Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2018 00:23 - Безсмислени платени длъжности или ненужни хора
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.08.2018 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Или как и защо технологията бе използвана, ако не за друго, то за да ни накара да работим дори още повече
Забавното в прогнозите на експертите е,че откакто водим някакви записки за собствената си история,техните предсказания никога не са се сбъдвали.
Напротив.В 999 от хиляда пророчества се е случило точно обратното.
Тук дори няма нужда да споменаваме смешките от типа на обещаната на Мойсей от самия Главен Експерт по всичко,наричан от вярващите невежи Бог (малко по-светнатите по темата евреи го наричат свойски Йехова) на Избрания Му народ Обетована земя.
Е,те след 3200 години като,че ли вече я имат,но в комплект с далеч по-бързо възпроизвеждащи се от Богоизбраните натрапници,които и сега в Ерусалим са по на гъсто от дървеници в дюшек на западнал бордей във Вечния град.Да не говорим,че доколкото си спомням Стария завет Йехова,явил се като горящ храст,кой знае защо не беше споменал на Мойсей в инструкциите си за изграждането на Храма Му задължителното поставяне на Ал Акса като черешка на торта отгоре Му.
Разсеяност,ще кажат вярващите.Как ли пък не.Просто поредния провал на някой правещ се на оракул във Вселена,където случайността е по-главна от всичко друго.Където единственото работещо правило е,че всичко се случва точно наобратно на предвижданията на опитващите се да наложат правила на хаоса.
Но тази статия не е за заблудите на вярващите.За тях невежеството не просто е даденост,а задължение.
Иначе,както мъдро е отбелязал папа Инокентий
III (същия Джовани Лотарио, граф ди Сени) в прочутата си прокламация отпреди 900 години : Si scirem vos non creditis (ако знаехте,щяхте ли за вярвате).
Те имат право да вярват както в петте достойни само за детска книжка доказателства??? за съществуването на Бог на Тома Аквински (същия Томазо Лондолфо ди Роказека) или в аргументите на същия субект за предполагаемата девственост на Мария,майката на Исус от Назарет,преди да го зачене непорочно.
Аз като отворен човек съм готов да се съглася с последното,с непорочното зачатие.В науката има доста описани случая на зачеване без проникване във вагината на жената.Например при петинг или анален секс.Както и на достатъчно еластичен за да не се разкъса от маломерни мъжки инструменти химен.Но девствена жена родила 3 деца?!Наистина трябва силна вяра за да си убеден,че след като е родила двама батковци  (единия от който,най-големия,носещ името на баща си Йосиф присъства в писанията почти толкова колкото и Исус) и кака на пророка Мария все така си е била девствена.
Пак се отклоних.Повече нито дума за религия.Само чиста наука.
Макар,че има ли такава след това което се случи с Физиката след „Принципа на неопределеността” и дори с математиката след „Теорията на хаоса”.
Та за предвижданията на експертите:
През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че до края на века технологиите ще са толкова напреднали, че страни като Великобритания и САЩ ще са постигнали 15-часова работна седмица.
Налице са всички основания да смятаме, че Кейнс е бил прав - от технологична гледна точка сме напълно способни на това.
Предсказанието на британския икономист обаче не се сбъдва в онази,съществената част за по-малкото време което трябва да отделяме за работа.
Вместо това технологията бе използвана, ако не за друго, то за да ни накара да работим дори още повече.
А това се постигна чрез създаването на нови и нови работни места, които по същество са напълно безсмислени. Много хора по света прекарват времето си изпълнявайки задачи, които те самите тайно смятат за абсурдни и нелепи.   Също толкова хора заемат длъжности и получават доходи изпълнявайки нещо,които останалите смятаме не просто за ненужни,а за вредни.
Моралното и духовно увреждане, причинено от тази ситуация е дълбоко. То се отбелязва върху колективното ни съзнание, но въпреки това никой не говори за този проблем.
Защо обещаната от Кейнс утопия – тъй чакана през 60-те – никога не се реализира? Стандартната днес теза е, че Кейнс не е предвидил огромното увеличаване на потреблението. Така в избора между по-малко работни часове и повече потребителски продукти, човечеството е избрало второто. Само по себе си това е една хубава морална притча, но реално погледнато тя просто не отговаря на реалността.
През последния век бяха измислени безкрайно разнообразие от нови работни места и отрасли, но много малко от тях имат нещо общо с производството.
Доклад, сравняващ заетостта в САЩ между 1910 г. и 2000 г., дава доста ясна картина на процеса. През последния век броят на работниците, заети в промишления и селскостопански сектор намаляват драстично. В същото време броят на мениджърите, на служителите по продажбите и услугите и въобще на всички чиновнически дейности се утроява - нараствайки „от една четвърт до три четвърти от всички заети“.
