Кой е най-добрия футболист на съвремието ни?При този въпрос повечето фенове на играта веднага споменават Кристиано Роналдо и Лео Меси.

А кой е най-великия за всички времена?Пеле,Марадона или…

Може ли изобщо да се отговори на този въпрос когато основните компетитори никога не се играли един срещу друг.И са се подвизавали в съвсем различни времена.

Проблема е,че повечето сравнения изместват въпроса.Сравненията на постиженията им като титли и купи например в отборен спорт като футбола обективно трябва да се адресират именно към тимовете в които са играли.Същото важи за головете и асистенциите им като завършек на предимно колективни действия.

Остава директното сравнение на личните им възможности и умения.

И тук откриваме нещо изумително.

Та те изобщо не могат да се сравняват.Толкова тотално изразено е превъзходството CR 7 във всички обективни и измерими категории.

Кристиано е един от най-надарените атлети изобщо на съвремието ни:

1.Стартова скорост,скорост на къса дистанция,задържане на скоростта,по права и на зигзаг,при смяна на посоката,при внезапно спиране и обръщане.

2.Играе почти еднакво добре с двата крака.Както при водене на топката,така и при пасове и удари.

3.Обективно най-подходящия ръст за футболист при това придружен от изключителен отскок, като следствие един от най-добрите в играта с глава.

Какво може да противопостави на това горкия Лео.

1.При скоростните характеристики единствено тези за смяна на посоката,спиране и обръщане са сравними с тези на CR 7.

2.Десния крак е чисто упорен.

3.При ниския му ръст и да може да играе добре с глава това няма как да се случи в игра.

Нарочно не сравнявам неща като сила,устойчивост на телесни противоборства и подобни защото в съвременния футбол те са отменени.При всяко докосване някой се свлича и реферите свирят.

Просто няма база за сравнение.

И все пак огромна част от феновете,включително и пишещия тези редове предпочитаме Мези пред Роналдо.

Нима всички ние сме подведени от чисто фенски пристрастия?Все пак при спортните предпочитания обективността е до 30% според критерия на Карл Попър на различните области знание по степента на "проверяемост".

Всъщност не.

И тук отново идваме до вечното Пеле или Марадона.

Защото Роналдо е именно Пеле на нашето време.Реализирания във футбола свръх надарен атлет.Открояващия се с изключителни физически качества.

Докато описанието на Меси почти напълно покрива това на Марадона.Включително и виртуозното боравене само с единия,левия крак.

Ами именно в тази разлика е отговора.

Защото имаме от една страна изключителни,открояващи се с физическите си възможности играчи като Пеле и Роналдо и неясно как,като с магия правещи нещата Марадона и Меси.

Разковничето е в думата магия.През различните времена за подобни хора са използвани различни определения като докоснати (има се предвид от бог или неземна сила) и най-често гениални.

Това е.Аз и много като мен предпочитаме гениалноста  пред физическата надареност.Магията пред изградените с наследственост и обучение качества.

И тук отново се изправяме пред проблем.В днешно време думите до такава степен за загубили точността си при предаване на информация заради неправилна употреба,че почти всяка се налага да бъде обяснявана.

Та нали обикновения,със стандартно IQ около 100 човек слуша как журналисти с IQ 110,120 и бивши спортисти с IQ под 100 даряват с прозвището гениален кого ли не.От Юсийн Болт през Майкъл Фелпс до Роналдо и Христо Стоичков.

Така де.Щом е казано и написано в медиите трябва да е вярно.

Да,ама не.

Тук няма да влизам в спор за ефекта Дънинг-Крюгер и вредността от изразяването на мнение от хора които нямат интелигентността и знанията да имат такова,а просто ще обясня какво е гений и гениалност

Макар думата гениалност да не съществува в тълковните речници има битуващо определение за това какво е да си гений – това е творец с изключителна творческа способност,при това вродена,а не придобита в резултат на обучение и трупане на опит.

Майкъл Уайт e казал:

-Гений ли се родихте или трябваше да работите по въпроса?

Само,че това прозрение не ни помага да разберем как се стига до „висшата лига” на гениалността,до Айщайн, Леонардо Да Винчи, великите писатели и учени, на които са се подигравали и не са разбирали, създателят на интернет, създателят на колелото, на самобръсначката, безжичният Интернет, презервативите…

Трябва да се комбинира с идеята,че гениалността е производна на слабо разбираемата част от човека –неговия мозък.

