Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2020 14:51 - What would be the outcome of Operation Unthinkable?
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове:
0



В Историята, както в реалността, думата „Ако” не съществува. Всичко което следва след нея не е нищо повече от хипотеза.Дори когато тя се опира на реални факти,на строго издържан анализ и синтез тя пак си остава това – хипотеза.
Грубо казано,с думите на Джон Сноу към сестра му, Санса Старк в „Игра на тронове”:
-Татко казваше,че всичко което следва след „ако и „но” е куп конски фъшкии.
Тогава защо изобщо се занимаваме с това? Защо създаваме теории и хипотези?
Отговора е прост.
Защото хората,особено младите още непознали скептицизма и цинизма на възрастните винаги ще искат да надникнат в бъдещето.Защото целия смисъл на науката История е:
„Изучавайки миналото да ни обясни настоящето и да ни даде насоки за бъдещето.”
Това е причината статии като тази да бъдат писани.
Още в началото искам да изтъкна,че от стратегическа гледна точка плана за „Operation Unthinkable” е напълно погрешен още при разработката си. Това веднага го обрича на провал.
Военната стратегия изисква да се открие най-слабото място на противника в момента на атаката и там да се насочи главния удар.Всички други направления са спомагателни.

image Например през 1940 г слабото място на Германия е Румъния. По това време 90% от петрола захранващ Германската икономика и армия идва от там.Съветски удар и инвазия в Румъния би имал ефекта на срязване на главната артерия на човек и би оставил тялото на Германия без кръв. Хитлер напада Съветския съюз за да защити петролните доставки от Румъния,след като Сталин анексира Бесарабия и Буковина и Червената армия надвисва над Румъния от изток и север. Дотогава Хитлер,както цялото политическо и военно ръководство на Райха даже не мисли да воюва със СССР и няма планове за война на изток.А и след това се колебае.
Хитлер нарежда изготвянето на плана „Барбароса” вечерта на 14 ноември 1940,след провала на преговорите за присъединяване на СССР към „Тристранния пакт”. И причината е ясна – Сталин, чрез премиер-министъра си Молотов е съгласен само,ако му бъдат дадени територии за военни аванпостове в Румъния и България и Хитлер разбира какво му се готви. На 25 ноември 1940 г. СССР предлага ново писмено предложение, написано от на ръка от Сталин, според което СССР би се присъединил към Оста,но срещу Съветски права над България и сфера на влияние в зоната на Ирак и Иран. Нормално, Германия не отговаря…
От другата страна слабото място на Съветския съюз през 1939- 45 г. е Каспийския петролен басейн. Петрола добиван там, каран с кораби и шлепове до Сталинград, където се разпределя, е кръвта на Съветската армия и промишленост. Най-прекия път към него е удар през и покрай Кавказ. От Турция, Ирак и Иран. Затова Сталин иска България ,Ирак и Иран.За да може, запушвайки другите две направления и заплашвайки Турция от три страни да държи най-слабото си място далеч от нападение при евентуална война срещу него.
Подобно на Сталин,Хитлер също знае слабото място на Съветския съюз и именно натам са насочени военните усилия в първия момент в който това става възможно, през 1942г. Целта е:
Прекъсване на главната артерия на Съветските петролни доставки при Сталинград и инвазия към Баку през Кавказ.

Но в плана на Operation Unthinkable няма подобен геополитически и стратегически анализ и избор на „слабото място на противника.Точно обратното.Главната посока на настъпателния план на Operation Unthinkable е,цитирам:
„…силово изтласкване на Съветските войски от Полша с насочване на главния удар през Източна Германия.”(тук и нататък цитатите от документи ще са с друг шрифт)
Директно срещу основните сили на Червената армия…Които трябва да бъдат изтласкани на повече от хиляда километра през Германия и Полша.Това е стратегически провал още при разработката на плана и е добре, че Съюзниците се отказват от него.
Въпроса тук е какво би се случило, ако Operation Unthinkable е била задействана?
