Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03 00:03 - Колапс на глобалната финансова система – апокалипсис на цивилизацията
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04 18:06


Империите се провалят,когато загубят финансовата си мощ.Империите се сгромолясват,когато финансовата им система спира да работи.Империите изчезват,когато финансовата им система се разпадне.

В разрез с насадените стандарти,всъщност историята на човешката цивилизация е елементарна за прочит.

Просто е.Откриваш и проверяваш източниците.Отделяш фактите от натрупаната манипулация.Подреждаш и анализираш.В края на процеса може и да научиш кога,какво е ставало.

По-сложно е когато се питаш защо се е случило едно или друго.Тук няма голяма полза нито от фактите,нито от обясненията на историците.Историческите факти могат да се интерпретират и от тях да се стигне до различни,често напълно противоречащи си изводи.Колкото до историците, те като всички други,дори учени и експерти,рядко успяват да надскочат догмите на собственото си време и господстващите в него доктрини.

И все пак истината за това защо се е случило едно или друго съществува.Но не в учебниците по история.Нито в господстващите над общественото съзнание митове.Тя е в счетоводните книги.

Движението или липсата на движение на финансите пораждат и направляват всяко едно значимо историческо събитие.

Империите се провалят, когато загубят финансовата си сила. Така е от древността до наши дни. Финансовата сила на една империя,извън събираемостта на данъците се крие във факта,че благодарение на големия пазар и контрола върху търговските пътища, тя може да взима заеми в собствената си валута.

Суверенът, който печата пари използвани от другите, получава лост за намаляване на дълговата тежест и за стимулиране на икономиката. Историята обаче показва, че това никога не свършва добре.

Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?

Рим се е превърнал в империя носен от два могъщи фактора.Натрупване на мощ,базираща се на висока събираемост на данъците и използване на тази мощ за да се заставят всички останали,без значение дали включени като провинции или само зависими да финансират Римската финансова система.

Основното е,че в границите на Империята и дори далеч извън тях разплащането се е извършвало в римски пари.

В древния Рим сеченето на монети е ставало в храма на Юнона Монета – оттам произхожда наименованието на металните пари. С разрастването на империята, са били отворени и други монетни дворове. В тях на практика са се печатали парите на цяла Европа.Въпреки сеченето и на златни монети,поради високата им стойност и ниските цени на стоките на пазара основно са се използвали тези от сребро.Нещо като познатия ни Британски Сребърен стандарт.

От I век пр. Хр. основната сребърна монета и водещо разплащателно средство в Римската империя е републиканският денар. При пускането си в обръщение той се е състоял от най-чистата възможна проба сребро.

Но с налагането на Империята,свръхскъпите й институции и огромни разхищения стандарта започва да се променя:

По времето на император Нерон, през 54 г. сл. Хр. съдържанието на метала вече е 94%.

През 100-ната година е 85%.

През 220 г. пада под 50 % до 43%.

А през 244 г. пада до 0.05% и денарите са извадени от обръщение, тъй като никой вече не е искал да търгува с тях.Което е по-лошо,след като не се търгува с тях те не могат да служат и на събирането на данъци.

Процесът на обезценяване на парите, наречен още инфлация, се дължи на постоянните разходи на гълтащите все повече пари държавни институции,както и на огромните разхищения на същите тези безотговорни като всички състоящи се и ръководени от избираеми,назначени или купили си постовете чиновници учреждения.Прибавете падналата почти до нула събираемост на данъците и преминаването на икономиката към натуралния пазар и получавате причината за колапса на държавността.Особено след като средството за избягването на пълната катастрофа е на практика стартираното от Империята "печатане" на необезпечени пари.

Да се прехвърлим в Китай. Китайците първи измислят книжните пари. Причината за издаването им е проста.Икономиката на азиатската империя винаги е страдала от остър недостиг на ценни метали.В древен Китай основния такъв е бронза.

Животът на медните пари е къс,заради бързата им корозия и изтъркване.При това те са твърде скъпи заради употребата на метала за търсения за всичко,от ритуални предмети до оръжия бронз.Железните монети пък се оказват твърде лесни за фалшифициране, което поражда силен инфлационен натиск.

По онова време хартията се произвежда в специални работилници от кората на черничеви дървета и цената ѝ е много висока. На практика хартията се превръща в китайското злато.

Освен това развитието на калиграфията и печатните преси позволяват издаване на защитени от фалшифициране пари. Така през XI век, банка в Съчуан започва да издава книжни пари в замяна на железни монети.

Проблемите в Китай започват след монголското нашествие. Внукът на Чингис хан Кубилай хан обединява страната, но за да финансира военните си операции почва да печата книжни пари в огромни количества.

