От кал си и
пак кал ще станеш
Еклизиаст

Само,че нещата не са толкова прости.Особено за невежествената маса...

Така въпреки вековния спор коя поред е първата за католици и лютерани,втора за протестанти и допълнение към втората за евреи и православни от седемте до дванадесет според съответната доктрина "десет божи заповеди",около нейното императивно нареждане:
„Не си прави кумири…”
...няма двусмислие.
Като невярващ безбожник само бих я допълнил „Не си прави кумири,защото рано или късно ще ги видиш сгромолясани в прахта”.

Древните са създали две разновидности на театъра на живота.Драмата или трагедията,в която героите се борят срещу реалностите на света,които винаги са непреодолими и несправедливи, губят борбата и накрая умират.Без надежди и щастлив край.
Последните са задължителни за втората разновидност,комедията,която пресъздава един измислен свят в който каквото и да се случва на героите,накрая завършва с хепиенд.

За разлика от древните ние живеем в свят в който е позволена само комедията,а реалността е отхвърлена като „политически некоректна”.И след като такъв е обществения ни и политически живот,щом отвсякъде ни обещават щастлив край на кризите от всякакъв порядък и Холивуд не снима филми без хепиенд,защо спорта да прави изключение.

Важното,както във всички останали неща е хората да вярват,че това което виждат е истинско и да не задават въпроси.Още по-важно е да се излъчват „велики” герои,които феновете да славят и обожествяват.И дори да ги видят свалени от пиедестала и търкалящи се в калта,автоматично да прехвърлят обожанието си към следващата плеяда.Защото комедията е безкрайна поредица от хепиенди и за всеки,който се интересува единствено от сюжета и героите винаги ще има щастливи завършеци и „кумири за въздигане”.