Постинг
24.04.2019 00:35 -
Нямате "право на мнение"
Практически всяка дискусия,особено с неподготвен и невеж опонент рано или късно стига до произнесената от него сакрална фраза "Всеки има право на мнение".Всъщност това не е вярно.Демокрацията, всеобщото право на гласуване и равнопоставеноста на всеки глас заблуди много хора, че "всеки има право на мнение".Да,всеки може да изрази мнението си,но това не значи,че те са равнопоставени.
Още Платон прави разлика между мнение,общоприето мнение (докса) и обективни знания.Това разграничение работи и днес: за разлика от "1 + 1 = 2", има становища с различна степен на субективност и несигурност.Последното може да се степенува по влиянието на субективния фактор условно на:
- вкусове и предпочитания,
- становища относно въпроси, относно благоразумие или политика,
- възгледи, основани на техническа, правна или научна експертиза.
Най-общо казано степента на приложимост на собственото мнение според скалата на Попър варира от неограничена при алогични пристрастия като спортни,вкусови и модни предпочитания през частична за политически,естетически и социални до ограничена за научното познание,почиващо на опити и факти.На върха стои математиката,където лично мнение не съществува.Тоест.Имаме право на собствено мнение,но не и на собствени факти.
За съжаление,според добре известния ефект на Дънинг-Крюгер колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.За което спомага и още едно следствие на същия ефект:неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Затова не е лошо да слагаме по едно "предполагам","струва ми се или на "мен ми изглежда по този начин" когато излагаме мнението си.
Валентин Тодоров
Още Платон прави разлика между мнение,общоприето мнение (докса) и обективни знания.Това разграничение работи и днес: за разлика от "1 + 1 = 2", има становища с различна степен на субективност и несигурност.Последното може да се степенува по влиянието на субективния фактор условно на:
- вкусове и предпочитания,
- становища относно въпроси, относно благоразумие или политика,
- възгледи, основани на техническа, правна или научна експертиза.
Най-общо казано степента на приложимост на собственото мнение според скалата на Попър варира от неограничена при алогични пристрастия като спортни,вкусови и модни предпочитания през частична за политически,естетически и социални до ограничена за научното познание,почиващо на опити и факти.На върха стои математиката,където лично мнение не съществува.Тоест.Имаме право на собствено мнение,но не и на собствени факти.
За съжаление,според добре известния ефект на Дънинг-Крюгер колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.За което спомага и още едно следствие на същия ефект:неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Затова не е лошо да слагаме по едно "предполагам","струва ми се или на "мен ми изглежда по този начин" когато излагаме мнението си.
Валентин Тодоров
Няма коментари
