Институции,правила и норми.Това е веруюто на днешния свят.Политиците и медиите,дори произволно избраните хора по улиците единодушно ще ви потвърдят,че законите,институциите и чиновниците които гарантират тяхното спазване са единственото средство за решаване на всички проблеми,дори на всекидневно ниво.

Те определят всичко.От вида на насъщния хляб до нормите на които трябва да отговаря личния ви автомобил.От начина на възпитание и обучение на собствените ви деца,до това колко голям,как да изглежда,какво да има в него и как да ползвате личния си дом.Без тях народонаселението е безсилно да направи каквото и да е.

Нито някой му дава право да опита.Нали така ще засегне всевластието на институциите и всеобхватния им контрол.А това значи посегателство над самая светих на днешния свят.Нейно светейшество и величие стабилността.Тази без която не може нито управляващия елит,нито управляваното стадо.Защото нейната липса е най опасното нещо в съвременния свят.

Стабилността на държавата и институциите е тази която гарантира,че разни опасни явления като икономически просперитет,създаване на заможна и образована средна класа,независимост на икономическите субекти,лични права и свободи на народонаселението и ред други беди от същия тип няма да го сполетят и да доведат до истински бедствия като свободната човешка воля,пряката демокрация и самоуправлението.Само тази стабилност на държавата и нейните институции гарантира отстояването  на толкова скъпия ни на всички обществен застой.

Защото с ръка на сърцето трябва да си признаем,че точно застоя е това което искаме.Всичко което е извън неговите блатисто спокойни води ни плаши до смърт.Нали там ще трябва да мислим и решаваме,да поемаме и да носим отговорност,да рискуваме и действаме.Нима някой иска подобни неща.Твърдо не.Никой не иска сам да си е господар и сам да води живота си.

Колко по-лесно е когато друг мисли,решава и действа вместо нас.Това ни урежда напълно.А колко по-хубав е уредения живот.Дори хляба и салама си го купуваме нарязан. Скоро ще искаме държавна институция да го дъвче и храносмила вместо нас.И тя ще ни се даде.Колкото и да надаваме вой тези на които скъпите ни институции още не са избили ненужните зъби.

Тогава защо протестираме,че точно това ни се дава.Искаме сигурност.Ето ви закони и институции.Европейския елит дава на народите си точно това което искат.Някой друг да мисли заради тях.Някой друг да решава и води живота им.А когато става въпрос за институции и норми,нашия,български елит дори е сред водещите.

Така,де, кой в днешно време иска свобода.Нали това значи сам да решаваш и да действаш.И когато не се получи да знаеш точния виновник.Самия ти.Колко по-лесно е да обвиниш калпавите закони и институции.

И никой не се замисля,че точно правилата и институциите са проблема,а не решението.Те са огромни,скъпи и тромави образования.Дори правилно решение се губи в тях или закъснява за прилагането си.Единствения начин да решат който и да е проблем е да се направят,че той не съществува и да изчакат да отшуми от себе си.Както безбожно скъпите американски институции се оправят с ураганите и торнадата.Колко помощ видяха в Ню Орлеанз по време на Катерина?Точно толкова колкото получават софиянци когато сняг затрупа града им.Или го наводни проливен дъжд.Или колкото Европейските институции защитиха своите граждани от настъпващите по извоюваната с кръвта на предците им тяхна земя нови преселнически орди.

И когато за миг до нас достигне естествения свят.Когато природните,а не измислените от комисии и събрания с интелектален коефициент нула (виж Пол де Кок "Психология на тълпата") закони навлязат в уреденото ни всекидневие бързо осъзнаваме,че всъщност направените за решаване на проблемите институции не работят за това за което са създадени.Да,те с успех усвояват и разпределят нашите средства и дотам.Когато има проблем отново всеки е сам за себе си.Може да разчита само на собствените си сили.И тези на другите в неговото положение.

И тогава дори и най-институциализираните поданици за малко изпитват духа на свободата.Да се бориш.Да мислиш и решаваш.Да постигаш и да се проваляш.Да направиш нещо за себе си сам.По собствено решение и със своите ръце.Да изпиташ опиянението от вкуса на несъмнените неща.

После идва отрезвяването...Снега се стопява.Урагана отминава.А свободния за миг човек отново е ужасен от реалния свят,разчитащ за всичко на институциите поданик.До следващото бедствие.Или следващия проблем.

А неща от рода на казаното от Бенжамен Франклин "Тези, които биха се отказали от основна своя свобода, за да си купят малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност,а ще загубят и двете" са само фрази от времето преди Креда-Терциер границата и изричащите ги са осъдени на изчезване като динозаврите.

Валентин Тодоров