Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2019 01:51 - Papa non est credere in Deum
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 1097 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 30.07.2019 13:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вярва ли папата в бог?

За всеки вярващ,без значение дали в религиозна или някаква друга,също толкова не подкрепена от реални факти доктрина въпроса изглежда не само обиден,но и лишен от основание.

Нали точно това е определението за вярващ.Човек,който не познава управляващите вселената  закони,няма капацитета да ги научи и разбере и в крайна сметка не искащ да ги знае,защото те общо взето противоречат и отхвърлят натъпканите в главата му от други,също толкова невежи като него догми.

Както доста точно го е отбелязал още преди 900г. един от най-изтъкнатите папи,Инокентий III (Джовани Лотарио, граф ди Сени,преди да направи кариера в Римската църква) в пророческото си писмо с което осъжда превеждането на Библията от латински на немски и нейното масово разпространение,което според него ще донесе повече беди отколкото ползи за самата религия и още повече за дължащата както съществуването си,така и властта си на изключителната си привилегия да задава всички въпроси и да дава всички отговори не само в религията,а в цялата Западна цивилизация Католическа институция: Si scirem vos non creditis (ако знаеха,щяха ли да вярват).

Историята оправдава опасенията му.

Три века по-късно Мартин Лутер превежда Библията на говорим и читаем от народните маси немски,след което окачва на вратата на църквата си прокламация от 17 точки,най-важната от която в свободен превод гласи:

„Всеки вярващ може да се обръща директно към бог,без нуждата на посредник.”

С други думи цялата институция на Светата църква,с папата и конклава,епископите и ордените си е излишна.Така както е при двете други основни моноистични религии.

Но това е само началото.Лавината е тръгнала.

Уилям Тиндел прави превод на разбираем за простолюдието английски език.Но,не обикновените хора,а високообразования и пишещ религиозни монографии крал Henry VIII забелязва един пасаж от Царства,който Светата църква не би искала да бъде прочетен:Властта на царете идва от Бога.

С други думи одобрението на Светата църква не е задължително за светската власт.

Нататък е ясно.Първия Брекзит на Англия.Пренебрегването и постепенното освобождаване на европейските монархии от наложеното с вековни усилия,от Damasus I до Григорий VII върховенство на Църквата над светската власт  с всички произтичащи последици – религиозните войни,отнемането на земите от владеещата в един момент 60% от обработваемата земя Църква и след векове борба с вкопчилата алчните си пръсти във всичко уж само религиозна институция до съвремието където нейното влияние де юре и де факто би трябвало да се изчерпва само до душите на папството й.

Всъщност това е само картината,която официалната,координирана със същите тези религиозни институции доктрина ни показва.

Какво още се премълчава или се потулва?!

Оставяме на страна въпроса доколко има право на съществуване самата идея за Бог,творец на Всичко, която не е нищо повече от обществена теория.Неподкрепена от никакви материални явления и факти.Още по-зле.Противоречаща и отхвърляна от всички основни природни закони и принципи които човечеството мъчително и бавно,въпреки усилията на пречещите на всяка стъпка религиозни и подобни на тях доктрини и институции,открива и научава.

Оставяме настрани следствието,че щом не може да има нещо от рода на Бог,то всичките обявени за негови пророци,от Аврам и Мойсей,през Иоан и Исус,до Мохамед са нищо повече от автори на опитващи се да заместят реалността в умовете на вярващите в тях догми.

Оставяме настрана доколко изобщо имат право на съществуване всичките тези,изпълняващи ролята на „опиум за общественото и на отделните хора съзнание” доктрини и теории.

Оставяме настрана дори всички бедствия,които е понесло,понася и ще понесе занапред цялото  човечество от тях и заради тях.

Еcclesia est pelagus hostis fidei (лат) - Църквата е основния враг на вярата

Започнахме с Папата и Библията и ще се спрем само на тях.Не на цялата,въпреки,че има много какво да се каже по въпроса има ли изобщо нещо свещено в Стария завет.

Та на Въпроса.Християнската църква,в нейната римо-католическа форма,папата и Новия завет.

Започваме с писанието,защото то все пак е по-старо от институцията и главата й.

Основни в него,защото пряко се отнасят за пророка Исус и би трябвало да съдържат най-точна информация както за него,така и за учението му,са четирите Жития,неправилно наричани от невежите Евангелия (в превод писма,които са в друга част на книгата)  преписвани на неговите ученици и сподвижници Марк,Матей,Лука и Йоан.

