско-руското партньорство, както и цялостната китайска политика в Югоизточна Азия. Политически НАТО вече е въвлечен в кризата  в Азиатско-тихоокеанския регион. Потенциалната антикитайска коалиция се разшири.

2. Вашингтон успя да разреши турско-шведската криза в НАТО. В резултат на това Балтийско море, което и без това си беше локва на НАТО до преди официалното присъединяване на Швеция, веднага щом приключи процедурата по приемането на последните квазинеутрални скандинавци в НАТО, ще стане такава и юридически. В случай на война руският Балтийски флот незабавно ще бъде заключен в пристанищата на Санкт Петербург и Калининград и изтеглен от играта като активна бойна единица. За разлика от Русия, американците си осигуриха практически безпрепятствен достъп до балтийските пристанища.

3. САЩ убеди европейците да отидат на един вид формална, незначителна отстъпка - да премахнат етапа на приемане на ПДЧ, който е задължителен за интеграция в НАТО. Общото пространство на възможните решения за САЩ се разшири и това е в геополитиката се брои за победа.

Другият голям победител е Турция. Ердоган води суверенна политика, балансирайки умело между суперсилите години наред. Във Вилнюс Ердоган изигра добре картите си, като размени своето условно деблокиране на членството на Швеция в НАТО с обещание за приемане на Турция в ЕС, като при това Ердоган едва ли се стреми да вкара Турция в ЕС. За него е ясно, че ЕС е огромен масив от правила и толкова регулирана икономика, че дори местните фирми се опитват да мигрират оттам към по-малко бюрократизирани юрисдикции. Защо Турция и самият Ердоган биха се натикали в тресавището на вечната борба на евробюрокрациите за надмощие над националните правителства, вечните дебати между богатия Север и бедния Юг, умерения Запад и агресивния Изток, завършващи с компромиси, които не решават нищо и не задоволяват никого?

Е, това, членството в ЕС, е в бъдеще време. От друга страна, другите две печалби, които Ердоган постигна, могат да бъдат осребрени веднага:

1. Обещание, че ЕС ще отмени икономическите санкции срещу Анкара.

2. Американците обещават да деблокират продажбата на стотици F-16 на Турция.

И това е огромна печалба като за от форум, в който всички други получиха само възможността да ближат задника на Чичо Сам.

Западна Европа явно загуби във Вилнюс. В замяна на формални американски отстъпки те не само позволиха на САЩ да ги обвържат с ненужни изявления, както по китайския, така и по украинския въпрос, но също така обещаха на Украйна повече финансиране и повече оръжия, въпреки че самите западноевропейски страни са в тежка икономическа криза. рецесия и под заплахата скоро да се удавят във вълни от политически кризи.

Полша и балтийските държави, лобиращи за рязко увеличаване на участието на НАТО в украинската криза, също не получиха нищо, като се оказаха практически сами на фронтовата линия.

На страните от Източна и Централна Европа отново беше показано къде им е мястото в силовата структура на НАТО - сред миманса, без право на мнение, нито на глас, задължени да правят каквото им се каже и да предоставят (безплатно) всичко, което се изисква от тях.

За Украйна, каквото и да кажем ще е издевателство, върху някой който току що бе подложен на неочаквано, и безжалостно. Хей, още преди самита беше ясно, че никой няма да даде нищо от това на което управляващите в Украйна се надяваха. Украйна просто беше разиграна като карта в междуособните войни в НАТО. Освен това НАТО прехвърли на Украйна цялата отговорност за изхода от конфронтациите с Русия. Алиансът, така да се каже, каза: „Ние ви даваме оръжия и вие се справяйте сами. И въз основа на резултатите от вашите действия ние ще решим дали да ви приемем в съюза или не”.

Русия също е сред губещите – стеснена в Черно море, вече практически блокирана в Балтийско. Освен това не е ясно още колко години предстоят в необявена, но реална война с практически цяла Европа, САЩ и Канада. От който се вижда само един изход - бързо решение на проблема с Украйна - което от своя страна може да се постигне само по два начина:

1. Военна победа

2. Отстъпки, неприемливи за Русия

Както вече казахме, в геополитиката пространството за маневриране е победа и обратното, притискането в ъгъла е загуба.