“You can fool all the people some of the time, and some of the people all the time, but you cannot fool all the people all the time.”

This thought of the 16th President of the United States, Abraham Lincoln, is often quoted. What readers do not understand is that it applies in full mainly to politicians. Lincoln himself did a great job in the first two parts of it. The third is the „job description” of historians writing the Official History.

There are two opposing approaches to the study and interpretation of human, and on a larger scale, universal history.

The basic, academic method. This one, accepted and applied by the official science called history. Consisting of meticulous collection, dating and record keeping of even the smallest details that do not really affect historical events. At the next stage, the accumulated artifacts are analyzed separately, almost always selectively, so that the individual fragments fit into their subsequent assembly into theories that are sustained in the spirit of the current doctrines and ideologies.

This is the official history recognized by the institutions. The one they finance and impose. Its apologists, as well as official institutions, even suggest that this official history serves to protect against mistakes that have already been made.
This is a delusion.

Because history itself shows that the basic quality of state elites is to repeat the same delusions and mistakes like a broken record. No one learns from mistakes.

The other problem with this official history is that it is written under the dictation of the doctrines of the time. This makes it more of a propaganda than a real science.

There is another story. Unrecognized and denied. A story based on a distant view of the full picture of what is happening. Without analysis and synthesis of details.

This story is based on the belief that knowing the past will allow us to more accurately analyze the present and even be able to predict what will happen in the future.

Because like all natural phenomena, to one degree or another, history repeats itself over the years, centuries and epochs. Everything that is happening before our eyes has already happened.
We just have to remember.

Защо хората искат да разберат напълно историята?
"Можете да заблудите всички хора за известно време и някои от хората през цялото време, но не можете да заблуждавате всички хора през цялото време."
Тази мисъл на 16-ия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн често се цитира. Това, което повечето изричащи я не разбират е, че в пълния си текст тя се отнася основно за политиците. Самият Линкълн се я справял чудесно с първите две части от нея. Третата е „длъжностна характеристика“ на историците, пишещи „официалната” история.
Има два противоположни подхода към изучаването и тълкуването на човешката и в по-голям мащаб универсалната история.
Основен, академичен метод. Този, приет и приложен от официалната наука, наречена история. Състои се от щателно събиране, запознанства и водене на записи дори и на най-малките детайли, които всъщност не влияят на историческите събития. На следващия етап натрупаните артефакти се анализират отделно, почти винаги селективно, така че отделните фрагменти да се впишат при синтеза им в теории, издържани по правило в духа на господстващите в съответното време доктрини и идеологии.
Това е „официалната” история, призната от институциите и преподавана в училищата. Този, който те финансират и налагат. Нейните апологети, както и официалните институции, дори настояват, че тази официална история служи за предпазване от повтаряне на вече допуснати грешки.
Това е заблуда.
Защото самата история показва, че основното качество на държавните елити е да повтарят същите заблуди и грешки като повреден запис. Никой не се учи от грешки.
Другият проблем с тази официална история е, че тя е написана под диктовката на властващите по времето на написването й доктрини. Това я прави по-скоро пропаганда, отколкото истинска наука.

Затова на тези историци, които не могат да преодолеят моралните си скрупули се налага да правят като историка на византийския император Юстиниан Велики, Прокопий Кесарийски пишейки освен официалната версия нелегална втора, Тайна история (Historia Arcana), практически противоположна и отхвърляща изводите и тълкуванията на първата.
Има и друга история. Непризната и бурно отричана и заклеймявана от официалната. История, базирана на отдалечен поглед върху пълната картина на случващото се. Без анализ и синтез на детайли. Тя не се интересува толкова от „Къде, кога, как“, а от винаги неприятния и избягван въпрос - „Защо“.
Тази история се основава на убеждението, че познаването на миналото ще ни позволи по-точно да анализираме настоящето и дори да можем да прогнозираме какво ще се случи в бъдеще.
Защото като всички природни явления, в една или друга степен, историята се повтаря през годините, вековете и епохите. Всичко, което се случва пред очите ни, вече се е случило.

Просто трябва да си спомним.

Валентин Тодоров