Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2016 23:26 - Largest prehistoric animals Vol.1 Vertebrates part11 Sharks ch.3 Bizarre looking monsters
Автор: valentint Категория: Забавление   
Прочетен: 362 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 05.12.2016 05:00


Eugenedonts (Eugeneodontida)
The largest eugenedont is Helicoprion at 12 metres (41ft) long


image

Up until 2013, the only known fossils of this genus on record were their teeth, which were arranged in a "tooth-whorl" strongly reminiscent of a circular saw. As the skeletons of chondrichthyid fish are made of cartilage, including those of Helicoprion and other eugeneodonts, the entire body disintegrates once it begins to decay, unless exceptional circumstances preserve it. It was not until the discovery of the skull of a related genus of eugeneodont, Ornithoprion, that it was realized that the tooth-whorl was in the lower jaw. The tooth-whorl represented all of the teeth produced by that individual in the lower jaw, in that as the individual grew, with the older, smaller teeth being moved into the center of the whorl by the appearance of larger, newer teeth. Models of Helicoprion‍'s tooth-whorl have been made. Author of the 1994 book Planet Ocean: A Story of Life, the Sea, and Dancing to the Fossil Record, author Brad Matsen and artist Ray Troll describe and depict an example. They say that there were no teeth in the animal's top row besides the crushing teeth for the whorl to cut against. The two envision the living animal to have a long and very narrow skull, creating a long nose akin to the modern-day goblin shark. According to their studies, the fossils that have been found are essentially a growth ring, as each set of new teeth pushes the previous set into the whorl. The images that Troll has devised are an educated guess at best. Helicoprion‍'s true physical identity remained hidden in 280-million-year-old rocks.Comparisons with other eugenodontids suggest that Helicoprion may have grown up to 3–4 metres (9.8–13.1 ft) long.
For over a century, it was not certain where the tooth-whorl was located in the lower jaw. Older reconstructions placed the whorl in the front of the lower jaw. A 2008 reconstruction, created by Mary Parrish under the direction of Robert Purdy, Victor Springer and Matt Carrano for the Smithsonian, places the whorl deeper into the throat,although other studies did not accept this conclusion.A 2013 study based on new data places the tooth-whorl at the back of the jaw, where the tooth-whorl occupied the entire mandibular arch.
In the article, "Helicoprion in the Anthracolithic (Late Paleozoic) of Nevada and California, and its Stratigraphic Significance", author Harry E. Wheeler describes another Helicoprion fossil, based on the species H. sierrensis, collected by J. H. Menke, that once resided in the University of Nevada, Mackay Museum in 1931. (The fossil's current location is not known) According to Meller, Helicoprion’s mouth is its most distinct trait. The mouth consists of a whorl separated into 3 ¼ volutions. The biggest diameter is about 170 millimetres (6.7 in). The whorls have a separation of about 1 millimetre (0.039 in) in the first volution, and it goes to about 8 millimetres (0.31 in) at the largest whorl displayed. The specimen has a total of about 32 teeth in the first volution, 36 in the second and 41 in the last. The teeth at the end of the first volution are about 7 millimetres (0.28 in) long and measure about 2.4 inches (61 mm) width reaching about 40 millimetres (1.6 in) long and 9.5 wide at the end of the third. The teeth are symmetrically opposed to one another.
Additionally, other extinct fish, such as onychodontiformes, have analogous tooth-whorls at the front of the jaw, suggesting that such whorls are not as big of an impediment to swimming as suggested in Purdy's hypothesis. While no complete skulls of Helicoprion have been officially described, the fact that related species of chondrichthyids had long, pointed snouts suggests that Helicoprion did as well.
Fossils of Helicoprion species first appear in Upper Carboniferous marine strata, proliferate greatly during the Permian, and eventually disappear during the Early Triassic. Fossils have been found in the Ural Mountains, Wandagee Mountain of Western Australia, China(together with the related genera Sinohelicoprion and Hunanohelicoprion), and Western North America, including the Canadian Arctic, Mexico, Idaho, Nevada, Wyoming, Texas, Utah, and California. Due to the fossils' locations, it is speculated that the various species of Helicoprion lived off the southwestern coast of Gondwana, and later, Pangaea.
Helicoprion was first described by Alexander Karpinsky in 1899 from a fossil found in Artinskian age limestones of the Ural mountains.Karpinsky named the type species Helicoprion bessonowi. Oliver Perry Hay originally described the species.
Helicoprion ferrieri was originally described as a species of the genus Lissoprion in 1907, from fossils found in the Phosphoria Formation of Idaho. An additional specimen, tentatively referred to H. ferrieri was described in 1955. That specimen was found in Wolfcampian age quartzites exposed on China Mountain, six miles southeast of Contact, Nevada. The 100 millimetres (3.9 in) wide fossil consists of 1 ¾ whorls and about 61 preserved teeth. Due to weathering the rest of the fossil was lost and the preserved section is distorted from slippage of the host rock.
Helicoprion jingmenense was described from of a nearly complete tooth whorl with 413 volutions (part and counterpart) found in the Lower Permian Qixia Formation of Hubei Province, China. The specimen is very similar to H. ferrieri and H. bessonowi, though, it differs from the former by having teeth with a wider cutting blade, and a shorter compound root, and differs from the latter by having fewer than 39 teeth per volution.
In 2013, a group of paleontologists discovered the true arrangement of Helicoprion's toothwhorl.In the same year, 2 specimens of an as yet undescribed species of Helicoprion were discovered. The first specimen suggests an animal that reached 10 meters in length, while the second specimen, nicknamed "Bois", suggests an animal that exceed 12 meters. This suggests that this species of Helicoprion is the largest known eugeneodont.