С други думи, производствените работни места са автоматизирани - точно както прогнозира Кейнс.
Но вместо да видим масово намаляване на работното време, в резултат от което всеки свободно да може да развива идеите си, творческия си потенциал и в общи линии да преследва щастието си, всъщност виждаме друго.
Това е раздуването на балона на административния сектор, който е по-голям дори и от балона на сектора на услугите. Виждаме създаването на цели нови отрасли, като тези на финансовите услуги, мрежовият маркетинг и др. Има безпрецедентната експанзия на корпоративното право и на различните административни услуги. Тук дори не смятаме всички онези нови работни места, открити, за да подпомагат технически, административно и дори охранително новите отрасли. Не включваме и всички онези работни места, които са се появили, защото на нас не ни остава време от работа, като детегледачките и хората разхождащи кучета, например.
Изброените по-горе нови длъжности могат да се обобщят под наименованието „безсмислени“ (bullshit jobs).
На теория капитализмът не би трябвало да позволява подобно непродуктивно развитие. Това би било естествено за неефективните икономики от социалистическия лагер, като СССР, където трудът се е считал едновременно за право и свещено задължение, а системата е измисляла колкото се може повече длъжности, за да има работно място за всеки.
Според икономическата теория, последното нещо, което една търсеща печалба фирма иска, е да плаща заплата на работници, които не са необходими. И все пак, някак си, това се случва.
Точно както в Съветския съюз, мнозина днес работят на хартия по 40 или по 50 часа седмично, докато реалната им работна дейност е не повече от 15 часа – другото време минава в ровене из „Фейсбук”, теглене на филми или подготвяне и участие на срещи и семинари.
По всичко личи, че това е не е икономически, а морален и политически проблем. Мисълта, че работата сама по себе си е морална ценност и че всеки, който не желае да се подчинява на някаква интензивна трудова дисциплина, не заслужава нищо добро, е изключително удобна за елитите.
От една страна не може да има обективно мерило за социалния принос на дадена дейност. От друга обаче има много хора, които сами признават, че работата им няма смисъл. Например корпоративен адвокат в известна нюйоркска фирма и сам признава, че работата му е напълно безсмислена и не носи никаква добрина на света. По негови думи длъжността му не би трябвало изобщо да съществува.
Тук можем да открием дълбоко психическо насилие. За какво достойнство на труда можем да говорим, ако работещият тайно мисли, че длъжността му е безсмислена и не би трябвало да съществува? Това няма как да не породи чувство на гняв и недоволство.
Но ето я проявата на гения на нашето общество – гневът е насочен срещу онези, които все пак правят нещо смислено.
Например, като правило се е наложило, че колкото по-значима и важна за околните е извършваната длъжност, толкова е по-вероятно тя да не е добре платена.
Какво ще стане, ако медицинските сестри, боклукчиите и механиците се изпарят. Очевидно резултатът ще е катастрофален. Свят без учители или докери ще е в беда. Свят без писатели или музиканти също няма да е най-приятното място за живеене. Не е ясно обаче как ще пострада светът, ако мигновено изчезнат всички, занимаващи се с администрирането и рекламата на горните дейности.
Ясно е, че тази система никога не е проектирана съзнателно. Тя е възникнала след век на проби и грешки. Но това е единственото обяснение на въпроса защо, въпреки нашите технологични възможности, хората не работят по 3-4 часа дневно.
Тук е мястото да изтъкна,че горните разсъждения и изводи не са мои.Това в общи линии е гледището на официалните обществени науки от типа на „обществена антропология” и подобни на нея.
Всъщност всичко отново е наобратно.Излишно е да се гледа на нещата от гледна точка на капитализма,след като такъв отдавна не съществува.Нито неговия основен инструмент – пазара.
Те отдавна,още преди края на Студената война бяха заменени от Институциализма.Който в Западния си вариант по нищо,освен по още по-твърдата си тираничност и липсата на каквото и да е "човешко лице" не се различава от онзи властвал в "реалния социализъм".
След което,още по-нормално,институциите проектираха безмислените си длъжности и занятия и в реалната икономика.
Създавайки откъснати от реалността,ненужни както на пазара,така и на потребителите правила, стандарти и регулация институциите все по-силно завъртат колелото на пилеенето на обществения труд и средства за безсмислени дейности и съществуващи само в отчетите цели.
Използвайки за да им минава номера същите лостове,които от хилядолетия гарантират съществуването на религията:
Невежеството и вярата.
Може и в обратния ред.

Посвещавам на моя приятел Кристиян Мънзов

Валентин Тодоров






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 1502194
Постинги: 273
Коментари: 33
Гласове: 37
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031