Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
18.01.2016 23:26 - Encyclopedia Largest prehistoric animals Vol.1 Vertebrates part11 Sharks ch.3 List of other giant prehistoric sharkss
Автор: valentint Категория: Забавление   
Прочетен: 958 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2018 03:24

Alopias grandis may have reached lengths of 13 m (42 ft)
Alopias grandis was an absolutelely enormous  iocene thresher shark. Normal thresher sharks have teeth that are around 10 mm long, the teeth of Alopias grandis are stunning 2 inches long which is around 50mm!!! Scale this up and you end up with a true monster of a shark, although I dont really think that this shark would pose a real danger to humans if it would be alive today as thresher sharks are fish hunters, thrashing them together with their enormous tail although I wouldnt want to be whipped by one.

Hybodontiform (Hybodontiformes)

The largest hydontiformid is Ptychodus was about 32 feet long (10 meters).


Ptychodus is a genus of extinct hybodontiformshark which lived from the Cretaceous to the Paleogene.Ptychodus was about 32 feet long (10 meters) and was unearthed in Kansas, United States.It was covered in placoid scales like other members of Hybodontoidea, reinforced with a large cartilaginous skeleton, and was a bearer of large serrated spines along the dorsal fin.It was a molluscivore predator that dined upon the extremely large bivalves and crustaceans inhabiting the Western Interior Seaway. While there is no solid evidence of members of the Ptychodus species living among other durophagous sharks like members of Heterodontidae (bullhead sharks), it is believed that this Cretaceous macropredator was the precursor to crushing plate teeth seen in many similar sharks and rays.
Ptychodus would have been a benthic predator, straying from the upper layers of the oceans that would have been inhabited by Mosasaurs, Pliosaurs, other sharks such as the Cretoxyrhina, which it was ill-equipped to tackle or compete with. It was capable of growing to enormous size because of this, decreasing the contact it had with macropredatory organisms, and securing a vast food source with little to no competition. Its biological range was linked to the Western Interior Seaway, where it was restricted to the middle and southern end, away from the highly concentrated remains of Cretoxyrhina and Squalicorax in the same period. It is believed that Ptychodus species not only preferred this area because of the subtropical environment, but due to the higher concentration of their prey source Cremnoceramus, Volviceramus and other members of the inoceramids.
Unlike the colossal nektonic planktivores Rhincodon (whale sharks) and Cetorhinus (basking sharks) which relied upon gill rakers to acquire their food, the Ptychodus had a massive arrangement crushing plate teeth. The Ptychodus diet was probably restricted to slow-moving or sessile shellfish, mollusks, invertebrates, larvae, and the occasional sunken carrion of Cretaceous megafauna that it could manipulate into its mouth. One of the largest bivalves at the time was the 9 foot Platyceramus, a shelled mollusk that would have provided a difficult meal for any other creature, but with its crushing palate Ptychodus could have broken though this durable mollusk with ease.Giant ammonites such as the Parapuzosia seppenradensis, members of the Belemnite family, squid, and a variety of Cretaceous crustaceans would also make up the majority of the shark"s food. The Genus name Ptychodus comes from the Greek words ptychos (fold/layer) and odon (tooth), describing the shape of their crushing and grinding teeth that were recovered in deposits around the Niobrara Formation.