 
Parahelicoprion clerci
image
Parahelicoprion is an extinct genus of eugeneodontid, shark-like holocephalid from the Permian of the Ural Mountains and South America. Its name is a derivation of Helicoprion, from the Ancient Greek words "Nearly coiled saw", another holocephalid that shares similar traits to it, including the helical whorl of teeth. One of the primary qualities that separate Parahelicoprion from the aforementioned Helicoprion is the shape, thickness and angle of the tooth whorl. This whorl sharks teeth protrude outwards not like a tightly coiled saw but instead a curved arrangement of cutting blades indicating it relied less on crushing slow-moving invertebrates and catching squid and other small mollusk prey, but inflicting traumatic damage against more durable, faster prey. Their teeth grew at a much slower pace than that of other whorl-tooth sharks, resulting in a depreciated spiral, growly only half of the teeth a Helicoprion would grow in its life time. The tooth spiral also was able to indicate the age of the eugeneodontidans in question.
Parahelicoprion was a nektonic carnivore that preyed upon a variety of different species, using its blade-like teeth to cut at exposed flesh like a hatchet or wedge. Many different prey species were identified at the beginning of the Permian, from sarcopterygian fish ill-equipped to deal with large predators (Menaspis and Petalodus being common prey items), xenacanthid sharks, plentiful species of ammonite and trilobite, and due to its size, other smaller eugeneodontids. Parahelicoprion is even believed to participate in cannibalism of its own species.

 

Edestus giganteus

image
Edestus is a genus of eugeneodontid holocephalid that lived throughout the world's oceans during the late Carboniferous. All of the species are known only from their teeth. The term "edestid" is often used to refer to any or all members of the order Eugeneodontiformes, though, strictly speaking, "edestid" properly refers only to members of the family Edestidae. Edestus is a Greek name derived from the word edeste (to devour), in reference to the aberrant quality and size of the species' teeth.The largest species, E. giganteus, could reach 6 m (20 ft) in length, the size of a modern great white shark.
Like its other relatives, such as Helicoprion, and unlike modern sharks, the species of Edestus grew teeth in curved brackets, and did not shed the teeth as they became worn. In Edestus' case, there was only a single row of teeth in each jaw, so that the mouth would have resembled a monstrous pair of pinking shears. The degree of curvature in the teeth brackets, along with size are distinct in each species.
Because the teeth are sharp and serrated, all of the species are presumed to have been carnivorous. Exactly how they captured, or even ate, their prey, along with their appearance, remains pure speculation until a more complete fossil, or skull, is found.
Edestus giganteus, (also known as the "scissor-tooth shark") lived in the oceans during the Late Carboniferous (306-299 million years ago).
Little is known about E. giganteus apart from a single set of teeth currently housed in the American Museum of Natural History in New York City. Paleontological studies suggest that E. giganteus, unlike modern-day sharks, did not shed worn or broken teeth. Rather, it continued growing new teeth and gums near the back of the mouth, eventually pushing the older teeth and gums forward, until they protruded from the mouth. It is not clear what function the strange teeth performed.
E. giganteus is estimated to have grown to about the size of the modern-day great white shark, thus probably making it one of the top sea predators of its day. As with all other members of the genus, it is not clear how E. giganteus could catch, or eat its prey.


