ПЕТАТА СИМФОНИЯ НА ЧАЙКОВСКИ - ЕДНО ВЕЛИКО И МАЛКО ПОЗНАТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

    Чайковски е известен предимно с оперите си, доста от тях шедьоври в това изкуство. По това отношение той наподобява на Моцарт, когото боготвори. Превъзходни са и трите балета, които той пише, те присъстват низменно на всички световни сцени независимо дали  някой кретен не е кърмчия на страната му. Чайковски много цени и Шуман, когото нарича композитор на бъдещето. Почтифне цени Бетховен и никак Брамс, което е разбираемо.
   В резултат на всестранния талант на Чайковски, той създава общо седем симфонии, една от които е програмна, "Манфред". От първата си симфония, "Зимни мечти" до последнатаа си, наречена Патетична, която представлява неговото предсмъртно писмо, той създава все по-велики произведения в тоз жанр. Най-известните му симфонии са Четвърта и Шеста. Четвъртата съм я слушал много пъти, никога няма да ми омръзне, а Шестата по-малко, защото много силно ми въздейства. Тъжна личност е бил Чайковский..
   Велика като тях е и Петата му симфония, но тя е сравнително по-малко позната. За обичащите музиката на Чайковски е облигатно да познават напр. всичките му Концерти за пиано, те са три, всичките му симфонии, не многото му камерни ансамбли, напомням за виликото му Трио в памет на виликия художник, както той нарича починалия твърде млад пианист Николай Рубинщайн.
  Чайковски няма самочувстние, винаги се кпие от публика, от срещи на велики творци по време на неговия живот, от меценати. Той обаче има един ученик, Танеев, на който вярва абсолютно и когато напише нова тгворба му я представя да я прегледа. Написвайки Петата симфония, Чайковски носи ръкописа на Танеев и му казва, че тази негова симфония не е добра и няма да я представи пред публика.  Съвсем скоро обаче Танеев го убеждава, че симфонията е прекрасна и не бива да я скрива. Тогава Чайковски набира смеулост и я представя с много голям успех пред московската публика.
  Аз също харесвам много тази симфония и ще приложа линк с надежда да я чуят и други като мен, които обичат музиката. Прав е бил Танеев...

каквото и да е. Ето една история леко хумористична от близкото минало, мисля, че в нея е описана ситуацията, а младежът е от бъдещите лидери на Русия, това за сега никой не го знае, разбира се. Дано се отвори.
https://www.youtube/watch?v=zehX_ilFmNo
И това, което и тук се има за информация - цялата статия и линк към публикацията, която според мен е до някъде правдива, свързана с Чайковски и неговата музика, съвсем в мистичен план, който няма нищо общо с Чайковский, разбира се. Цитирам, до скоро ми се мотаеше точно този запис, но не мога да го намеря "За да не съм голословен, ще кажа, че в много от музикалните произведения на класиците умишлено са кодирани някои много мощни знания. Това е направено от Висшите Аз на Много Напредналите и отвъд тях инкарнации, за да бъде използвано от онези, които имат нужда от това познание сега. Ключовете са музикални по природа и ще реагират с вас според нивото ви на напредък и времето, зададено от вашия Висш Аз. Според автора на Матрицата 5, „Лебедово езеро“ е една от тези композиции. Става дума за точно определена нейна версия на Артур Фидлер и Бостънския оркестър от 1963 г.

И още по-конкретно – Акт 4 (последния 14-ти трак), Финалната сцена минута 2:55. Този момент съдържа кодове, които отразяват призоваването на всички инкарнации от Финалната такава във Висшия Аз при излизането от Играта. Звукът на оркестъра много живо уподобява завръщането на хилядите инкарнации обратно в техния Източник и разтварянето им в него. Не е случайно, че този трак се казва „Финалната сцена“. По уникално стечение на обстоятелствата, записът от 63-та във Финалната сцена, която днес можете да чуете от диска, е дирижирана не от Фидлер, а от младия тогава Престън Никълс – мозъкът стоящ зад проектът Монтоук (и произведението е ползвано за програмиране там - отново различно смислово приложение на едно и също нещо). Но това е друга история, за друго време."