Cretoxyrhina mantelli
Cretoxyrhina mantelli was a large shark that lived about 100 to 82 million years ago, during the late Cretaceous period. It is nicknamed the Ginsu shark in reference to the Ginsu knife,since it fed by slicing into its victims with its knife-sharp teeth.It had no common name in the early literature, although over 30 synonyms were assigned to it.Its genus name is creto- (for "Cretaceous") prefixed to Oxyrhina ("sharp-nosed"), its original name.
This shark was first identified by the famous Swiss Naturalist Louis Agassiz, in 1843, as Cretoxyhrina mantelli. However, the most complete specimen of this shark was discovered in 1890, by the fossil hunter Charles H. Sternberg, who published his findings in 1907. The specimen comprised a nearly complete associated vertebral column and over 250 associated teeth. This kind of exceptional preservation of fossil sharks is rare, because a shark"s skeleton is made of cartilage, which is not prone to fossilization. Charles dubbed the specimen Oxyrhina mantelli. This specimen represented a 20-foot-long (6.1 m) shark. It was excavated from Hackberry Creek, Gove County, Kansas.
In later years, several other specimens have also been found. One such specimen was discovered in 1891 by George Sternberg, and was stored in a Munich museum. This specimen was also reported to be 20 feet long, but was destroyed during a bombing raid on Munich in World War II.
Cretoxyrhina is among the most well-understood fossil sharks to date. Several preserved specimens have revealed a great deal of insight about the physical features and lifestyle of this ancient predatory shark.
The fossil teeth of C. mantelli are up to 7 cm long,curved, and smooth-edged, with a thick enamel coating.
The jaws of Cretoxyrhina contained up to seven rows of teeth, with 34 teeth in each row of its upper jaw and 36 in each row of its lower jaw.
Cretoxyrhina mantelli grew up to 7 metres (23 ft) long and rivaled the extant great white shark, Carcharodon carharias, in size.
This shark lived in CenomanianCampanian seas worldwide, including in the Western Interior Seaway of North America.
Cretoxyrhina was the largest shark in its time and was among the chief predators of the seas. Fossil records revealed that it preyed on a variety of marine animals, such as mosasaurs like Tylosaurus,plesiosaurs like Elasmosaurus, bony fish like Xiphactinus, and protostegid turtles like Archelon.

Hemipristiis  serra

Hemipristis is a genus of weasel shark which includes the extinct species H. serra, H. curvatus and H. wyattdurhami, although the most popular species by far is H. serra. The last surviving member of the Hemipristis genus is H. elongata, better known as the Snaggletooth shark. H. serra seems to have been a particularly large species of Hemipristis, with the size of the teeth and jaw reconstructions of H. serra being roughly three times larger than the modern species H. elongata. Ergo, if the bite of a large H. serra was three times larger than a big H. elongata, then it is within the realms of possibility that a large H. serra would also be three times as long as a large H. elongata. With a large H. elongata measuring about two hundred and forty centimetres long, this would make a large H. serra a little over seven meters long, bigger than the largest recorded great white shark. In all seriousness though this is not that much a stretch of the imagination, as H. serra was swimming in the oceans at the same time as even bigger sharks such as C. angustidens, C. chubutensis, and of course the mighty C. megalodon!
Hemipristis sharks are noted for having slim pointed teeth in their lower jaws and having broader triangular teeth in the upper jaws. Although this may seem curious it is actually a simple arrangement that allows the lower teeth to pierce the flesh of prey and holding it in place while the upper teeth saw through with their serrations. This allows Hemipristis to remove bite sized chunks from the bodies of large prey. The large size of H. serra meant that it could prey upon larger animals, a statement that is corroborated by the presence of Hemipristis tooth marks upon the bones of mammalian sirenians such as manatees.
Hemipristis serra teeth are very popular collectors’ items on the fossil market due to their colouration which makes them quite unique when compared with the teeth of other shark species.

Squalicorax is a genus of extinct lamniformshark known to have lived during the Cretaceous period.
The name Squalicorax is derived from the Latin "squalo" for shark and the Greek "corax" for raven.
These sharks are of medium size, up to 5 meters  in length. As a lamniform shark, Squalicorax probably would have resembled a modern Great White shark. Aside from swimming the northern oceans between North America, Europe and North Africa, an articulated skeleton of Squalicorax, S. falcatus, has been recovered from the US state of Kansas. This indicates that Squalicorax was also swimming in the Western Interior Seaway that once submerged the mid US, along with much of Canada. These would have been dangerous waters for even a fully grown Squalicorax, as giant mosasaurs such as Tylosaurus were also swimming these waters at the time. The body were similar to the modern gray sharks, but the shape of the teeth is strikingly similar to that of a tiger shark. The teeth are numerous, relatively small, with a curved crown and serrated, up to 2.5 – 3 cm in height (the only representative of the Mesozoic Lamniformes with serrated teeth
Squalicorax is a confirmed dinosaur eater, with evidence of this coming from a metatarsel (foot bone) of a hadrosaurid that has a Squalicorax tooth embedded in it. The general consensus is that the dinosaur had been swept out to sea and had its body scavenged by a wandering Squalicorax that may have picked up on its scent in the water. Other food sources included turtles, mosasaurs, ichthyodectes and other bony fishes and sea creatures.