Sarcoprion
image
Sarcoprion (Ancient Greek for "flesh saw") is an extinct genus of eugeneodontid holocephalid from the Permian of Greenland. Similar to other eugeneodontids like Edestus and Heliocoprion, it was best known for its extremely bizarre tooth morphology compared to other species of sharks and their closest relatives, the chimaeras. Compared to other members of Helicoprionidae (Teeth of Agassiz), its "tooth whorls" were found to be in sharper, more compact and in better condition than other sharks of the time, and refrained from growing to extremely unwieldy forms that would raise questions about its ability to feed properly.The Genus contains one species, Sarcoprion edax ("gluttonous flesh saw"), found in Permian-aged marine strata of Meddelelser om Grønland.
Sarcoprion had a jaw and mouth structure which allowed it to be more hydrodynamic, reducing the size and shape of the tooth whorl and increasing the size of the rostrum. Sarcoprion is thought to have pursued smaller, fast moving prey similar to today's Mako shark. Estimations on its size suggested an average of 6-8 meters (20 - 26 feet) from the two specimens discovered in Greenland.
Using the compact tooth whorl during hunting, Sarcoprion hunted a large variety of different species, diving at them with high speed and sawing vulnerable areas.Any creatures that were wedged between its rostrum and its teeth were vertically thrashed to inflict maximum damage.


































 




Тагове:   сова,   prehistoric animals,   giant animals,   sharks,


Гласувай:
1
0



1. zaw12929 - Уж има правила, подписани от Вас да ...
02.04.2016 00:04
Уж има правила, подписани от Вас да се пише на корилица
цитирай
2. zaw12929 - Ptychodus е род изчезнали hybod...
02.04.2016 00:07
Ptychodus е род изчезнали hybodontiform акула, които са живели от креда до Paleogene беше дълга около тридесет и два фута (10 метра) и е открит в Канзас, САЩ States беше покрита с плочести везни, както и другите членове на Hybodontoidea, подсилени с голям хрущялна скелет, и е носител на големи назъбени шипове по протежение на гръбната fin беше molluscivore хищник, който вечерял при изключително големи миди и ракообразни, обитаващи Западна вътрешните работи бурно море. Въпреки че няма солидни доказателства за членове на видовете Ptychodus живеят сред други durophagous акули като членове на Heterodontidae (Bullhead акули), като се смята, че това Креда macropredator е предшественик на смачкване табела зъби, наблюдавани в много подобни акули и скатове.

