Според неотменимите закони на войната Украинците загубиха битката около Бахмут още през ноември. Големия въпрос всъщност е защо още са там, след като още в началото на декември беше ясно, че останат ли, рано или късно ще бъдят обкръжени, в един вид повторение, вярно в много по-малки мащаби на битката за Сталинград през Втората Световна Война.

Причините са две:

На първо място Украинците позволиха политическите съображения да вземат връх над военните реалности. Единствената причина Украинските въоръжени сили да упорстват да държат никому ненужното населено място е политическия натиск на президента Зеленски, и политическия му екип, да издигнат Бахмут като символ на волята на Украйна да се бие до край. Един вид, пак в по-малки мащаби, повторение на френския Вердюн от Първата Световна война.

Проблема е, че за пореден път някой пак не е чел правилно историята:

Битката за Вердюн, който за французите е символ на тяхната непоколебимост, за германците е просто военен капан, в който понасяйки загуби в съотношение1-2, бавно да обезкървавят противника.

С тази забележка отиваме към втората причина 12 000 украинци още да се бият в обречения Бахмут. В Бахмут штурмующих город подразделений ЧВК «Вагнер» съвсем ясно искат да приложат германския план от Вердюн – да привлекат в «огневия чувал» максимално количество Украйнски части, които да унищожат. Точно както диктува втората главна военна стратегия, формулирана от Клаузевиц – «Първостепенната цел на армията са въоръжените сили на противника. Унищожавайки тях, печелиш и всичко друго…»

В момента, в който пиша този отговор, 2 март, Бахмут все още не е напълно обкръжен, но обръчът около града се затваря и от четирите посоки - север, изток, юг и югозапад. Остава клещите да щракнат и от северозападната страна - украинските въоръжени сили се изтласкват от предградията на Бахмут към Часов Яр. В същото време руските войски най-накрая поемат пълен контрол над последната сухопътна снабдителна линия на Бахмут, минаваща през Часов Яр. Украинците опитаха да организират слаба контраатака, за да предотвратят блокирането на магистралата Бахмут - Константиновка. Но при липсата на сили и средства в украинските въоръжени сили контраатаката очаквано затъна. Местните контраатаки, предприети от украинците в района на Бахмут, не доведоха до значителни резултати. На северозапад от града украинците изобщо не успяват да спрат настъплението на врага. Практически всеки ден руските части заемат нови територии. Украинските войски, след като се преместиха на юг от магистралата "Бахмут - Славянск", не успяха да създадат нова, достатъчно силна отбранителна линия.

По всичко личи, че ЧВК "Вагнер", които щурмуват града, умишлено не бързат със затегането на обръча на пълното обкръжение - пътя Часов Яр-Бахмут се прострелва, като в тир, но още не се отрязва, въпреки, че може да се направи. Те очевидно се стремят първо да обхванат Бахмут в разширен "огнен чувал", за да получат голямата награда не в превземането на града, а в унищожаването  на максимален брой украински формирования и бойци, вкарвани непрекъснато в боевете..

Очевидно ЧВК "Вагнер" се опитва да приложи принципа на "златния мост" - в Бахмут за ВСУ беше създадена ситуация, при която можете да избягате само оттам само ако хвърлите техниката и хората под огъня на руската артилерия. Смисълът на такава тактика е, че врагът не е напълно притиснат в ъгъла, за да предпочете да се съпротивлява докрай и принуден да започне да бяга по този „коридор“ за стрелба, губейки напълно боеспособност.

Основната идея на такава тактика е бързото освобождаване на формациите на атакуващата група за по-нататъшно настъпление.

Ако успеят, вината ще е изцяло на "стратега" Зеленски, и политическия му екип, които превърнаха отбраната на Бахмут в "Украински Вердюн". Украинският президент вече 7 месеца тръби наляво и надясно, че ВСУ на всяка цена ще задържи Бахмут. Въпреки принципите на военната наука, които изискват изтегляне от дълбоко вкопани във фронта на врага плацдарми, плачещи за отрязване и обкръжаване,

И най-лошото – За да задържат, както настоява Зеленски, ненужния на Украинците от военно-стратегическа гледна точка град, те даже жертват резервите си. Същите резерви, които трябваше да държат Славянск и Краматорск по едно и също време, когато украинските въоръжени сили трябва да започнат своята прокламирана "решителна" пролетно-лятна офанзива, което би трябвало да принуди руснаците да седнат на масата за преговори при Украинските условия.

идеята е свързана с някаква "резервна" армия(украинска и в момента държана в тактически резерв), която хитро ще контраатакува около Бахмут и побеждавайки ще даде възможност на путинци да искат мир. Преди месеци писах някъде, че падне ли Бахмут с войната е свършено и с Украйна. Този фронт се използва от "умовете+ на Украйна да искат от САЩ и ЕС помощ, каквато и да е и да я получават. Зимата минава, очаква се т.н. голяма настъпление на Русия. Мисля си, че това голяма настъпление ще е двойно включително и към Киев с две армии, което гарантира приключване на войната с успех за Путин. Ще видим. Отново, извинения, че се "бутам" в темата, моето мнение на читател е, че вашият блог е много ценен, а Вие сте съща такъв ценен и качествен ум, който трябва да се чете от такива, които ... могат да "купят" акъл в РБ.