Само,че…

Всичките те са писани повече от век след смърта на "пророка?" Исус.Някъде между 120 и 150 г.от н.е.Три поколения след смърта на авторите си!?И както много други подобни,пренасяни по-това време от устни предания върху пергамент текстове са толкова достоверни колкото записваните от фолклористите в днешни дни бабини приказки.

Казах много други.Всъщност един от първите съставители на Новия завет,Климент Александрийски е разполагал с повече от 150 подобни текста,с някои от които като това на Тома (брат на Исус) и Юда разполагаме и днес,въпреки усилията на Църквата да унищожи всичко което не влиза в Канона след като е наложен.

Процесът който Църквата се опитва да ни представи като разпознаване и събиране на свещените писания всъщност не е нищо повече от до болка познатите ни в днешни дни парламентарни и вътрешно партийни спорове кой текст до каква степен е съзвучен с „правилната линия” налагана от имащите думата в момента и доколко е „политически коректен” в рамките на доктрината.Ще ви цитирам официалната версия,а вие си правете изводите:

„Игнатий от Антиохия потвърди около седем книги (115 от н. е.). Поликарп, ученик на апостол Йоан, потвърди 15 книги (108 от н. е.). По-късно, Ириней спомена 21 книги (185 от н. е.). Хиполитус разпозна 22 книги (170-235 от н. е.). Новозаветни книги, по които най-много се спори, бяха Евреи, Яков, 2 Петрово, 2 Йоан и 3 Йоан. Първият „канон”, който беше събран, беше Мураторийския канон (170 от н. е.).В 363 от н. е. съборът в Лаодикия заявява, че само Стария завет (заедно с апокрифите) и 27 книги на Новия завет трябва да бъдат четени в църквите. Хипоския църковен събор (393 от н. е.) и Картагенския църковен събор (397 от н. е.) също така утвърдиха същите 27 книги като авторитетни.,приети основно на първия Никейски църковен събор през 325 г.макар,че спора над отделни текстове продължава и по-късно.”

На мен ми прилича на караниците между депутати от Велико народно събрание,събрани да сътворят конституция,които както Мустафа Кемал Ататюрк много сполучливо обрисува собствения си опит да накара стадо от припознати за мъдлеци да сътворят нещо работещо,като „Дърти квачки,които по цял ден мътят,без нищо да измътят”.На бащата на турската нация се наложи да сложи от двата края на всеки ред по един въоръжен офицер,за да получи конституция на съвременна Турция.

Други държави,като България например нямаха късмета да имат сила която да наложи разума на изкуфелите,годни само за сключване на мръсни политически сделки избрани.И като съм започнал отклонението нека да го довърша с констатацията,че най-добрата и работеща без нужда от поправки съвременна конституция е японската.Написана по поръчение на командващия окупационните войски генерал Макартър за една нощ от двама млади офицери юристи с помощта на две бутилки Джак Даниелс и две хубави,полупияни и отзивчиви млади машинописки…

Ненапразно се отклоних към съвременното създаване на закони.Защото с уж утвърдените като свещени текстове се случва същото като в съвременното право.Сещате се.Постоянни поправки и редакции.И не става дума за дребни,граматически различия.

Основни догми на вярата са вкарани в текста на много по-късен стадий.Дори едва ли не най-важната например за ортодоксалните християни – Възкресението.

То липсва в най-старите познати преписи съдържащи основните за вярата жития,вероятно точно по тази причина неприпознати от Християнската църква и поради това останали с научните си номера-кодекс 057,кодекс З15  и т.н.Всъщност самото номериране казва всичко за основната същност на Вярата и нейната производна институция църквата,двуличието и лъжата,може и в обратен ред.Например кодекс № 315 е най-стар като научна датировка – края на четвърти век. Само,че…

В съдържащото се в него житие на Марк липсва Възкресението.Затова по-късни с век кодекси като Ватиканския и Александрийския са с номера 2 и 3,а не толкова опасния от гледна точка на Църквата Синайски кодекс от средата на пети век е под номер едно.

Безопасни ли казах?!Зависи кой ги чете.Защото при сравненията между най-древните преписи и днешната например Кинг Джеймс библия са открити цели 35 000 несъответствия!?

Може и тук да спра с изброяването на измислените и вкарани от самата църква постулати.

Но,не.Нека споменем още две основни за вярата.