Paleobiology

Ptychodus би било бентосното хищник, се отклони от горните слоеве на океаните, които биха били обитавани от Mosasaurs, плиозаври, други акули като Cretoxyrhina, която е била зле подготвени да се справят или да се конкурира с. Той е способен да расте до огромни размери, защото от това, като намалява контакта тя е с macropredatory организми, и осигуряване на огромен източник на храна с малко, за да няма конкуренция. Неговият биологичен спектър е свързана с Western вътрешните работи бурно море, където той е бил ограничен до центъра и южния край, далеч от силно концентрирани останките на Cretoxyrhina и Squalicorax в същия период. Смята се, че Ptychodus видове не само предпочитани тази област, тъй като на субтропичен околната среда, но поради по-високата концентрация на тяхната плячка източник Cremnoceramus, Volviceramus и други членове на inoceramids.
За разлика от колосални nektonic planktivores Rhincodon (акули, китове) и Cetorhinus (гигантска акула), която разчита на хрилете rakers да придобиват храната си, на Ptychodus имаше масивна договореност смачкване на зъбите на плочите. Диетата Ptychodus вероятно е ограничена до бавно движещи се или без дръжка миди, мекотели, безгръбначни, ларви, и от време на време потъналия мърша на Креда Мегафауна, че може да се манипулира в устата му. Един от най-големите бивалвии в момента е 9 крак Platyceramus на, а черупките мекотело, които биха осигурили трудно храна за всяко друго същество, но с нейното раздробяване небцето Ptychodus би могла да разруши въпреки това траен мекотело с ease амонити като Parapuzosia seppenradensis, членове на семейството Belemnite, калмари, както и разнообразие от кредни ракообразни също ще съставляват по-голямата част от храната на акулата. Названието на рода Ptychodus идва от гръцките думи ptychos на (разтегателен / слой) и Odon (зъб), описващи формата на тяхното раздробяване и смилане на зъбите, които са били възстановени в депозити около формирането Niobrara.


Cretoxyrhina mantelli

Cretoxyrhina mantelli беше голяма акула, че е живял преди около 100 до 82 милиона години по време на късната креда. Това е прякор Гинсу акула във връзка с ножа Гинсу, тъй като тя се подава чрез нацепване на своите жертви с нож-острия teeth не е имал общо име в началото на литературата, въпреки че над 30 синоними са възложени it име род е creto- (за "креда") представка Oxyrhina ( "остър нос"), оригиналното си име.

Известен физиология

Идентификация и запазените екземпляри

Тази акула за първи път е идентифициран от известния швейцарски Naturalist Луи Агаси, през 1843 г., като Cretoxyhrina mantelli. Въпреки това, най-пълните образеца на тази акула е била открита през 1890 г., от изкопаеми ловеца Charles H. Щернберг, който публикува откритията си през 1907 г. образец включваше почти завършена, свързани гръбначен стълб и над 250 свързан зъби. Този вид на изключителна опазване на изкопаеми акули са рядкост, тъй като скелет на акула е направена на хрущяла, който не е склонен да вкаменелост. Чарлз наречен образец Oxyrhina mantelli. Този образец представен на 20-метровият (6.1 м) акула. Тя е изкопан от Hackberry Creek, Гоув, Канзас.

В по-късните години, също са били намерени няколко други екземпляри. Един такъв екземпляр е открит през 1891 г. от Джордж Щернберг, и се съхраняват в музей Мюнхен. Този екземпляр също бе съобщено, че е с дължина 20 фута, но е бил разрушен по време на бомбардировките на Мюнхен през Втората световна война.

Физическо анатомия

Cretoxyrhina е сред най-добре разбрани изкопаеми акулите към днешна дата. Няколко запазените екземпляри са разкрили много прозрение за физическите характеристики и начина на живот на тази древна хищнически акула.

разположение на зъбите

На изкопаеми зъбите на В. mantelli са дълги до 7 см, извити, и гладки ръбове, с дебел емайл покритие.

Челюстите на Cretoxyrhina съдържат до седем реда от зъби, с 34 зъба във всеки ред на горната челюст и 36 на всеки ред на долната си челюст.

размер

Cretoxyrhina mantelli нарасна до 7 метра (23 фута) дълги и съперничи на съществуваха голямата бяла акула, Carcharodon carharias, в размер.

диапазон

Тази акула живял в Cenomanian-Кампания морета по целия свят, включително и в Западното вътрешно море на Северна Америка.