Първо няколко думи за плана на Operation Unthinkable:
Operation Unthinkable е кодовото название на два плана (настъпателен, после отбранителен) в случай на военен конфликт между, от едната страна, Британската империя и САЩ и от другата страна СССР, разработен през пролетта и началото на лятото на 1945 г. И двата плана са разработени по задание на премиер-министъра на Великобритания, Уинстон Чърчил от Обединения щаб на военния кабинет на Великобритания, в дълбока секретност дори от всички други щабове. image Тук дори споменаването на името на Уинстън Чърчил като инициатор трябва да ни разтревожи. Чърчил е една от най-едностранно и оттам погрешно оценените фигури в историята.Възхваляван е за качествата си на голям политик и изключителен мотиватор, но често, особенно в книгите и филмите предназначении за масова консумация ,за разлика от трудовете на големите британски историци като Питър Ч. Смит,Базил Харт и другите от първа величина се пропуска другата му, не толкова бляскава страна. През целия си живот, обсебен от славата и делата на своя прадядо Джон Чърчил, първият херцог на Марлборо и отчаяно искащ да постигне и надмине английския генерал от войната за испанската наследство (1701 - 1714) Уинстън си е въобразявал, че е и военен стратег. В този си стремеж той често губи границата с реалността и с неистова енергия създава и се опитва да наложи политически и военни планове, които, ако не са били пресичани и спрени неизменно се превръщат в катастрофи.
В действителност всеки военен план и операция, подготвени и реализирани по негова инициатива и под негово ръководство неименуемо завършва с провал или катастрофа.
От Дарданелската операция по време на Великата война, през Норвежката авантюра и опитите за героично самоубийство на британския флот чрез изпращането му в Балтийско море през есента на 1940 г, наречено "Операция Катерин". След това спирането на настъплението на Уейвъл в Либия и изпращането на най-добрите му дивизии на заколение в Гърция и Крит, превръщането на съюзника Франция във враг, чрез нападенията на военноморските му бази, заповядано лично от Чърчил, въпреки съпротивата на Британските адмирали. После още. Катастрофата в Малая, срама на Сингапур също са лично дело на Чърчил. Както и подстрекаването на терористични бомбардировки на градове в стила на доктрината Дуе (Хитлер и Германия,както и СССР, създават чисто фронтова авиация, нямат масови тежки бомбардировачи и до британската въздушна атака срещу Берлин на 25 август 1940,познайте, по лична инициатива на "стратега" Чърчил, не планират "стратегически въздушни удари срещу населението"). И до тук стига,но просто като за пример на „стратегическото” мислене на Чърчил добавяме наложения от него избор на Италия пред Франция за старт на кампанията на Съюзниците в Европа. Опита му да наложи Южна, а не Северна Франция да бъде място на основната инвазия ...
Тук няма да изброявам всичките, обещаващи неименуем провал или завършили с такъв военни операции по инициатива и с участието на Уинстън Чърчил, но добивате представа – Когато военен план е разработен по негова инициатива трябва да сме бдителни. image Входните данни от които планиращите трябва да започнат, са определени както следва:
-Акцията получава пълна подкрепа от британското и американското обществено мнение, а моралът на англо-американските войски е висок.
-Обединеното кралство и Съединените щати имат пълна подкрепа от полските сили и могат да разчитат на използването на немска работна ръка и останалия германски промишлен потенциал.
-На армиите на другите западни сили не може да се разчита.
-СССР сключва съюз с Япония.
-Дата на обявяване на военни действия - 1 юли 1945 г.
Планът за сухопътната кампания предполагал нанасянето на два главни удара в Северо-Източна Европа в направление към Полша. За най-подходяща зона за настъпление се е разглеждала територията на север от линията Цвикау — Хемниц — Дрезден — Гьорлиц. При това се е предполагало, че останалата част от фронта ще държи отбрана.