Отдавна в обществото се е родила идеята, че геният и психичните разстройства почти винаги вървят „ръка за ръка“.

Първите изследвания са от 1891 г. Италианският лекар Чезаре Ломброзо публикувал книгата „Гениалният човек“. В нея той доказвал, че наред с таланта надарените хора имат и различен род физически и психически отклонения – неврози, психози, проблеми със семейството, заекване и други.

Като примери, Ломброзо посочил имената на велики обществени дейци, например Жан-Жак Русо, Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Лорд Байрон и Артур Шопенхауер. Италианският лекар установил, че геният и безумието са тясно свързани помежду си и освен това се явяват наследствени. Постепенно този въпрос започнал да предизвиква интереса и на други учени.

Изследвания от нашето съвремие показват същото:
„Гениалните хора са болни” – повечето хора с изключителни прояви страдат от особен вид аутизъм, известен като синдром на „Аспергер” тяхната гениалност се проявява, защото притежават един натрапчив интерес към интересуващото ги и реално не осъзнават социалните и законови последствия от действията си, поради неспособността им да имат качествени социални контакти.

Друг вид много интересна гениалност е инцидентната – Психиатрите го наричат придобит савантизъм. На практика се изразява във внезапното възникване на изключителни знания и умения, обикновено в резултат от мозъчна травма, последством силен удар, катастрофа, тежки инциденти с трайни последствия.

Трето,съвременният човек е доста оглупял в сравнение с далечните си предци, твърди Джералд Кребтри от Станфордския университет в своя статия и аргументира себе си с принципите на естествения подбор.

За интелектуалното развитие на човека отговарят по различни оценки между 2000 до 5000 гена. Както и всички други гени, те са подложени на мутации. Неблагоприятните се ликвидират от естествения подбор.

Тъй като днес екзистенциалният проблем е почти не съществува, сегашното поколение е приблизително с две идеи по-негениално от предците си, според същото проучване.

Май много се отклонихме.За да опростя нещата ще напомня,че освен главен човешкия мозък има два допълнителни дяла - малкия и лимбичната система.

Функциите на малкия мозък са:

Осъществява несъзнавана сетивна перцепция (свързва обекта със знанията за него),както и преценка на разстоянията – окомер.

Модулира (оформя)силата на съкращенията на скелетната мускулатура и тонуса

Прави движенията точни и координирани. При целенасочени волеви движения малкия мозък получава информация за плана на предстоящото движение и в хода на неговото реално изпълнение, осъществява непрекъснат контрол и при необходимост изпраща коригиращи команди.

Участва в заучаването на двигателни умения и сръчности.

Координира очните движения при проследяване на движещ се предмет, това изисква много точна координация на движенията на очните ябълки, паралено координация на шийните мускули за да се получи точен, а не раздвоен образ.

Малкия мозък е тясно свързан с вестибуларният апарат и активно участва в поддържането на равновесието

Участва в процесите на визшата нервна система,в това число трупането на опит,памет и мислене.

Макар и свързан с главния,той не се контролира от съзнанието,тоест всичко горепосочено се прави на интуитивно ниво.

Лимбичната система която се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния ствол в близост до долната граница на главния мозък. Тя е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основните чувства на човека – емоциите, настроението, инстинктите и запаметяването. 

Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на 7-та година децата натрупват социални качества и умения, които все още не са съзнателни поради неразвитата функционалност на главния мозък. „Първите 7 години” – сега разбирате защо казваме така!Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, вероятно до края.

Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове (висшите бозайници) могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това след като лимбичната им система влезе в действие – природа, не само възпитание, на което да обръщаме внимание! След 3-годишна възраст, а при някои деца и по-рано, на преден план започва да излиза лимбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на древните бозайници. Чрез нея децата започват да откриват и опознават нещата и света около себе си.

Сами разбирате,че развитието на тези два дяла от мозъка е с изключително,рещаващо значение в спортните игри.

Интересното е,че при тях се наблюдава най-голям диапозан в големината и развитието спрямо всички други.Например малкия мозък е средно два пъти по-голям и многократно по-развит при мъжете спрямо жените.

Дотук с претенциите на жените,че могат да играят футбол,теннис или бокс на мъжко ниво.

Както и с равните възможности на самите мъже.

Защото една малка част имат отклонения в малкия мозък и лимбалната система.И тя ги прави различни.Гениални спрямо останалите в спортните игри.

Компенсирайки чисто физическото превъзходство на други.

Валентин Тодоров