Ако става дума за римските легиони, тогава отговора е твърдо НЕ. Нито един черен африканец не е бил допуснат до служба като легионер за цялото съществуване на римските легиони.

Черни африканци, както и бели с произход от Северна Африка са били допускани до служба само в помощните части на легионите за целия период на Римската империя. А по време на Републиката, до реформата на Марий не са били допускани и до тях. През по-голямата част от Римския императорски период легионите са се набирали изключително от римски граждани, а останалата част от армията се е състояла от помощни части, които осигуряват допълнителна пехота и по-голямата част от конницата на римската армия. (Провинциалистите, които са се стремели към гражданство, са можели да го получат, когато бъдат уволнени с чест от помощните части.) Да се върнем към легиона.
 

 

Легионът се развива от 3000 мъже в Римската република до над 5200 мъже в Римската империя, като през цялото това време центурията е базовата му основна единица. До средата на първи век десет кохорти (около 500 мъже) са съставлявали един римски легион. По-късно това е променено на девет кохорти със стандартен размер (от шест центурии с 80 мъже всяка), като първата кохорта е с двойна сила (пет центурии с двойна сила от 160 мъже). Към четвърти век след Христа легионът е бил много по-малка единица от около 1000 до 1500 мъже и е имало повече от тях. Това се и случило, тъй като големият легионен и спомагателен отряд, 10 000 мъже, са били разбити на по-малки части - първоначално временни отряди - за покриване на повече територия. През четвърти век сл. Хр. Източноримските гранични легиони са станали още по-малки. Към всеки легион са били предавани спомагателни части.Това включва различни специалисти - сапьори, разузнавачи, персонал за метателните оръжия и обсадни кули, различни обслужващи звена и поделения от неграждани - лека конница, лека пехота, работници в оръжейни работилници. Именно в тях са били набирани неиталийци.
С реформата на Октавиян Август за пръв път е разрешено жители на провинциите да се набират за легионери, макар и с ограничението да не заемат командни длъжности. Но тук има един тънък момент който повечето историци и любители на историята пропускат. След разширението на Рим, започнало след Пуническите войни много легионери получават земи в новите провинции. В тях ,покрай латинизирането на старите се основават стотици нови, чисто римски градове. Именно за тези римски колонисти, най-вече за синовете на заселилите се в Испания , Тракия, Мала Азия и Северна Африка пенсионирани легионери е премахнато задължителното изискване да са родени на Италийския полуостров. Но по произход те пак са Италийци. Това не е променено и от реформите на Адриан (117—138 гг.). Той просто премахва ограничението за заемане на командни длъжности за споменатите по-горе и допуска на служба в легионите ограничено количество Романизовани жители на провинциите. Едва Септимий Север ( 9 април 193 до 211 г ) оправдавайки се с недостига на римски доброволци започва да попълва легионите с чужди войници, провинциали, наемници от изтока, варвари и дори военнопленници. Този процес се засилва и при наследниците му. Дотам,че век по-късно римските легиони на две трети се състоят от бивши варвари – германци, гали, испанци и дори партианци и сирийци. С едно изключение. НИКАКВИ ЧЕРНИ АФРИКАНЦИ. Въпроса е в това, че римляните имат някои специфични, твърдо устоявани във времето възгледи. Един от тях е,че мъжете родени при топъл климат, на юг от зоната на Четирите сезона са меки, не издържат на продължителни натоварвания, разболяват се по-често, плашат се от тежка работа и което е най-непростимото прегрешение за римляните – трудно се потдават на стриктната римска дисциплина. А точно в легионите тези качества не просто са абсолютно задължителни, а са изведении в култ. Следването на заповеди е било нещо изключително важно за успеха в битка. Никой никога не си е позволявал да се противопостави на заповед от по-висшестоящ. Подобна еретична мисъл се наказвала жестоко. На центурионите било позволено да носят специални клонки с които да бият жестоко при неподчинение. Често, заради един войник, страдала цялата група. .
 

 

Военната подготовка им е била меко казано брутална. До ден днешен едва ли има по-тежка подготовка от тяхната, безкрайни тренировки и упражнения всеки ден до пълно изтощение. Всеки един от тях е тренирал със специални дървени щит и меч, които са тежали два пъти повече от металните. Част от тренировката им включвала три пъти в седмицата 25 километров ‘марш’ с пълно бойно снаряжение, който е трябвало да бъде изпълнен за под 6 часа. При поход легионерите е трябвало да изминат почти 40 км носейки цялото си снаряжение което е тежало стандартните да всеки легионер 37 кг. Забележка: От тези маршове е заимствано популярното изпитание за най-добрите, свръхелитните командоси като например тези от САС – 40/40. Което ще рече 40 километра с 40 кг снаряжение и багаж. Разликата е, че в днешни дни го правят само най-силните, елита след елита на войниците. При римляните е било задължително за всеки легионер. Дори в мирно време на легионерите не е било позволено безделие.Те са вършели не по-малко важна гражданска работа. Легионерите са изграждали пътища, помагали са за изграждането на правителствени сгради, гасили са пожари, и най-вече са събирали данъци и са действали като полиция..

Затова римляните гледали отвисоко на „изнежените деца на юга”. Още повече на имащите по-фина костна система и по-фини ставни връзки чернокожи. Затова чернокожи в Римската армия… В помощните части, макар и чак в Късната Римска Империя – Да. В легионите – дори не са допускани до проба.

Валентин Тодоров