От дневниците на Марко Поло научаваме, че ханът (Кубилай)„всяка година прави такова голямо количество от тези пари, което не му струва нищо, че то вероятно е равно по размер на всички съкровища на света.“

Тоест,още тогава Китай разчита на това върху което стои и на което се уповава съвременната финансова система.На доверието на пазара.

На практика бързо развиващата се заради създадения от обединението на територии с население десет пъти по-многобройно от Европа огромен пазар китайска икономика се оказва способна да поема за продължителен период от време огромния паричен поток.Хартията,независимо от липсата на покритие се превръща в пътища, крепости,цели нови градове.

В същото време цените на земеделската продукция и стоките за ежедневна употреба рязко нарастват и в момента, в които икономическия възход достига зенита си, страната се изправя пред хиперинфлация.С нея идва край на доверието в необезпечените със стока и ценности пари.

Следват глад, селски бунтове и продължителен икономически застой, може би най-дългият в човешката история, който превръща Китай в лесна плячка за английския империализъм.

Малко повече от век преди първата Опиумна Война между Британската империя и Китай, Джон Лоу осъществява парична реформа във Франция, която остава в историята като най-голямата пирамида, рухвала някога. След смъртта на Луи XIV, Франция е най-могъщата империя в Европа и се намира в катастрофално състояние. Заради войните, водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата с общ размер над 3 милиарда ливри.Сума почти еквивалента на външния дълг на САЩ в момента, който е 18.5 трилиона долара.

Близък съветник и приятел на регента херцог Филип Орлеански, Лоу отворя Банк Женерал през 1719 г. Банката с позволението на регента започва да печата банкноти, гарантирани от държавата.За да ги популяризира Лоу отпуска и евтини кредити с тях. Лихвите падат до 4 %, от 25-30% преди това. Банкнотите станали много популярни. Леки, удобни за носене и издадени с благословията на самия регент Филип Орлеански.

Изобилието от пари скоро съживило икономиката. Инфлационните очаквания довели до бум на търговията.

Лоу се възползвал от това, за да финансира френската монархия. Основал нова компания „Мисисипи”. Всеки който искал да си купи акции на компанията, трябвало да представи държавни облигации. Тези облигации се купували с книжни пари, които пък банката на Лоу печатала.

Основният актив на “Мисисипи” бил щатът Луизиана – най-голямата френска колония на територията на съвременните САЩ.

Оказало се, че въпросният актив всъщност е огромен пасив. В Луизиана липсвали ценните по онова време природни ресурси, а голяма част от площта на щата била заета от блата и не ставала за земеделие и живеене.

Джон Лоу обещавал 40% дивидент в близкото бъдеще на инвеститорите. Прогнозирал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, тъй като той си ги печатал сам. В началото на 1720 година бил стигнат върхът в цените на акциите на “Мисисипи”. Балонът се спукал, след като втората експедиция за колонизиране на Луизиана завършила с пълен провал. Оказало се, че парите на Лоу нямат никакво покритие и че стойността им не може да бъде поета от френската икономика.

Идва ред на Германия в началото на XX век.Германската империя,най-стабилно развиващата се в началото на века икономика е загубила Първата световна война и вече е република.

Версайският договор налага на победените репарации с такива размери, че няма как да бъдат изплатени. Капиталът изтичат постоянно по плащанията на този дълг от Ваймарската република. Съответно цената на марката се срива, тъй като германската икономика работи по същество за растежа на Франция и Британската империя. През 1923 г. един американски долар струва 4.2 трилиона марки.

С германския въпрос се заема международен комитет на чело с Чарлз Дауес. Този комитет разработва специален план по силата, на който Германия получава около 200 000 000 долара външен заем, намалени са и ежегодните репарационни плащания. Прекратена е окупацията на Рур. Освен това над германската икономика е установен строг финансов контрол.

Кризата обаче е преодоляна чак от нацистите, които на практика национализират банките и големите предприятия в страната и използват вътрешния дълг, който не смятат да платят, за да стимулират икономическия растеж.

И така стигаме до САЩ. Оставяме настрана разискванията дали САЩ са империя.Особено сега, когато глобализацията практически заличава границите.И дори могъща политическа система и икономика като североамериканската са просто част от глобалната световна финансово система.

Приемаме утвърдената догма,че след Втората световна война САЩ се превръща и действа като империя и оглеждаме как стоят нещата с нейните финанси.

Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?

