Нота.Това е статия за граждани,тоест за хора със собствена позиция.Тя може да се стори обидна на поданици,автоматично приемащи позициите на управляващите ги.

Днес се навършват 76 години от смъртта на последния български цар Борис III Сакскобургота.

Това е много време.Съвсем достатъчно оценката за неговата личност да бъде изчистена както от сантименти,така и от преиначаващи историческата истина внушения.

Та кой е сина на Фердинанд Сакскобургота и Мария Луиза Бурбон-Пармска.Кръщелника на папа Лъв ХІІІ и последния руски цар Николай ІІ. 

Тук няма да описваме живота и кариерата му.Целта на тази кратка статия е да каже какъв е човека зад образа на царя Борис III.

От страна на българските историци и на смятащите,че могат да дават мнение български политици и културни дейци оценките за неговото царуване са различни, но никой не може да отрече,че по време на неговото управление българския народ живее сравнително добре и малко преди ВСВ,през 1938 г. България е в десетката на Европа по БВП на глава от населението.

Към плюсовете приписвани на монарха се добавят разрешението на жените да гласуват на избори.И факта,че българските евреи от територията на страната не са депортирани.Тази тема е особено чувствителна, защото евреите от Македония и Беломорието са депортирани в концентрационни лагери.

Голямата заслуга на цар Борис си остава връщането на Южна Добруджа. След края на Първата световна война България губи голяма част от територията си.Стремежът към възвръщането им е причина за включването на страната към Тристранния пакт.

Благодарение на тази стъпка обаче се стига до Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г.Тя е сключена между царство България и кралство Румъния.С подкрепата на Германия, СССР и Италия, Южна Добруджа е върната на българите.Така България е единствената държава, която губи Втората световна война, но се разширява териториално.

Лично на мен последното твърдение винаги ми е звучало малко странно.Като слаб аргумент опитващ се да компенсира загубването завинаги на Македония и Българското Беломорие.

Това е българската оценка.Но какво мислят другите?Нито една оценка не може да бъде пълна и вярна ако не се съпоставят различните гледни точки.

Невлияещите реално на световната история личности не ни интересуват.Да дадем думата на тези които правеха историята.

Командващите Южното крило на Германия и съюзници,сред които се числи и България,Фон Браухич и Манщайн описват царя в мемоарите си като малодушен,боящ се да вземе каквото и да е решение страхливец.

Тази им оценка се припокрива с тази на техния фюрер и главнокомандващ Адолф Хитлер,който нееднократно се оплаква,че всяка среща с нерешителния,хлъзгав като риба и глупав като такава български монарх му изяжда цяла година от живота.

Оценките на германските ни съюзници странно съвпадат с тези на номиналните ни противници.

Сталин и Молотов,Чърчил и Итън,дори Харисън и Маршал са единодушни,че на нерешителния ,малодушен български цар не може да се има никакво доверие.За разлика от фюрера те рядко го квалифицират като безмозъчен глупак,но това се процежда между думите.

Странно е още нещо.Тези оценки за Борис III напълно се покриват с онези дадени много по-рано от кралица Виктория в писмата й за всичките й,многобройни синове Сакскуборгота.Според нея те всичките са нерешителни и малодушни,но някои се издигат до безмозъчни идиоти.Такава оценка,дадена от една любяща майка ми звучи като клеймо за всички мъжки издънки на тази немска династия.

И наистина,ако погледнем Джордж V,синовете му Едуард VIII и Джордж VI ,както и сегашния принц Чарлз няма как да не се съгласим с великата императрица.Същото се отнася за белгийските им,гръцки и български братовчеди.Като сина на Борис,Симеон например.

Няма нищо странно,че цялата ни тогавашна политическа класа копира качествата на царете ни Фердинанд и Борис Сакскобургота.Самовлюбени,живеещи в максимално откъснат от народа свят пауни като Фердинанд и нерешителни и малодушни,страхливи и неспособни както да измислят и формулират така и да вземат правилни политически решения като Борис.

В резултат България загуби завинаги всичките си национални идеали.Българския народ престана да бъде обединена около общи цели и идеали нация.

Тяхното наследство е днешното стадо,населяващо територията.

За което няма как да не повторя думите на изтъкнатия френски философ, футурист и писател БЕРТРАН ДЕ ЖУВЕНЕЛ (1903 - 1987)

"Едно общество от овце с времето задължително ще създаде правителство от вълци."

Целия въпрос е дали ще бъдат наши или чужди вълци.

 

Валентин Тодоров