Ignorant datos, ne quisquam serviat, enses – Не искат да знаят,че мечовете затова са дадени - никой да не бъде роб  — Марк Аней Лукан, из поемата му "Pharsalia"

 

 

"A patriot must always be ready to defend his country against his government.” Edward Abbey

 

Свободата, Санчо, е на върха на копието!  – Сервантес, „Дон Кихот де ла Манча”



Свободния човек има оръжие – роба не!

В,днешния,изцяло подвластен на заробилите го институции свят единствения все още стоящ стожер на индивидуалните свободи са онези 256 милиона оръжейни единици в ръцете на не разменящите свободата си за фалшивата сигурност,обещавана от държавните институции американски граждани,тяхното Сдружение на притежателите на огнестрелно оръжие и втората поправка,чийто оригинален текст гласи:

За сигурността на една свободна държава е необходима добре регулирано опълчение; правото на хората да съхраняват и носят оръжие не трябва да бъдат нарушавани.

За съжаление,освен несвободните,вече почти напълно институциализирани поданици в Европа ,зависими за всичко от обсебилите всяка една сфера от живота им и ламтящи за все по-пълно заробване Общоевропейски, държавни, финансови, застрахователни, религиозни ,регулатурни ,сертификационни и т.н. та до дори чисто бандитски по същността си,мафиотски структури инфилтрирани във всичките тези ненужни на свободния човек институции,същите сили ги има и са дори по- силни в Америка.

И след всеки инцидент с огнестрелно оръжие те надигат вой.Вече дори без двулично да крият истинската си цел зад воплите за контрол на оръжията.

Да се отнеме оръжието от ръцете на свободните граждани.

Историческата истина е,че свободният човек притежава оръжие, а робът – не. Пътят към заробването на хората започва с разоръжаването им.

За да бъдат превърнати американските граждани в поданици,каквито са европейците.Чието единствено право е да плащат данъци ,налози ,задължителни застраховки и осигуровки,такси и разрешителни за всичко което се сетите на заробилите ги институции.

Ние,европейците това го знаем,защото това е света в който сме принудени да пребиваваме,защото има ли живот без свобода?

На нашите,европейските народи им се отнема все повече и малкото останала свобода, а армиите и службите им за сигурност се преструктурират, така че да обслужват мъгляви наднационални интереси, често пъти, диаметрално противоположни на националните.

Строи се нова империя от съветски тип – Европейският съюз.

Който не вярва,да погледне Лисабонския договор (конституцията на империята).Ненапразно отмениха референдумите за признаването й,които биха я превърнали в Обществен договор, какъвто де юре и де факто в Европа няма.

Не,че нелегитимността на властовите структури или тяхната непредставителност,тъй като на изборите не участват близо 70% от поданиците пречи на олигархията и нейните институции да си правят каквото си искат.

Имперските амбиции на тази олигархия,тъй като тя не е чисто европейска,а дори в една по-голяма степен американска и световна далеч не се ограничават с Европа. В цял свят с поредици от малки,ограничени войни се подготвя терена за установяване на наддържавен нов световен ред,контролиран от тази олигархия.

Чието лице се видя ясно,когато изпълнилите предназначението си на завеса и по принцип,заради същността си на национални армии не можещи да изпълнят желаната цел редовни въоръжени сили бяха изведени от театрите на действието им и мястото им заеха истинските изпълнители на  целите на новата световна олигархия - огромните наднационални,частни корпорации в сектора на военните услуги.Или казано на нормален език – частни, добре обучени и модерно въоръжени армии,готови да служат на този, който плаща най-добре.

Хората,желаещи да създадат нова империя, могат да си позволят подобни разходи.В отделни части на света,добре платени и въоръжени роби се сблъскват със съпротивата на националните сили, борещи се за свобода и независимост…

Проблема им е,че в техния дом,в дворовете им все още има милиони свободни хора които не предават оръжието си.И трябва да го защитават до смърт.

Защото има само едно нещо което винаги е стряскало олигархията.

Това е свободния човек с оръжие в ръка.Пък било това и вилите в ръцете на парижките зарзаватчийки които щурмуваха Бастилията крещейки страшната си песен „Са ира.”

И още една песен която стряска дори съвременната,напълно уверена в собствената си непоклатимост олигархия – безсмъртната Марсилеза:

Aux armes, citoyens, (На оръжие мъже!)
Formez vos bataillons, (Формирайте батальони!)
Marchons, marchons, (Напред, напред,)
Qu"un sang impur (с гнилата кръв на тираните)
Abreuve nos sillons (ще напоим браздите)

Ненапразно новия световен ред,налаган чрез „политически коректни” доктрини мрази и иска да забрани и изтрие три неща – мъжете,правото им да се защитават с оръжие и …Марсилезата.

 

Валентин Тодоров

и моят телефон звъни понякога с "Марсилезата", някой другари си мислят, че е интернационалът, по инерция от ранната сАвецка република, може би.