Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08 23:51 - Как убиха мечтата за боеспособна българска армия
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 13 Коментари: 0 Гласове:
0



Равносметка за състоянието на въоръжените сили на България след повече от 15 години в НАТО

Малка,модерна и готова да изпълни всичко армия се оказа само една мечта.

Много планове и приказки и никакви положителни резултати.

Точно обратното.

Променихме концепцията за какво служи армията изобщо в съзвучие с налаганите в обърканата в половата и културната си идентичност западна цивилизация „политически коректни” идиотщини.

Вместо армия предназначена да воюва и чиято цел е УНИЩОЖАВАНЕТО,по-възможност пълно и всеобхватно на който и да е противник според новите концепции имаме някаква смесица между полиция и жандармерия.

Изпълнихме поне десетина плана за реформи, ликвидирахме въоръжените сили като институция като войските на другите министерства и оставихме една осакатена армия да изпълнява тяхната роля. Армията я съкратихме 3-4 пъти в личен състав, въоръжението и техниката 10 пъти, без да добавим нито грам ново.Резултатът е това, което е сега: напълно професионална армия, с 25-30% некомплект, с разбита военновременна мобилизационна система, с остаряло основно въоръжение и техника на възраст 40-50 години и демотивиран личен състав,ниско платен и без самочувствие.Да не говорим за другите елементи на отбраната и сигурността - запаси от ресурси, подготовка на страната за отбрана, подготовка на населението и т.н.

Но,според политиците поне едно от постиженията е вярно,това, че се осигурихме с надеждна защита зад гърба си – НАТО.

Колко надеждна?

НАТО никога не е задействал договора за колективна отбрана за защита на който и да е негов член.При задължителния в наши дни не само за вземащите решения политици,но и за изпълняващите чиновници-„генерали” „политически коректен” пацифизъм и пречупване в зародиш на всякакъв тип вдъхновяваща хилядолетия армиите омраза пита се дали изобщо някой на Запад е готов да воюва,знаейки,че това значи да се убива и разрушава.

НАТО няма никаква представа,нито план как да действа при скоротечна война между членове на самия пакт.Която културно,исторически и следвайки съществуващите,макар и не признавани от политиците национални и етнически омрази е много по-вероятна,отколкото война с Русия например.Особено,ако се приемат субекти от типа на Косово.

Всъщност всичките успехи във военната сфера с които НАТО може да се похвали в последните години се свеждат до доста съмнителните,да не кажем антагонистични на военното дело идеи за приемане на жени и хомосексуалисти на служба.

За жените всичко е ясно.Те не са воини.Според най-дългогодишните и верни изследвания,тези правени от американската армия от Гражданската война 1860 до Първата война в Залива 1991 такива са само 2% от мъжете.Според тези изследвания точно тези 2% от всички участници във военните действия са отговорни за над 90”% от противниковите загуби.Помислете:

98% от американските мъже не стават за война,а отстъпващите им във всичко жени???

Колкото до полово обърканите мъже…

Е,историята помни Свещените 300 на Тива.Военния гений Епаминонд даже изковава с умното използване на тези 150 хомосексуални двойки конници знаменитите си победи над Спарта при Тегида,Левктра и Мантанея,но…

Говорим за отделно действаща част.Няма нито един пример от военната история на който да се позовем,че алфа мъжкари,агресивно хетероксексални мъжаги ще искат да се бият рамо до рамо с предизвикателно определящи се за такива гейове.Или няма да коментират заповедите им,защото в съзвучие с модерните дивотии от тях и жените правят офицери.

Добре,отчитаме, че влизането в алианса е било съпроводено с множество погрешни решения от българска страна.

Не е трудно е да се каже кое надделя в началния момент-ума или чувствата.Емоцията се вижда във всичко сторено,а ума?Не какъв да е,а Военен ум…Той не просто липсва,но бе заклеймен и забранен.

През 1991 г. бе закрит Варшавския договор и изведнъж се оказахме в безтегловно състояние. С нещо трябва да се замени съюзника поради очертаващия се недостига на способности и всички впериха очи в НАТО. Никой не мислеше какво ще ни струва това. После дойдоха плановете за подготовка за членство в НАТО, изискванията и критериите за оперативна съвместимост и към края на 90-те години може да се каже започнахме да обмисляме нещата и да планираме. Но да изпълниш всичко това, което се иска от нас, трябваха много пари. А вече никой не дава даром. И тогава заваляха решенията за нейното превръщане в малка, модерна и готова да изпълни всичко армия, което се оказа само една мечта. Така че решението за членство на България в НАТО бе също политическо както бе и за Румъния, балтийските страни, Северна Македония, Черна гора. Както бе преди за Гърция, Турция, Португалия и други. Никоя от тези страни не изпълни всички изисквания, но бяха приети. Политиката надделя над разума.

В момента България е повече консуматор и по-малко допринася за сигурността си.

Иначе ние изпълняваме исканията за подкрепа на световния мир, пращаме нашите войници на хиляди километри на мисии,които дори не са военни,а полицейски по характер и харчим луди пари за това, вместо да си модернизираме армията.

НАТО никога не ни е поставял условия за съкращаване на армията, нашите политици я съкратиха като тиражираха версията че изпълняват изисквания на Алианса.

Похарчихме милиарди за вертолети, самолети, фрегати и комуникационно-информационни системи, но без видимо увеличение на способностите.

Сега си имаме проблеми с поддръжката им. Изпълняваме ангажиментите си по Еър Полисинга. Участваме в мисиите на НАТО доколкото можем. Участваме във всички съвместни учения на наша и чужда територия. Но пълна съвместимост с войските на НАТО е все още недостижима мечта.

НАТО е военнополитически съюз, но малко хора се замислят върху това и наблягат само на военната страна на блока. Но военната мощ е създадена за подкрепа на политиката на алианса, която осигурява сигурността на неговите членове. Всички страни носят отговорност според възможностите си както за политиката така и за поддържане на въоръжените сили на алианса в достатъчна готовност. Алиансът няма свои собствени сили,те се формират от страните- членки по договорите и според плановете, т.е и от България. Когато предоставяме небоеготови сили и средства ние сриваме планове на алианса и на това не се гледа с добро око от неговите ръководители.

Не знам как се чувстват нашите ръководители на срещите в алианса,когато се уточняват плановете и силите.

И това е за алианс като НАТО за който не може да се твърди,че е организация способна да води истинска война.

Да обобщим:

Модернизацията не започвала,за да говорим за приключване. Ако имаш некомплект от 20-30% говорим вече за частична боеспособност.Ако към този некомплект добавим качеството на въоръженията и техниката,смешното ниво на личния състав боеспособността пада още, което ни превръща в ненадежден съюзник на НАТО във военно отношение.

Това нашите политици се опитват да компенсират с безпрекословна подкрепа в политиката и с предоставяне на територия и комуникации, които са необходими на Алианса.

Но такава политика е нож с две остриета.Преведено на военен език това ни прави мишена и арена на военни действия при война.

Тогава за каква сигурност на народа и държавата говорим.

 

Валентин Тодоров




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 491753
Постинги: 181
Коментари: 17
Гласове: 15
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031