Leptostyrax macrorhiza may have reached lengths of 12 m (40 ft) and are estimated to have weighed in at 5 tonnes.
A giant shark the size of a two-story building prowled the shallow seas 100 million years ago.

The massive fish, Leptostyrax macrorhiza, would have been one of the largest predators of its day, and may push back scientists" estimates of when such gigantic predatory sharks evolved.
By analyzing ecosystems from the Mesozoic Era, the Leptostyrax macrorhiza ichange the picture of the Early Cretaceous seas.
Previously, researchers thought the only truly massive predators of the day were the fearsome pliosaurs, long-necked, long-snouted relatives to modern-day lizards that could grow to nearly 40 feet (12 m) in length. Now, it seems the oceans were teeming with enough life to support at least two top predator.
As for the ancient shark"s feeding habits, they might resemble those of modern great white sharks, who eat whatever fits in their mouth. If these ancient sea monsters were similar, they might have fed on large fish, baby pliosaurs, marine reptiles and even full-grown pliosaurs that they scavenged.

Cosmopolitodus hastalis was a giant mako shark, up to 8 metres long.

Cosmopolitodus is an extinct genus of sharks  known in the fossil records from the Cretaceous to the Quaternary (age range: from 20.43 to 3.6 million years ago). Fossils are found in the marine strata in the Pliocene of Libya, the Netherlands, Portugal,india,Italy and in the Miocene of Chile, the Czech Republic, France, Malta, the Netherlands, Peru and Portugal.

Paratodus benedeni
Paratodus is an extinct genus of mackerel shark belonging to the family Lamnidae.
This genus is known in the fossil records from the Miocene to the Quaternary (age range: from 15.97 to 0.781 million years ago). Fossils are found in the marine strata of Italy, Madagascar, Spain, Japan, Malta and United States.
There are different estimates for P. benedi, based on C. carcharias data.Using the measured upper tooth row length yields a total length of 6.5 m. Adding spaces between the tooth would increase the tooth row length by 17% (assuming a spacing comparable to the modern great white shark), yielding a total length of 7.6 m for the animal.
Published weight estimates for the lower end range from 928 to 1,066 kg, and estimates for the higher end range from 4,118 to 4,822 kg.Teeth from private collections indicate specimens 20% longer than the studied ones.
During time, the teeth of P. benedeni got larger and more robust. The ones known from the Oligocene are quite small, but teeth from younger periods are larger and more robust. They likely did so, because marine mammals (which likely made up a great part of P. benedeni"s diet) got larger and more diverse within the time.



1. zaw12929 - Уж има правила, подписани от Вас да ...
02.04.2016 00:04
Уж има правила, подписани от Вас да се пише на корилица
2. zaw12929 - Ptychodus е род изчезнали hybod...
02.04.2016 00:07
Ptychodus е род изчезнали hybodontiform акула, които са живели от креда до Paleogene беше дълга около тридесет и два фута (10 метра) и е открит в Канзас, САЩ States беше покрита с плочести везни, както и другите членове на Hybodontoidea, подсилени с голям хрущялна скелет, и е носител на големи назъбени шипове по протежение на гръбната fin беше molluscivore хищник, който вечерял при изключително големи миди и ракообразни, обитаващи Западна вътрешните работи бурно море. Въпреки че няма солидни доказателства за членове на видовете Ptychodus живеят сред други durophagous акули като членове на Heterodontidae (Bullhead акули), като се смята, че това Креда macropredator е предшественик на смачкване табела зъби, наблюдавани в много подобни акули и скатове.