В момента външният дълг на най-голямата икономика в света е по-голям от брутния ѝ вътрешен продукт. Сумата от 18.5 трилиона долара реално е толкова голяма, че дори лихвите няма как да се плащат без емитиране на нови задължения. Само в понеделник, тази седмица, същият ден, в който президентът на САЩ, Барак Обама подписа указа за вдигане на лимита на дълга от досегашните 18 трлн. долара, сумата скочи с 339 млрд. долара.

А общо,като вътрешен и външен дълг задълженията на Американската държава надхвърлят 36 трилиона долара.

И отново тази задлъжнялост се покрива с печатане на непокрити със стока пари и държавни ценни книжа.Отново системата се обляга единствено на доверието и разчита на света да я рефинансира на принципа на неклатенето на лодката.Докога!?

От 1913 г. насам доларът е загубил 96% от стойността си.А през последните няколко години огромна част от водещите американски компании работят за растежа на китайската икономика. Критично важният въпрос за бъдещето на долара и световната финансова система е кога обемът на доларите в обръщение ще надхвърли капацитета на потребителския пазар в САЩ, който е най-големият в света, да поддържа стойността на валутата.

Да не говорим,че все по-малко може да се разчита както на доверието,така и на външните източници за финансиране.

Защото глобалната финансова система е опасно нестабилна и е изправена пред лавина от фалити, които ще тестват социалната и политическа системи.

 „Ситуацията е по-лоша, отколкото беше през 2007 г. При това на практика сме изчерпали всички възможности да реагираме на проблема“. Това заяви Уилям Уайт,един от водещите финансови анализатори в света нa Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Уайт е председател на Комитета за преглед на икономиката и развитието в Организацията за сигурност и сътрудничество, като преди това беше главен икономист на Банката за международни разплащания.

„Развиващите се пазари бяха част от решението, след кризата с „Лемън“. Сега те са част от проблема“, посочва той.
„Дълговете продължиха да се трупат през последните осем години и вече са достигнали такива нива във всяка част на света, че сами по себе си са достатъчно да предизвикат срив“, отчита Уайт.

„Това ще стане очевидно по време на следващата рецесия,когато никой няма да обслужва или да връща много от тези дългове,което ще бъде неприятна изненада за много хора, мислещи си, че притежават активи с някаква стойност“, смята той.

„Единственият въпрос е дали сме в състояние да погледнем реалността в очите и да се изправим заедно пред това, което предстои, или ще спасяваме кой както и каквото може. Дълговите кризи се случват от 5000 години насам“.

Той посочва, че банките в Европа вече изглеждат склонни да отпишат част от дълга.Те вече са признали за необслужвани кредити за близо 1 трилион долара, но остават силно изложени на ефектите от развиващите се пазари, което може да създаде сериозни проблеми.

Уайт беше един от малцината банкери, които предупреждаваха през 2005 г., че глобалната финансова система е на ръба на криза.

Според него, след фалита на „Лемън Брадърс“, мерките за количествени улеснения и нулевите лихвени нива в развитите икономики са довели до експлозивно увеличаване на задлъжнялостта на развиващите се страни.

В резултат общият публичен и частен дълг в световен мащаб е нараснал до рекордните 185% от брутния вътрешен продукт. Ако се разглеждат само водещите индустриални икономики, членки на ОИСР, положението е още по-лошо. Дългът е в размер на 265% от БВП.

Уайт, който също така е главният автор на неотдавна публикуван доклад на Г30 за след кризисното бъдеще на централните банки, посочва, че глобалната финансова система е загубила напълно баланс и въобще не е ясно, от къде ще тръгне следващият срив.

Той разкрива, че корените на проблема се крият в далечната 1987 г., когато Фед реши да стимулира икономика на САЩ, за да предотврати рецесията. Оттогава насам централните банки вярваха, че контролират инфлацията и задлъжнялостта, докато всъщност постепенно изпускаха нещата от контрол.

„Това е капан на дълга. Нещата са толкова зле, че няма правилен отговор. Ако повишат лихвите, това ще бъде лошо. Ако не повишат лихвите, това ще бъде още по-лошо“, смята Уйат.

Налице са редица фактори, които заплашват световната финансова система, като забавянето на икономиката на Китай, валутните войни, евтиният петрол и дори глобалното затопляне.

Това което Уайт не казва,а едва ли ще дочакаме да бъде казано от който и да е експерт или обществена фигура е,че държавите,техните институции и контролни органи не само,че не могат да решат проблема,но те самите са дори не част от него,а са самия проблем.

И дали светът на държавите,вътрешните и международни институции няма да рухне заедно с колапса на световната финансова система.

Докато ни убеждава в отдавна изтъркания мит,че Рим е паднал под ударите на външни варвари.

 

Валентин Тодоров




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 86153
Постинги: 146
Коментари: 24
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930