Направленията са двата удара са: северен, по оста Щетин — Шнайдемюл — Бидгощ; и южен, по оста Лайпциг — Котбус — Познан и Бреслау. Основните танкови сражения се предполагало да се разгърнат източно от линията Одер — Нейсе и от изхода от тях щял да зависи целия изход на кампанията. Независимо ,че отстъпват числено на Съветските сили, съставителите на плана смятат,че имат надежда да постигнат успех благодарение на цитирам:”фактора на внезапноста и превъзходството в управлението на войските и в авиация”. В такъв случай англо-американцете ще могат да достигнат общата линии Данциг — Бреслау. Освен това било отбелязано, че ако пак цитирам:”Червената армия не претърпи решително поражение западно от тази линия и бъде изтеглена, тоталната война е неизбежна”. (защо са смятали,че Червената армия,известна с крайната си агресивност ще се изтегли без да е победена е извън всякаква позната ми,нормална логика,но те са британци…)
Това са някакви бълнувания.Нищо от това не е можело да се случи.Защото:
Самите изготвители на плана отбелязват, че в настъпателните операции ще могат да задействат едва 47 англо-американски дивизии, в това число 14 бронетанкови. Те също така разглеждат възможността да формират за участие в операцията 10−12 немски дивизии от тези пленени войници и офицери на Райха, които не са загубили желание да се бият с „комунистическата заплаха”, отбелязвайки, че тази нова Германска армия няма как да е готова за битки в момента на началото на военните действия. но може да е силен резерв за крайната фаза. Предполагало се естественото включване при война против СССР на по-голямата част от населението на Полша и даже на армията на Берлинг (тоест армията на просъветското правителство).
По техни оценки, на съюзните войски ще противостоят сили, еквивалентни на 170 дивизии на съюзниците, от които З0 дивизии ще са бронетанкови.
Те грешат в почти всичко: image Англо-Американско превъзходство във въздуха няма. В континентална Европа те имат 8798 самолета против 11742 съветски. Превъзходството на англо-американците в е само по отношение на Стратегическата бомбардировъчна авиация, а за нея, излитаща от летищата на Западна Германия, Италия и Великобритания липсват цели защото важните обекти за бомбардиране на Съветския съюз са извън обсега,на много хиляди километри на изток от там. А двете места откъдето Стратегическата бомбардировъчна авиация може да нанесе съкруителни удари по съветската инфраструктура , Скандинавия и Турция не са предвидени в плана.
По отношение на фронтовата и изтребителната авиация превъзходството е на страната на Съветския съюз и то е почти двойно.
На Земята нещата стоят още по-зле. Реалната сила на Съветската армия, дори без вече съюзните им Български и Румънски войски ( на този етап Сталин няма да се довери и да даде оръжие на жителите на другите Европейски страни докато НКВД и местните комунисти не си свършат работата по „превъзпитание на населението”) не е еквивалентна на 170, а на 284 Западни дивизии, както изтъкват самите американски анализатори при проверката на плана. Така, дори Англо-американците да задействат максималните възможни 103 дивизии, вместо предвидените по плана 47, Съветското превъзходство в сухопътните сили пак е тройно.
Реално то е още по-голямо заради качественото превъзходство на съветските танкови съединения. Съветските танкове Т34-85 и Ис2/3, както и съветските самоходни артилерийски установки са много по-добри от западните им аналози. И което е по-важно. Благодарение на опита, натрупан в тежките сражения на Източния фронт опит те превъзхождат Англо-американските в тактика, командване и изобщо в знания за „танковата война”.
Подобно стоят нещата и по отношение на артилерията,където Съветското превъзходство по количество е почти двойно,а като качество добавя още поне 50%.
Дори в най-слабото място на Червената Армия в началото на войната – логистиката и снабдяването на войските вече е на друго ниво и то най-вече благодарение на доставките на самите Западни Съюзници.
И тук стигаме до нещо, което никой не съм чул или чел да изтъква. Става думата за Съветското превъзходство в края на войната в качествата на висшите командири, които биха командвали от двете страни на Operation Unthinkable.
Сред най-висшите Американски и Английски командири няма военен стратег от калибъра на Александър Василевски. Единствения пълководец от Втората Световна война който може да се сравнява с планиралия и ръководил Сталинградската Отбранително-настъпателна операция, Курската Отбранително- настъпателна операция, операцията по разгрома на група Армии Център, наречена Кутузов, и ред други победни операции на Червената армия е Ерих Фон Майнщайн. Но… Чърчил и Рузвелт не биха назначили Манщайн да преработи (защото се налага ) и ръководи Operation Unthinkable. Нали?