Ptychodus би било бентосното хищник, се отклони от горните слоеве на океаните, които биха били обитавани от Mosasaurs, плиозаври, други акули като Cretoxyrhina, която е била зле подготвени да се справят или да се конкурира с. Той е способен да расте до огромни размери, защото от това, като намалява контакта тя е с macropredatory организми, и осигуряване на огромен източник на храна с малко, за да няма конкуренция. Неговият биологичен спектър е свързана с Western вътрешните работи бурно море, където той е бил ограничен до центъра и южния край, далеч от силно концентрирани останките на Cretoxyrhina и Squalicorax в същия период. Смята се, че Ptychodus видове не само предпочитани тази област, тъй като на субтропичен околната среда, но поради по-високата концентрация на тяхната плячка източник Cremnoceramus, Volviceramus и други членове на inoceramids.
За разлика от колосални nektonic planktivores Rhincodon (акули, китове) и Cetorhinus (гигантска акула), която разчита на хрилете rakers да придобиват храната си, на Ptychodus имаше масивна договореност смачкване на зъбите на плочите. Диетата Ptychodus вероятно е ограничена до бавно движещи се или без дръжка миди, мекотели, безгръбначни, ларви, и от време на време потъналия мърша на Креда Мегафауна, че може да се манипулира в устата му. Един от най-големите бивалвии в момента е 9 крак Platyceramus на, а черупките мекотело, които биха осигурили трудно храна за всяко друго същество, но с нейното раздробяване небцето Ptychodus би могла да разруши въпреки това траен мекотело с ease амонити като Parapuzosia seppenradensis, членове на семейството Belemnite, калмари, както и разнообразие от кредни ракообразни също ще съставляват по-голямата част от храната на акулата. Названието на рода Ptychodus идва от гръцките думи ptychos на (разтегателен / слой) и Odon (зъб), описващи формата на тяхното раздробяване и смилане на зъбите, които са били възстановени в депозити около формирането Niobrara.

Cretoxyrhina mantelli

Cretoxyrhina mantelli беше голяма акула, че е живял преди около 100 до 82 милиона години по време на късната креда. Това е прякор Гинсу акула във връзка с ножа Гинсу, тъй като тя се подава чрез нацепване на своите жертви с нож-острия teeth не е имал общо име в началото на литературата, въпреки че над 30 синоними са възложени it име род е creto- (за "креда") представка Oxyrhina ( "остър нос"), оригиналното си име.

Известен физиология

Идентификация и запазените екземпляри

Тази акула за първи път е идентифициран от известния швейцарски Naturalist Луи Агаси, през 1843 г., като Cretoxyhrina mantelli. Въпреки това, най-пълните образеца на тази акула е била открита през 1890 г., от изкопаеми ловеца Charles H. Щернберг, който публикува откритията си през 1907 г. образец включваше почти завършена, свързани гръбначен стълб и над 250 свързан зъби. Този вид на изключителна опазване на изкопаеми акули са рядкост, тъй като скелет на акула е направена на хрущяла, който не е склонен да вкаменелост. Чарлз наречен образец Oxyrhina mantelli. Този образец представен на 20-метровият (6.1 м) акула. Тя е изкопан от Hackberry Creek, Гоув, Канзас.

В по-късните години, също са били намерени няколко други екземпляри. Един такъв екземпляр е открит през 1891 г. от Джордж Щернберг, и се съхраняват в музей Мюнхен. Този екземпляр също бе съобщено, че е с дължина 20 фута, но е бил разрушен по време на бомбардировките на Мюнхен през Втората световна война.

Физическо анатомия

Cretoxyrhina е сред най-добре разбрани изкопаеми акулите към днешна дата. Няколко запазените екземпляри са разкрили много прозрение за физическите характеристики и начина на живот на тази древна хищнически акула.

разположение на зъбите

На изкопаеми зъбите на В. mantelli са дълги до 7 см, извити, и гладки ръбове, с дебел емайл покритие.

Челюстите на Cretoxyrhina съдържат до седем реда от зъби, с 34 зъба във всеки ред на горната челюст и 36 на всеки ред на долната си челюст.


Cretoxyrhina mantelli нарасна до 7 метра (23 фута) дълги и съперничи на съществуваха голямата бяла акула, Carcharodon carharias, в размер.


Тази акула живял в Cenomanian-Кампания морета по целия свят, включително и в Западното вътрешно море на Северна Америка.

