Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08 13:40 - Everybody knows the greatest mistakes of Adolf Hitler, Joseph Stalin, etc. But what are the greatest mistakes of Churchill and Roosevelt?
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.08 23:11


Историята е куп лъжи, по които е постигнато съгласие. – Наполеон Бонапарт

Политиците могат да лъжат целия народ за известно време, те могат да лъжат част от народа през цялото време, но не могат да лъжат целия народ през цялото време. Това е бизнеса на историците. – Валентин Тодоров

Част първа - Уинстън Чърчил

image

Грешки? Сигурно се шегувате, задавайки подобен въпрос. Политическите лидери не правят грешки, нито си признават такива. Те, общо взето, вземат „правилни решения” с катастрофални резултати.

Слабото място на всички военновременни лидери е била военната стратегия. От всички тях само Сталин се е справял добре в материята, докато пряката намеса на всички останали във военните планове и воденето на войната варира от „отклоняване от основната стратегическа”  цел при Рузвелт”,  до „водеща до изпуснати победи при Хитлер” и „военни катастрофи” при Уинстън Чърчил. Практически всички „стратегически идеи и  решения” на Уинстън Чърчил са безумни и завършват, ако не катастрофално, то с обратен резултат.

Арогантния, самонадеян и готов на всичко за да привлече вниманието към себе си представител на фамилията Марлбъро е истинско стихийно бедствие от безумни предложения, идиотски решения и бедствени резултати. Особено по време на Втората Световна война, когато „стратегическия гений”, Уинстън Чърчил се развихря.

Тук някои ще скочат – Ама чакай? По филмите в Хистори и Дискавъри казват съвсем друго. Е, това е проблем, нали? Едностранчивото, опряно на идеята за „лошите”  злодеи от Оста като единствено виновни за Войната и бедствията свързани с нея и великите „добри лидери” на Свободния свят, които се борят с тях става за слаби филми, пропаганда и комикси, но историята и историческата истина е нещо съвсем друго. В нея важни са фактите, а не тяхното изопачаване и едностранчиво тълкуване.

Историята, в книгите на големите историци като Лидъл Харт, Питър Ч. Смит  и т.н. рисува друг, почти противоположе портрет на Британския лидер. Да прочетем какви ги е вършил на дело, като се фокусираме само на военното време:

1.Норвежката операция на съюзниците е изцяло идея на Уинстън Чърчил – Резултата е катастрофа. Хитлер не е искал да напада и окупира Норвегия, но няма как да я даде на Британците и Французите, които не само ще прекъснат жизненоважните за Германската военна промишленост доставки на мед и желязо от Швеция, но и надвисват опасно над Германските северни пристанища. Макар и почнала подготовка с месец по-късно, на финала Германия печели с лекота. Вместо да навреди на Германия, „гениалния план” на Чърчил дава огромен плацдарм и бази за Германския подводен флот в Битката за Атлантика.

2.Чърчил лично нарежда атака на флота и пристанищата на съюзника Франция и заплашва със военен съд нежелаещите да го правят адмирали – Нова катастрофа. От съюзник Франция става враг. Френските пристанища по света стават недостъпни за Британски кораби. Франция бързо си отмъщава, пускайки японските войски на своя територия, в Индокитай, превръщайки го в плацдарм откъдето те да атакуват Британска Малая, Сингапур, Бирма и Индия. Французите не пречат на немците да влязат в Тунис, но Британците трябва да се бият за същото в Мадагаскар, Мароко и Алжир.

3. Операция „Катерин”. Любимото „стратегическо творение” на стратегическия гений Уинстън – Идеята е за масирано навлизане на Гранд Флийт в Датските проливи за тяхното блокиране. Всеки път когато я предлага, Британските адмирали, които по принцип са най-смелите и агресивни копелета обличали военна униформа плашат с масова оставка, наричайки операцията и то с право точно каквото е  – „Масово самоубийство.”

4.Уейвъл печели велика победа в Либия и може да я довърши, изчиствайки цяла Северна  Африка от войски на Оста, но Чърчил еднолично му заповядва да изпрати най-добрите си дивизии в Гърция – Голяма катастрофа. В Гърция и Крит, най-добрите британски дивизии едва се спасяват от пленяване, но на практика са разбити. Плана на Чърчил за фронт на Балканите  става на пух и прах, но Британците получават Африкански фронт, на който въпреки, че Германия не се интересува особено и праща само 3 дивизии, Британия на няколко пъти е на ръба на катастрофата, а самия Чърчил едва оцелява от вот на недоверие в Палатата на Общините след загубата на Тобрук.