Нито Западните съюзници имат командири на групи армии равностойни на Малиновски, Рокосовски и съзвездие.Донякъде с изключение на Патън, но неговите шансове да му поверят воденето на Operation Unthinkable са същите като на Манщайн…
Изводите са ясни. Operation Unthinkable напълно отговаря на името си.
До същото заключение стига Обидинения Комитет на Началник штабовете. Цитирам най-важната част от него:
-Започвайки война с руснаците, трябва да сте подготвени за дълга и скъпа тотална война ...
-численото превъзходство на руснаците по суша прави много съмнително дали може да се постигне ограничен и бърз (военен) успех.
-Следователно ние вярваме, че ако избухне война, тя ще е извън възможностите ни да постигнем бърз, дори само ограничен успех и ще се окажем влезли в продължителна война срещу превъзхождащ ни противник. image Тук свършва реалната история и започва територията на алтернативната:
Все пак, какво би се случило, ако Operation Unthinkable бе проведена?
Налага се да съчиняваме на базата на знанията си за действащите субекти, боравейки с огромен брой променливи. Това не е стандартен анализ и синтез, а „Теорията на хаоса” в пълната си мощ. Ето моята версия:
На втория ден от операцията, верни на своята издържана изцяло в духа на атаката доктрина и под командването на спешно изпратените на мястото на действието Жуков и Конев, съветските войски биха започнали да нанасят контраудари челно и във фланга на настъпващите. На третия или най-късно на шестия ден двата основни удара по линията Щетин — Шнайдемюл и Лайпциг — Котбус биха били спрени. Максималния напредък в тези направления не би бил повече от 60 километра.
След 6-ия ден Съветските войски, подсилени от бързо пристигащите подкрепления започват прегрупиране за контраудар.
В това време в тила на сражаващите се фронтове Василевски оставя настрани готвения от него план за блестящата в реалността Манджурска операция и започва подготовката за Съветска Генерална офанзива на Запад. Смятайки, че разбирам поне малко от начина по който е мислил този военен гений, той би планирал главния удар на юг, в посока Гьотинген, с последващ при достигането на река Фулда завой на север към Хановер. На сражаващите се по посоката на настъпленията на Англо-Американските войски съветски е наредено да задържат противника и с многобройни атаки да го принуждават да привлича резервите си. След това, докато върви подготовката за главния удар, в края на втората седмица от започването на Operation Unthinkable се нанася друг пак мощен удар по най-късото разстояние, от Подсдам към Хановер. Целта на втория удар ,както и на сраженията по посоката на настъплението на Англо-Американските войски е да ги обвърже в тежки битки на север от главното руско настъпление за да бъдат взети в клещи и обкръжени главните им сили. Това е добре известната стратегия на „въртящата се врата” на Шлифен, чиято модернизирана версия е плана на Манщайн при блицкрига във Франция и тези на самия Василевски при Сталинград и Курск.
На 20-ия ден от започване на Operation Unthinkable Червената Армия нанася главния си удар и пробива в посока Гьотинген. Англо-Американските войски не се подвеждат да останат в капана и започват отстъпление, водейки ариергардни боеве с гонещите ги Съветски. Започва надбягване към брега на Везер, където пристигащите Западни резерви подготвят отбранителна линия. Опита на Съветската армия да я пробие от ход не успява и сраженията по нея започват в първите дни на август. Докато опитват с атаки стабилността на отбраната по франта от Касел до Бремен Червената армия планира нова стратегическа операция. Отново на юг от основните сражения. Този път целта на главното настъпление е Рурската област с помощно към Бавария и последваш скок през Рейн към пристанищата на Белгия и Холандия.
Зарази разтеглените снабдителни линии и атаките на Англо-Американската Бомбардировъчна авиация по главните железопътни и шосейни възли подготовката върви по-бавно от предната. На 8 и 10 август САЩ хвърлят две ядрени бомби над възлови за съсредоточаването на Съветските войски пунктове. Те, макар, че нямат особен ефект от стратегическа военна гледна точка, но се отразяват на психиката на Съветското командване, което не знае точно с колко подобни бомби разполагат Американците.Две ,шест или двадесет…
Сталин започва да мисли за дипломация… image На този етап е редно да вдигнем глави от фронтовата линия в Германия и да погледнем голямата картина.Тази на света.