Хранителните предпочитания

Cretoxyrhina е най-голямата акула в своето време и е сред главните хищници на моретата. Изкопаемите записи показват, че той се е възползвал от различни морски животни, като например mosasaurs като Tylosaurus, плезиозаври като еласмозаври, кокалести риби като Xiphactinus и protostegid костенурки като Archelon.
Ptychodus e rod izcheznali hybodontiform akula, koito sa zhiveli ot kreda do Paleogene beshe dŭlga okolo trideset i dva futa (10 metra) i e otkrit v Kanzas, SASHT States beshe pokrita s plochesti vezni, kakto i drugite chlenove na Hybodontoidea, podsileni s golyam khrushtyalna skelet, i e nositel na golemi nazŭbeni shipove po protezhenie na grŭbnata fin beshe molluscivore khishtnik, koĭto vecheryal pri izklyuchitelno golemi midi i rakoobrazni, obitavashti Zapadna vŭtreshnite raboti burno more. Vŭpreki che nyama solidni dokazatelstva za chlenove na vidovete Ptychodus zhiveyat sred drugi durophagous akuli kato chlenove na Heterodontidae (Bullhead akuli), kato se smyata, che tova Kreda macropredator e predshestvenik na smachkvane tabela zŭbi, nablyudavani v mnogo podobni akuli i skatove.


Ptychodus bi bilo bentosnoto khishtnik, se otkloni ot gornite sloeve na okeanite, koito bikha bili obitavani ot Mosasaurs, pliozavri, drugi akuli kato Cretoxyrhina, koyato e bila zle podgotveni da se spravyat ili da se konkurira s. Toĭ e sposoben da raste do ogromni razmeri, zashtoto ot tova, kato namalyava kontakta tya e s macropredatory organizmi, i osiguryavane na ogromen iztochnik na khrana s malko, za da nyama konkurentsiya. Negoviyat biologichen spektŭr e svŭrzana s Western vŭtreshnite raboti burno more, kŭdeto toĭ e bil ogranichen do tsentŭra i yuzhniya kraĭ, dalech ot silno kontsentrirani ostankite na Cretoxyrhina i Squalicorax v sŭshtiya period. Smyata se, che Ptychodus vidove ne samo predpochitani tazi oblast, tŭĭ kato na subtropichen okolnata sreda, no poradi po-visokata kontsentratsiya na tyakhnata plyachka iztochnik Cremnoceramus, Volviceramus i drugi chlenove na inoceramids.
Za razlika ot kolosalni nektonic planktivores Rhincodon (akuli, kitove) i Cetorhinus (gigant·ska akula), koyato razchita na khrilete rakers da pridobivat khranata si, na Ptychodus imashe masivna dogovorenost smachkvane na zŭbite na plochite. Dietata Ptychodus veroyatno e ogranichena do bavno dvizheshti se ili bez drŭzhka midi, mekoteli, bezgrŭbnachni, larvi, i ot vreme na vreme potŭnaliya mŭrsha na Kreda Megafauna, che mozhe da se manipulira v ustata mu. Edin ot naĭ-golemite bivalvii v momenta e 9 krak Platyceramus na, a cherupkite mekotelo, koito bikha osigurili trudno khrana za vsyako drugo sŭshtestvo, no s neĭnoto razdrobyavane nebtseto Ptychodus bi mogla da razrushi vŭpreki tova traen mekotelo s ease amoniti kato Parapuzosia seppenradensis, chlenove na semeĭstvoto Belemnite, kalmari, kakto i raznoobrazie ot kredni rakoobrazni sŭshto shte sŭstavlyavat po-golyamata chast ot khranata na akulata. Nazvanieto na roda Ptychodus idva ot grŭtskite dumi ptychos na (raztegatelen / sloĭ) i Odon (zŭb), opisvashti formata na tyakhnoto razdrobyavane i smilane na zŭbite, koito sa bili vŭzstanoveni v depoziti okolo formiraneto Niobrara.

Cretoxyrhina mantelli

Cretoxyrhina mantelli beshe golyama akula, che e zhivyal predi okolo 100 do 82 miliona godini po vreme na kŭsnata kreda. Tova e pryakor Ginsu akula vŭv vrŭzka s nozha Ginsu, tŭĭ kato tya se podava chrez natsepvane na svoite zhertvi s nozh-ostriya teeth ne e imal obshto ime v nachaloto na literaturata, vŭpreki che nad 30 sinonimi sa vŭzlozheni it ime rod e creto- (za "kreda") predstavka Oxyrhina ( "ostŭr nos"), originalnoto si ime.

