Прочетен: 1103 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2015 16:46
Имат ли място жени в армията
В морален аспект армията стои много по-високо от всички други организации.Както държавни, така и такива с идейна и стопанска цел.
Армията е коренно различна от всички други институции.Това е единствената корпоративна организация,която се гради изцяло на морални принципи.Основно за армията е задължението на всеки постъпил в нея да убие или да бъде убит по чужда за него лично заповед.Без да задава въпроси или да иска обяснения.В това е същността на това да бъдеш войник.Независимо дали става въпрос за генерал,адмирал или редник.Сключил си договор да умреш или да причиниш смърт на други човешки същества по заповед.Без значение какво мислиш или чувстваш.Без оглед на религиозни,политически или каквито и други разбирания.Приел си моралния казус на убийството и го изпълняваш.Без коментари.
При професионалната армия този основен принцип е още по изчистен.В нея няма място за идейни съображения.Дори основни за войската през вековете наслагвания като патриотизъм и воюване в името на една или друга идеология нямат място в истински професионалната военна корпорация.Има строго определена йерархия за даване и получаване на заповеди и това е всичко.В професионалната армия няма място за политически,идеологически и религиозни дейци.Има войници които изпълняват заповеди в нарушение на главните морални норми за другите субекти на обществото.
Хората не се раждат войници.За да създадеш войник се налага да го лишиш от цялата система на вярвания и заблуди,правила и норми с които е израснал и възпитаван.Буквално казано човека в него трябва да бъде пречупен.За да умре личността и да се роди войника.В това е смисъла на предварителната подготовка.Не да научи мъжа да стреля,да се окопава или да търчи под и срещу куршумите.На тези неща той ще се научи по-късно.Когато вече е приет за член на затворената корпорация наречена армия.Но за да бъде приет в нея той трябва да бъде пречупен.Момчето на мама и татко,учено и възпитавано според господстващите в неговото време доктрини и добродетели трябва да изчезне.Това е единствения път да се създаде войник.Годен за основното. Да убива или да бъде убит по заповед.
Това е основната задачи на най-важната за всяка армия гилдия.Тази която й дава гръбнака и силата.Гилдията на центурионите и сержантите.Тези които с непрекъснати крясъци и обиди, унижения и неоставящи го да се опомни,следващи една след друга безсмислени заповеди пречупват кандидата за армията.И правят от момчето войник.Точно затова силата на една армия през цялата история се е измервала със силата на подофицерската й гилдия.Те създават и лично водят в бой войника,който са създали от пречупения и ако не убит,поне заврян дълбоко в него гражданин.
Изглежда нечовешко и е така.Още по време на Гражданската война в САЩ е забелязано,че голям брой от участващите бойци не могат да преодолеят вътрешното си табу да убиват други човешки същества.Те стоят в строя,зареждат и настъпват заедно с другите.Но когато дойде заповедта за стрелба,стрелят навсякъде другаде,но не във врага.Или въобще не стрелят.По бойните полета на Гражданската война масово са намирани мускети с по няколко куршума в дулото.При Гетисбърг дори е намерен такъв с 23 куршума в целта.Момчето или мъжа е вървяло напред.Спирало е.Зареждало е заедно с останалите.И после не е натискало спусъка срещу стрелящите насреща му за да го убият противници.Защото не е могъл да потисне и преодолее собствените си морални норми.Защото е взет директно от дома си и вкаран в бой.Не е минал истинска подготовка.Не е бил пречупен.И съответно не е бил войник.
Има и друго.Задълбочените изследвания в същата тази американска армия показват още един доста неочакван фактор.Оказва се,че през Първата и Втората световна война,както и в Корея и Виетнам 90 % от пораженията сред живата сила на противника са дело само на 2 % от американските войници.Изглежда стряскащо,но е разбираемо като си спомним,че във всички тези конфликти са участвали наборни войски,минали само през основна подготовка,но не и през подбор.
Тук стигаме до доста неразбраната разлика между войника и воина.
Воина се ражда.Той идва на този свят с качествата и инстинкта да убива.Той може да развие или не тези си характеристики.Но те са в него.Това е същото като при елитните спортисти.Над 95 % от постиженията идват от труд и обучение.Но те нямат значение,ако го няма таланта.
Но при воините има един проблем.Те не са войници.Воина е по-добър от войника във всички отношения на личните бойни умения,освен в едно.Той върши всичко по собствено усмотрение, а не по заповеди.Може да постигне много на бойното поле,но не може да бъде управляван.И затова е осъден да печели всички двубои и да губи битките.Цялата човешка история е низ от войни и битки в които блестящи воини,с изключителни бойни умения губят управлявани битки с подчиняващи се на заповеди войници.От гръко-персийските войни,където гръцките граждани неразвиващи специално лични бойни умения и точно заради това нареждани във фаланга, където тези липсващи им качества са стегнати в една обща и дисциплинирана единица по правило надделяват над прекарващите целия си живот в усъвършенстване на уменията си рицари-войни перси,през вековете доминация на швейцарците над всички рицарски армии дръзнали да им се изпречат,та чак до наши дни.Това твърдение дори не е необходимо да се доказва.Спомнете си само Креси и Айзенкур.Воините винаги губят в правилно проведена битка срещу войници.