Япония е капитулирала. Предложения от СССР съюз идва малко късно за нея. Западните съюзници владеят всички морета и океани. Тяхното превъзходство по море е пълно,тотално и неоспорвано,но както знаем още от бащата на Морската стратегия Алфред Т.Мехън „Влиянието на Морската мощ” е бавно и неумолимо като хватката на змия-удушвач. То иска време за да повлияе на сухопътните действия,
Където нещата,особено като съотношение на силите започват да се променя.Освен биещите се от началото на Operation Unthinkable за Западните съюзници поляци и канадци започват да пристигат южноафриканци, австралийци и дори южноамериканци. Новата немска армия вече има 10- 15 боеспособни дивизии. Франция, където,както и в Италия,силните комунистически движения са обявени за предателски и смазани силово, и дори Испания на Франко също се готвят да се включат.
От другата страна Съветския съюз започва да усеща изчерпване на резервите си. Особено човешките. Още преди началото на Operation Unthinkable СССР е загубил над 30 милиона души което е 20% от цялата популация. Особено тежко е положението при мъжете между 18 и 50 години където СССР е загубил повече от половината си популация от годни да се бият и работят мъже. Вече няма от къде да се вземат мъже за Червената армия. Вече няма кой да работи на полето и в заводите освен жени, които са физически слаби за първото и неквалифицирани за второто.
Гледайки общата картина виждаме,че в създалата се ситуация най-важните стратегически точки на картата на света са Турция и Иран. Това са двете места от които Западните сили могат да започнат успешно настъпление към самото сърце на СССР. Сталин също го знае и затова още през лятото на 1941 г. влиза в Северен Иран, който оттогава е разделен между него и Британската империя, която, решена да го защитава в новата ситуация вкарва там индийски, австралийски и южноафрикански войски и поддържа патова ситуация.
Така на преден план излиза Турция. Която, заплашена от две страни, откъм България и откъм Кавказ от вековния си враг, Русия се включва още в началото във войната на страната на Запада. В Турция вече има съюзнически войски и в средата на август от новите летища Стратегическата Бомбардировачна Авиация на съюзниците започва да бомбардира Каспийския петролен басейн. Все още няма нито сили, нито планове за сухопътна операция, но Сталин знае,че това е само въпрос на време. И знае, че няма ресурси и резерви за чакане.
Той предлага мирна конференция. С малко по-тежки условия от Подсдамските за да има терен за отстъпки.
Съюзниците също са изтощени. И им е писнало от война. За разлика от Съветския съюз те знаят, че времето работи в тяхна полза. Но са обзети от страх пред нова Съветска офанзива, която ще ги изтласка от Рур и Бавария.
Сключено е примирие. В края на септември в неутрална Швейцария, в Цюрих започва Мирната конференция.
Преговорите са трудни. Сталин изобщо не иска да чуе споменаването на Полша. Като отстъпка предлага разделяне на Германия по линията от преди започване на Operation Unthinkable. Но е непреклонен за Берлин. Като жест на добра воля предлага да се изтегли от Австрия. Дори предлага Судетската област да остане в Западна Германия, но не иска да се изтегли от Бохемия и Моравия.
След една седмица преговори мира е подписан. Германия и Чехословакия са разделени. Берлин остава за столица на новата Източна Германия. Полша, Румъния, България, Унгария, Словакия и по голямата част от Чехия остават под съветска окупация.
Последвалото Мирната конференция противопоставяне между капиталистическия Запад и комунистическия Изтод е в почти същите граници в които го познаваме.
Единствения реален резултат от провеждането на Operation Unthinkable е загубата на Западен Берлин.
Както и тежките загуби на общо почти 250 000 убити и три пъти повече ранени войници от двете страни на фронтовата линия. И почти същия брой цивилни жертви. Но те не са част от първоначалните планове. Нали!?

Валентин Тодоров




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 1230041
Постинги: 255
Коментари: 22
Гласове: 24
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031