Хранителните предпочитания

Cretoxyrhina е най-голямата акула в своето време и е сред главните хищници на моретата. Изкопаемите записи показват, че той се е възползвал от различни морски животни, като например mosasaurs като Tylosaurus, плезиозаври като еласмозаври, кокалести риби като Xiphactinus и protostegid костенурки като Archelon.
Нагоре
Ptychodus e rod izcheznali hybodontiform akula, koito sa zhiveli ot kreda do Paleogene beshe dŭlga okolo trideset i dva futa (10 metra) i e otkrit v Kanzas, SASHT States beshe pokrita s plochesti vezni, kakto i drugite chlenove na Hybodontoidea, podsileni s golyam khrushtyalna skelet, i e nositel na golemi nazŭbeni shipove po protezhenie na grŭbnata fin beshe molluscivore khishtnik, koĭto vecheryal pri izklyuchitelno golemi midi i rakoobrazni, obitavashti Zapadna vŭtreshnite raboti burno more. Vŭpreki che nyama solidni dokazatelstva za chlenove na vidovete Ptychodus zhiveyat sred drugi durophagous akuli kato chlenove na Heterodontidae (Bullhead akuli), kato se smyata, che tova Kreda macropredator e predshestvenik na smachkvane tabela zŭbi, nablyudavani v mnogo podobni akuli i skatove.

Paleobiology

Ptychodus bi bilo bentosnoto khishtnik, se otkloni ot gornite sloeve na okeanite, koito bikha bili obitavani ot Mosasaurs, pliozavri, drugi akuli kato Cretoxyrhina, koyato e bila zle podgotveni da se spravyat ili da se konkurira s. Toĭ e sposoben da raste do ogromni razmeri, zashtoto ot tova, kato namalyava kontakta tya e s macropredatory organizmi, i osiguryavane na ogromen iztochnik na khrana s malko, za da nyama konkurentsiya. Negoviyat biologichen spektŭr e svŭrzana s Western vŭtreshnite raboti burno more, kŭdeto toĭ e bil ogranichen do tsentŭra i yuzhniya kraĭ, dalech ot silno kontsentrirani ostankite na Cretoxyrhina i Squalicorax v sŭshtiya period. Smyata se, che Ptychodus vidove ne samo predpochitani tazi oblast, tŭĭ kato na subtropichen okolnata sreda, no poradi po-visokata kontsentratsiya na tyakhnata plyachka iztochnik Cremnoceramus, Volviceramus i drugi chlenove na inoceramids.
Za razlika ot kolosalni nektonic planktivores Rhincodon (akuli, kitove) i Cetorhinus (gigant·ska akula), koyato razchita na khrilete rakers da pridobivat khranata si, na Ptychodus imashe masivna dogovorenost smachkvane na zŭbite na plochite. Dietata Ptychodus veroyatno e ogranichena do bavno dvizheshti se ili bez drŭzhka midi, mekoteli, bezgrŭbnachni, larvi, i ot vreme na vreme potŭnaliya mŭrsha na Kreda Megafauna, che mozhe da se manipulira v ustata mu. Edin ot naĭ-golemite bivalvii v momenta e 9 krak Platyceramus na, a cherupkite mekotelo, koito bikha osigurili trudno khrana za vsyako drugo sŭshtestvo, no s neĭnoto razdrobyavane nebtseto Ptychodus bi mogla da razrushi vŭpreki tova traen mekotelo s ease amoniti kato Parapuzosia seppenradensis, chlenove na semeĭstvoto Belemnite, kalmari, kakto i raznoobrazie ot kredni rakoobrazni sŭshto shte sŭstavlyavat po-golyamata chast ot khranata na akulata. Nazvanieto na roda Ptychodus idva ot grŭtskite dumi ptychos na (raztegatelen / sloĭ) i Odon (zŭb), opisvashti formata na tyakhnoto razdrobyavane i smilane na zŭbite, koito sa bili vŭzstanoveni v depoziti okolo formiraneto Niobrara.


Cretoxyrhina mantelli

Cretoxyrhina mantelli beshe golyama akula, che e zhivyal predi okolo 100 do 82 miliona godini po vreme na kŭsnata kreda. Tova e pryakor Ginsu akula vŭv vrŭzka s nozha Ginsu, tŭĭ kato tya se podava chrez natsepvane na svoite zhertvi s nozh-ostriya teeth ne e imal obshto ime v nachaloto na literaturata, vŭpreki che nad 30 sinonimi sa vŭzlozheni it ime rod e creto- (za "kreda") predstavka Oxyrhina ( "ostŭr nos"), originalnoto si ime.