И ако не вярвате на мен,ето ви мнението на един генерал на когото всички трябва да признаем известни знания по въпроса.Става въпрос за прочутото обяснение на Бонапарт за разликата между неговите войски и едни от най-страховитите и умели воини на своето време,египетските мамелюци:
-„Един мамелюк без проблеми ще се справи с двама французи, но десет французи ще поизмъчат петима мамелюка,а сто французи без проблем ще разбият на пух и прах сто мамелюка.”
Затова във съвременните армии воините се подбират и отделят за други,отговарящи на натюрела им задачи.В разузнавателно-диверсионните групи например или като провеждащи „свободен лов”,летящи в двойка водещ-воден пилоти изтребители.
Но колкото и блестящи да са постиженията на тези категории,това си е чиста загуба на изключителните вродени качества на воина.О него също може да се направи войник.Макар и по-трудно.Защото пречупването на воина е наистина тежка задача.Но възможна.Просто изисква повече време и труд в подготовката.А професионалните армии могат да си го позволят.
На тях не им се налага почти след сбора да влизат в битка.Имат време за подбор и обучение.
Но да помислим.Подбираме воините.Насочваме ги в категории войници,където вродените им характеристики са качество,а не проблем.Провеждаме скъпа специална подготовка и въпреки това получаваме специалист в нещо с което и войник би се справил.Макар и не толкова добре.Това отново си е разхищение на вродените качества на воина.Защото има едно нещо което само той може да прави.
Това е да води и направлява.Да прави стратегии и да създава новаторска тактика за нейното постигане.За тези неща войника не става.Той е годен само да изпълнява заповеди.Да се подчинява и без да мисли да отива в указаната му посока,да прави това което му е наредено и то само по начина по който е обучен.Армия от войници,командвани от войници може да победи само армия от воини,командвана от войник.
Затова воините трябва да бъдат пробирани сред войниците и насочвани към командната верига. Това и сега се прави.Но подбора е ограничен до след предварително кандидатстващите за офицерски длъжности и учещи във военни академии.А подавляващата част от тях не се воини и нямат качествата да са такива.Затова в наши дни командната верига бъка от завършили военни академии дръвници.Включително и на най-високите позиции.Най-вече на тях.Защото те по правило се дават на политици.Такива,което не са нито воини,нито войници.Сравнете генерал Айзенхауер например с родените воини Макартър и Патън.Отговорете си на въпроса с какви качества трябва да е надарен един пълководец,за да може имащата му всички преимущества, при това в гигантски пропорции армия да бъде тласната до ръба от обезкръвения,изтощен и изчерпал ресурсите си противник както се случи в Тунис.Или какви способности са му необходими за да превърне огромното си стратегическо,количествено и качествено превъзходство в бавно и мъчително,с огромни загуби най-вече на ресурси 11 месечно пълзене през Северна Франция и Ардените и накрая дори да не достигне стратегическата цел Берлин в кампания за чието провеждане всички пространствено времеви стратегии сочат между три и четири месеца.
А ако искате да добиете престава какви ги твори годния единствено да изпълнява и предава заповеди войник,назначен за пълководец погледнете, отърсени от емоции и безпристранстно делата на „пълководеца на всички времена и народи” Жуков.Този същия,който за едната си година начело на Генщаба,подготвяйки най-мащабната операция по нахлуване в световната история,почти успя да унищожи маневрените възможности на Червената армия,връщайки вече отречените и в процес на подмяна инструменти на „дълбоката операция” (така съветските военни теоретици и военни дейци наричат създадената и развита именно от тях доктрина на „блицкрига” по заглавията на книгите на основоположника и заместник –началник на Главния щаб на Червената армия от втората половина на 20 години Треандафилов) на друг „гений” Тухачевски като например невъзможния за управление и реални,маневрени бойни действия логистичен кошмар наречен танков корпус. Същия който уби много повече собствени войници и изхаби повече ресурси в няколко месечните непрестанни и безмислени Ржевско-Вяземска и Ржевско-Сычевска операции отколкото неговите колеги причиниха на противника във великата Сталинградска операция.Същия,който успя да унищожи две от най-мощните в света свои собствени,съветски армии във вече спечеления Берлин.И изобщо навсякъде,където някой друг не е съставил плановете,извършил подготовката,а Жуков е пратен само да вика „Напред” и „Ура”.Въпреки,че има доста примери как той успява да опропасти и доста от този тип операции.
Резонно е да запитате какво общо има всичко това с въпроса да има ли жени в армията или не.
Отговарям.Има.
