Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2020 16:45 - What was the best heavy cavalry in history?
Автор: valentint Категория: История   
Прочетен: 621 Коментари: 1 Гласове:
0



Тежката кавалерия е вид шоково-ударна конница.
Единственият ясен критерий за разграничаването от другите видове конница е теглото на конете, което е много по-голямо от това на средната, леката конница и драгуните. Например, теглото на европейски кон на кирасир варира от 600 до 700 килограма, а рицарския дестриер е тежал минимум 800 или повече килограма.
Поради теглото на конете си, тежката конница може да смаже вражеската пехота и лека конница с един шоков удар. По този повод известният пруски военачалник кавалерист Зайдлиц е заявил: „Кавалерията побеждава не със саби, а с камшик и шпори“.

image

За тези, които не знаят, ще напиша как се разделя конницата според военната наука:
1. лека конница (класически хусари, шевалиери, мамлюци, леки драгуни, конни рейнджъри, разузнавачи, арабска, основната част на монголската и като цяло азиатските конници, просто конница - тя е комплектована с коне с тегло 350-500 кг - без броня за коне и ездачи или много леко бронирана (някои азиатски народи като перси, монголи, тюрки, китайци и т.н. също имат и използват конници и коне в брони, но не и подходящи за по-висока категория коне) – най-често без строг боен ред и управление по време на атака
2. средна или линейна кавалерия (крилати хусари, драгуни, улани, катафракти, хейтъри) - тя се комплектова с коне с тегло от 500 до 600 кг; ездачи и често коне носят броня - спазва строг боен ред.
3. тежка конница (кирасири, карабинери, конни гренадири, кавалерийски гардове, райтари, рицарска конница) - тя се комплектова с коне с тегло над 600 кг, каквито се селектирани чак през 14/15/16 век в Западна Европа чрез смесване на товарни с ездитни породи.

image

Ясно е, че можем да говорим за истинска тежка конница, с достатъчно тежки коне, едва след втората половина на 16 век и началото на 17 век.
Например, средно и късно средновековните европейски рицари, въпреки, че са качени на тежки коне, тези коне са от породи за теглене,а не за езда и съответно бавни, тромави и трудно управляеми. Това прави цялата рицарска конница бавна, лошо маневрена и способна да се движи само в една посока.

Освен конете рицарската конница, като цяло има и друг, още по-фатален недостатък, който ги прави много лоша конница. Тя е съставена от рицари, по презумция са воини, а не войници – ще рече недисциплинирани и трудни за управление.
Това е основната причина рицарската конница да се е представила толкова зле в серия от големи и решителни битки като - Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г., Битката на Чудското езеро (руски: Ледовое побоище) , Битката при Креси, Битката при Грюнвалд, Битката при Айженкур, в многобройните битки срещу доминиращата европейските бойни полета над два века швейцарска пехота и като цяло където и да се натъкне на дисциплинирана и добре командвана армия, а не на тълпа селяни и опълченци.

image

От друга страна, тежката кавалерия се развивала непрекъснато като тактика, въоръжение, ръководство и т.н., както всички останали клонове на армията. А новото почти винаги е по-добро от старото.

Вековете разработки на стратегии и тактики на воюване, подбор и обучение на коне, еволюция и усъвършенстване на екипировката, прецизиране на управлението  и т.н., прави късноевропейската тежка конница най-добрата в историята. Под европейска разбираме също тази на Британия, Руската империя и Османската империя. Това е историческият регион, където се работи целенасочено за създаването на най-ефективната тежка кавалерия.

image

Така, че отговорът на въпроса е доста прост.
Най-добрата тежка конница е тази, която е най-близка до нас във времето, с натрупан боен опит и се води най-ефективно.

Последният път, когато кавалерията от двете страни носеше кираса в битка, беше по време на Френско-Пруската война от 1870 година.
В него френските кирасири и лансери са практически единственият род войски, който се представя добре от цялата френска армия, която на всичко отгоре е и професионална армия, за разлика от основно наборните войски на Прусия и Бавария, в които сред малкото наистина професионални части са именно Пруските кирасири.

image

Ето защо можем да обявим френските и пруските кирасири от втората половина на 19 век, като добавим към тях и Британските тежки бригади, за най-добрата тежка кавалерия в историята.

Notes:

Денисон Дж. «История конницы» Издательство АСТ 2001 г , серия «Военно-историческая библиотека

Генрих Ото Бригс «История конницы» Издательство АСТ 2001 г ,серия «Военно-историческая библиотека

Разин Е.А. «История военного искусства» Издательство Полигон 1999г , серия «Военно-историческая библиотека»

Дельбрюк Ганс «История военного искусства» 4т. Издательство Наука 1977г, серия «Историческая библиотека»




Гласувай:
0



1. valentint - Още един от моите отговори на въп...
26.08.2020 17:26
Още един от моите отговори на въпроси зададени ми в дайджест Куора през миналата седмица, затова по принцип запазвам оригиналното, англоезично заглавие и съм превел само текста си. Валентин Тодоров
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 1502070
Постинги: 273
Коментари: 33
Гласове: 37
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031