Ако Възкресението е измислено и вкарано в догмата някъде около 450 г.,смешката с Непорочното зачатие е малко по-стара.И макар повечето изследователи я преписват на неправилен превод на еврейската дума за млада жена при първите преводи на Новия завет на гръцки,аз не мисля така.

Става дума за преднамерена удобна на догмата лъжа.Още с налагането й,заедно със също толкова изсмукана от пръстите на епископите догма за едносъщността на Бога- Баща със Сина му Исус в началото на четвърти век тя предизвиква първия голям разкол – между последователите на официалната догма и непризнаващите двете нови тези арианци.Макар,че за известно време вторите също са официални.За император Константин например.Вероятно защото за политика е било важно да задържи в империята всички отскоро романизирани,но вече даващи основната маса легионери и оттам създаващи императори германски племена които,само с изключение на франките,са християни-ариянити.Някой учудва ли се,че те по-късно са обявени за варвари не без налагането на това мнение от Римската църква и все още се водят за такива от официалната история.

Мога да продължавам до безкрай,но мисля разбрахте:

Няма и не може да има нищо свещено в политически тезиси,приемани,променяни и редактирани от самата Църква според интересите на нейните дейци.

Сега за дейците.Започвайки с истинския първи Папа.

Не,не Петър.Човека,макар и неграмотен (единствен грамотен сред последователите в малката,ездържана от проститутки секта на Исус от Назарет,включително и самия Учител,е бил Юда) вероятно е знаел за съществуването на Рим.Но нито е стъпил там,нито е ръководил някаква епископия.По скоро до края на живота си така и не е разбрал,че е сред основоположниците на религия,която след няколко века ще овладее по-голямата част от света.

Нито е предполагал,че ще стане част от измислената история на тристагодишна редица от папи ,съчинена от Силвестър I за да го легитимира като наследник на традиция водеща до Исус.Също толкова вярна като другата му измислица с така наречения Константинов дар,за който вече знаем,че е най-обикновено криминално деяние наречено „фалшифициране на официални документи”.

След първия,Силвестър,точно това,налагането с всички възможни средства на удобни за догмата преиначени и напълно измислени идеи и факти,съчетано с яростното и безмилостно преследване и унищожение на знанието и естествения ред става мисия и работна характеристика на институцията Църква и нейните водачи - Папи и Патриарси..

Заметнато под нескриващата античовешката му и антиприродна същност наметало на двуличието,че всичко е в името на някакво спасение на същите тези хора.

Спасение от знанието,материалната същност на човека и природните закони в името на налагане на напълно изкуствена,непочиваща на нищо реално съществуващо и неможеща да бъде доказана по какъвто и да било начин доктрина.От която печели единствено Църквата.

Та на въпроса.

Знае ли Папата всичко това.И ако не,си струва да се запитаме защо?

Не разполага с източниците?
Не.Той разполага с цялото това знание и с още много друго скрито и заключено в сейфовете и библиотеките на Ватикана и още непоказвано на света.

Подобно на паството си няма интелекта да научи и разбере?
Не,не е и това.През цялата дълга история на Църквата нейните върховни дейци,папи,кардинали и епископи са се доказали като всичко друго,но не и безмозъчни глупаци.

Остава другия отговор.
Да,той го знае.

И тогава стигаме до началния въпрос.

След като знае наистина ли вярва в собствената си доктрина?И колко искрени са молитвите му към прекия му Шеф?

Romani Pontifices non creditis in Deum (лат) - папите не вярват в бог

Или наистина има какво да се види от милионите,с трепет чакащи да го видят и да го чуят.

В края на краищата да видиш и чуеш Лицемера на лицемерите в свят в който те са на всяка значима за обществото позиция си струва,нали?

 

Валентин Тодоров

  




Гласувай:
1



1. krumbelosvet - Моля, моля
12.09.2023 18:54
"единствено грамотен в малката, ездържана от проститутки секта на Исус от Назарет,включително и самия Учител,е бил Юда) вероятно е знаел за съществуването на Рим"
Апостол Павел е аристократ, римски гражданин и високоучен мъж.
Тълпите са следвали Исус, защото е имал дарбата да лекува. Както до днес лекуват някои индийски "факири".
Без да е учел, Исус е очудвал в Храма с пълното познаване на Закона и Писанията...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 1502410
Постинги: 273
Коментари: 33
Гласове: 37
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031