5. Малая и Сингапур. Вместо исканата допълнителна авиация, особено изтребители и танкови войски, Чърчил налага изпращането на два незащитени с авиационен носител батълшипи, изтъквайки, цитирам „Мисля, че изпращането на тези големи кораби ще покаже нашата ангажираност и наистина ще направи разликата там” – Голяма катастрофа. Линкорите са потопени за по-малко от час и Чърчил е лично отговорен за разгрома и срама от него.

6. Бенгалската криза. Падането на Бирма, прекъсва пътищата до основния източник за внос на ориз. Чърчил е твърдо против отклоняването на провизии за да се покрие недостигът. В отговор на едно спешно искане за хранителни доставки на министъра за Индия, Лео Еймъри и вицекраля на Индия Уейвъл, Чърчил отговаря с телеграма до Уейвъл, питайки, ако храната е толкова оскъдна „защо Ганди още не е умрял. Резултата е катастрофа с над 3 000 000 загинали от глад индийци, която от своя страна прави безкромпомисен стремежа на последните за независимост, водещо към разпадането на любимата на Чърчил Британска империя.

7. Индия и колоните, През юли 1940, застанал начело на правителството, той приветства започналия конфликт между Мюсюлманската лига и Индийския национален конгрес, надявайки се, че той „ще бъде горчив и кървав“. Чърчил е заклет враг на идеите за независимост на колониите и арогантната му позиция, създава врагове на Британия във всичките й колонии.

8. Зоновото бомбардиране в Европа. Чърчил е апологета на бомбардирането на големите градове за да се сломи духа на мирното население. Германия нито има нещо подобно във военната си доктрина, нито строи тежка бомбардировъчна авиация за целта. Бомбардировките нито спират военното производство, нито сломяват духа на германците - те се бият до превземането на Берлин от Съветските войски. Но зоновото бомбардиране си е чиста проба тероризъм и военно престъпление.

9. Италианската кампания – Тотално безумие.  Чърчил, убеждава съюзниците си, САЩ, които не са толкова запознати с военното положение в Европа, да започнат кампанията си от Италия. От военно-стратегическа гледна точка това е задънена в Алпите кампания, като за капак трябва да се премине с бой по цялата дължина на Ботуша, пресичайки всички планини и реки. – И лично фиаско на Чърчил. Италианската кампания отваря очите на Рузвелт и американските генерали, и след нея САЩ игнорират всички военни идеи и предложения на Уинстън Чърчил.

10. Ялта. Ако Италианската кампания е пълното военно стратегическо фиаско на Чърчил, Ялта е неговото политическо. Сталин и Рузвелт общо взето тотално игнорират Британския съюзник и обсъждат и решават важните неща помежду си. Разбира се, копнеещия за внимание и признание Уинстън прави всичко възможно да навре където не е искан. И да прави предложения които никой не иска от него. Като например за следвоенното устройство на Европа. На лична среща със Сталин м удава саморъчно написана бележка, според която зоната на Съветското влияние е до линията Висла – Одер. Сталин само кима – това всъщност е линията, която Руската империя си поставя за цел в Първата Световна война. Толкова за легендата, че Чърчил е отстоявал Полша. Полша, заради която Англия и Франция започват Втората Световна Война е предадена на Сталин по предложение на самия Чърчил.

11. Операция Немислимо.  Идея на Чърчил и планирана с активното му участие военна операция за атака срещу съветските войски само месец след капитулацията на Райха. Добре, че вече никой не се интересува от безумните идеи на Британския «гений» иначе, при петкратното съветско превъзходство в танкове и артилерия, двукратното в авиация и жива сила, да не говорим като ниво на командния състав, резултата би бил ясен – Огромна катастрофа.

Това не е пълния спъсък на «постиженията» на «стратегическия гений» Уинстън Чърчил. Те просто не могат да бъдат изброени. Най-точната оценка за него дава собствения му народ, който месец след Викторията над Германия, с общонароден изборен вот праща човека, който през цялата война е позирал с разперени като знака Виктория пръсти извън вземането на решения.

Ето това е истинския Уинстън Чърчил, а не онзи с който ви промиват мозъците официалните историци.

 

Валентин Тодоров

 

Ноте: Това е превод на отговора ми на въпроса в заглавието, запазен в английския си вариант, за дайджест Куора




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 1138731
Постинги: 255
Коментари: 22
Гласове: 24
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031