Izvesten fiziologiya

Identifikatsiya i zapazenite ekzemplyari

Tazi akula za pŭrvi pŭt e identifitsiran ot izvestniya shveĭtsarski Naturalist Lui Agasi, prez 1843 g., kato Cretoxyhrina mantelli. Vŭpreki tova, naĭ-pŭlnite obrazetsa na tazi akula e bila otkrita prez 1890 g., ot izkopaemi lovetsa Charles H. Shternberg, koĭto publikuva otkritiyata si prez 1907 g. obrazets vklyuchvashe pochti zavŭrshena, svŭrzani grŭbnachen stŭlb i nad 250 svŭrzan zŭbi. Tozi vid na izklyuchitelna opazvane na izkopaemi akuli sa ryadkost, tŭĭ kato skelet na akula e napravena na khrushtyala, koĭto ne e sklonen da vkamenelost. Charlz narechen obrazets Oxyrhina mantelli. Tozi obrazets predstaven na 20-metroviyat (6.1 m) akula. Tya e izkopan ot Hackberry Creek, Gouv, Kanzas.

V po-kŭsnite godini, sŭshto sa bili namereni nyakolko drugi ekzemplyari. Edin takŭv ekzemplyar e otkrit prez 1891 g. ot Dzhordzh Shternberg, i se sŭkhranyavat v muzeĭ Myunkhen. Tozi ekzemplyar sŭshto be sŭobshteno, che e s dŭlzhina 20 futa, no e bil razrushen po vreme na bombardirovkite na Myunkhen prez Vtorata svetovna voĭna.

Fizichesko anatomiya

Cretoxyrhina e sred naĭ-dobre razbrani izkopaemi akulite kŭm dneshna data. Nyakolko zapazenite ekzemplyari sa razkrili mnogo prozrenie za fizicheskite kharakteristiki i nachina na zhivot na tazi drevna khishtnicheski akula.

razpolozhenie na zŭbite

Na izkopaemi zŭbite na V. mantelli sa dŭlgi do 7 sm, izviti, i gladki rŭbove, s debel emaĭl pokritie.

Chelyustite na Cretoxyrhina sŭdŭrzhat do sedem reda ot zŭbi, s 34 zŭba vŭv vseki red na gornata chelyust i 36 na vseki red na dolnata si chelyust.


Cretoxyrhina mantelli narasna do 7 metra (23 futa) dŭlgi i sŭpernichi na sŭshtestvuvakha golyamata byala akula, Carcharodon carharias, v razmer.


Tazi akula zhivyal v Cenomanian-Kampaniya moreta po tseliya svyat, vklyuchitelno i v Zapadnoto vŭtreshno more na Severna Amerika.

Khranitelnite predpochitaniya

Cretoxyrhina e naĭ-golyamata akula v svoeto vreme i e sred glavnite khishtnitsi na moretata. Izkopaemite zapisi pokazvat, che toĭ se e vŭzpolzval ot razlichni morski zhivotni, kato naprimer mosasaurs kato Tylosaurus, pleziozavri kato elasmozavri, kokalesti ribi kato Xiphactinus i protostegid kostenurki kato Archelon.
Google Преводач за фирми:Преводачески инструментариумПреводач на уебсайтовеТърсене на световни пазари
3. valentint - Отговор на коментара на zaw 12929
02.04.2016 14:13
Първо благодаря и за прочитането на материала и за превода.Но основното в тази поредица е,че това не са мои,а на други автори статии.Аз само съм ги сглобил и подредил в една поредица и съм ги илюстрирал.След като авторството не е мое се чувствам длъжен да не ги променям особено що се касае за езика.Нали всеки превод всъщност е авторско мнение.Иначе,аз дори нямам нужда да ги превеждам.Познавам материала достатъчно,за да напиша собствени статии.Но тогава и подредбата и особено мерките ще бъдат съвсем различни.А идеята е да се обобщят циркулиращите в медийното пространство факти,а не аз да опитвам да налагам собственото си мнение за тях.Поздрави Валентин

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 221798
Постинги: 160
Коментари: 25
Гласове: 13
«  Март, 2019