Защото подобен въпрос изобщо не трябва да бъде задаван.В армията има място за всички които стават за нея.
Правилните въпроси са:
- На какви критерии отговарят кандидатите?
-Как се подбират?
-Каква е подготовката им преди да подпишат договор?
И ако критериите са занижени или премахнати за да може да се наложи чисто идеалистическото разбиране в духа на така нареченото „политически коректно мислене”,че в армията трябва да има жени имаме проблем.Ако подбора не съществува или се прави през пръсти по същата причина имаме проблем.Ако я няма подготовката и пречупването на гражданина за да се създаде войник имаме голям проблем.
Защото нямаме армия.
Имаме платени от нашите данъци,облечени в униформа чиновници,годни за копане на градинки и вдигане на бариери,но не за битки и бойни действия.И не става въпрос за мъже,жени или трети пол.Щом няма критерии,подбор и пречупване всичките не стават за това за което единствено е предназначена една армия.Особено професионална,което значи елитна.За битки.
И час по-скоро трябва да въведем тези критерии за да започнем да създаваме войници,сержанти и офицери.
За какви критерии става въпрос.На първо място физически.
Има точен и ясен физически критерий кой става или не става за една модерна армия.Това е изпитанието 40/40.Ще рече изминаването на 40 километра разнообразен терен с 40 килограма товар за определено време.На изпита за командоси например това трябва да се постигне в осем до 14 поредни дни.Това не е необходимо за цялата армия.Достатъчно е кандидатите да го преминат еднократно.Например за 6 до 7 часа.Тези които го направят под 6 часа могат за бъдат отделени и подготвяни за специалните части.Всички,които не покрият седемте часа се отстраняват,а останалите отиват на подготовка за всички звена на армията.
40/40 неса измислени цифри.Това е осреднената тежест на пълната екипировка с боеприпаси за ден и половина бойни действия или така наречения дивизионен запас,която за отделните армии варира между 33 и 44 килограма,в зависимост от степента на защитеност и оттам тежестта на бронираното облекло,наситеността със специално оборудване и носеното въоражение.
Лично аз считам,че защита от клас 3А е малко,че бойните части трябва да се наситят в още по-голяма степен с преносими зенитни и противотанкови ракетни комплекси и,че малкия точно заради занижените физически характеристики на войниците калибър на огнестрелното оръжие не е достатъчно ефективен,а това би прибавило още килограми.Но това е лично,без значение мнение.По тези въпроси има кой да решава.Стига да му дадат.Защото институцията която единствено трябва да има думата по този въпрос не е народното събрание,нито президента или министерския съвет,дори не е военното министерство.Това е работа на Генералния щаб.
Един интересен аспект на предлагания критерий за първоначален подбор е,че той е свързан с вероятно най-голямото постижение на Българската армия след Освобождението.
Става въпрос за втрещилия всички чуждестранни военни наблюдатели преход на 9-та софийска дивизия от Одрин до Люле-Бургас.23 хиляди български момчета и мъже,повечето шопчета от селата около столицата,свикнали и заякнали от всекидневния 14,15 часов тежък селски труд ,в безпътицата,дъжда и калта,натоварени с шинели и мешки,оръжие и боеприпаси и сякаш това не стига,но и носещи в ръцете си снаряди,взети от изостаналия далеч назад обоз изминават почти 80 километра за едно денонощие и пристигат навреме за да спечелят в духа на най-добрите световни образци като Кадеш,Маренго и Ваграм една вече почти загубена битка.
Да,България вече няма такива мъже.Всички сме изнежени и институционно зависими граждани. Не можещи дори да си нарежат хляб и салам и ядящи слайс.Трудно вдигащи и носещи нещо по-тежко от смартфона си.За които сеченето на дърва или заковаването на гвоздей е постижение. Припадащи от капка кръв и не можещи да изчистят една риба,камо ли да заколят и одерат шиле или теле.
Но все още можем да имаме армия с която да се гордеем.
А дали в нея ще служат жени трябва да имат думата не политическите демагози,не стоящото срещу всички обективни норми и закони лицемерно „политически коректно мислене”,а нашите момичета,готови да покрият критериите,да оцелеят в подбора и да издържат подготовката за да се превърнат във войници.И тук стигаме до проблем.
Жени воини има само в митологията,политическата демагогия и второсортното,от холивудски тип изкуство.Причините и доказателствата за това са предмет на съвсем други статии.С друга насоченост.Такива,разглеждащи други,също толкова обширни и затънали в сбъркани доктрини, социална демагогия и обществена манипулация,критерии за изкуство и култура или дори за човешката еволюция и наследените от нея много различни за мъжете и жените качества и способности.
Което и занапред отхвърля възможността в човешката история да се появи наистина блестящ пълководец от иначе по-разумната,мислеща и склонна към планиране на действията си част на човечеството каквито са жените.Точно зареди този им тип качества.
Валентин Тодоров