Izvesten fiziologiya

Identifikatsiya i zapazenite ekzemplyari

Tazi akula za pŭrvi pŭt e identifitsiran ot izvestniya shveĭtsarski Naturalist Lui Agasi, prez 1843 g., kato Cretoxyhrina mantelli. Vŭpreki tova, naĭ-pŭlnite obrazetsa na tazi akula e bila otkrita prez 1890 g., ot izkopaemi lovetsa Charles H. Shternberg, koĭto publikuva otkritiyata si prez 1907 g. obrazets vklyuchvashe pochti zavŭrshena, svŭrzani grŭbnachen stŭlb i nad 250 svŭrzan zŭbi. Tozi vid na izklyuchitelna opazvane na izkopaemi akuli sa ryadkost, tŭĭ kato skelet na akula e napravena na khrushtyala, koĭto ne e sklonen da vkamenelost. Charlz narechen obrazets Oxyrhina mantelli. Tozi obrazets predstaven na 20-metroviyat (6.1 m) akula. Tya e izkopan ot Hackberry Creek, Gouv, Kanzas.

V po-kŭsnite godini, sŭshto sa bili namereni nyakolko drugi ekzemplyari. Edin takŭv ekzemplyar e otkrit prez 1891 g. ot Dzhordzh Shternberg, i se sŭkhranyavat v muzeĭ Myunkhen. Tozi ekzemplyar sŭshto be sŭobshteno, che e s dŭlzhina 20 futa, no e bil razrushen po vreme na bombardirovkite na Myunkhen prez Vtorata svetovna voĭna.

Fizichesko anatomiya

Cretoxyrhina e sred naĭ-dobre razbrani izkopaemi akulite kŭm dneshna data. Nyakolko zapazenite ekzemplyari sa razkrili mnogo prozrenie za fizicheskite kharakteristiki i nachina na zhivot na tazi drevna khishtnicheski akula.

razpolozhenie na zŭbite

Na izkopaemi zŭbite na V. mantelli sa dŭlgi do 7 sm, izviti, i gladki rŭbove, s debel emaĭl pokritie.

Chelyustite na Cretoxyrhina sŭdŭrzhat do sedem reda ot zŭbi, s 34 zŭba vŭv vseki red na gornata chelyust i 36 na vseki red na dolnata si chelyust.

razmer

Cretoxyrhina mantelli narasna do 7 metra (23 futa) dŭlgi i sŭpernichi na sŭshtestvuvakha golyamata byala akula, Carcharodon carharias, v razmer.

diapazon

Tazi akula zhivyal v Cenomanian-Kampaniya moreta po tseliya svyat, vklyuchitelno i v Zapadnoto vŭtreshno more na Severna Amerika.

Khranitelnite predpochitaniya

Cretoxyrhina e naĭ-golyamata akula v svoeto vreme i e sred glavnite khishtnitsi na moretata. Izkopaemite zapisi pokazvat, che toĭ se e vŭzpolzval ot razlichni morski zhivotni, kato naprimer mosasaurs kato Tylosaurus, pleziozavri kato elasmozavri, kokalesti ribi kato Xiphactinus i protostegid kostenurki kato Archelon.
Nagore
Google Преводач за фирми:Преводачески инструментариумПреводач на уебсайтовеТърсене на световни пазари
цитирай
3. valentint - Отговор на коментара на zaw 12929
02.04.2016 14:13
Първо благодаря и за прочитането на материала и за превода.Но основното в тази поредица е,че това не са мои,а на други автори статии.Аз само съм ги сглобил и подредил в една поредица и съм ги илюстрирал.След като авторството не е мое се чувствам длъжен да не ги променям особено що се касае за езика.Нали всеки превод всъщност е авторско мнение.Иначе,аз дори нямам нужда да ги превеждам.Познавам материала достатъчно,за да напиша собствени статии.Но тогава и подредбата и особено мерките ще бъдат съвсем различни.А идеята е да се обобщят циркулиращите в медийното пространство факти,а не аз да опитвам да налагам собственото си мнение за тях.Поздрави Валентин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 96994
Постинги: 148
Коментари: 24
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031