Страх от перманентно надвисналата над главите ни глобална финансова и икономическа криза.Страх от инспирирания от религиозна омраза тероризъм.Страх от приличащите на нашествие на скакалци мигрантски потоци.Страх от виждащия се с просто око крах на социално-осигурителните системи.Страх от глобални епидемии.Страх от ново военно противопоставяне в света…

Да.Запада и Западната цивилизация в момента изпитва повече страхове и несигурност в бъдещето откогато и да било след падането на Римската империя.

Аналогията не е случайна.Също както съвременния свят всичките гореописани бедствия са връхлитали Римската империя.Но въпреки написаното в учебниците не те са предизвикали краха й и са потопили света в Тъмните векове.Цели четири века тя гордо е устоявала срещу тях.И е паднала едва когато се е разпаднала стоящата в основата й данъчна система.А причините за нейното сгромолясване са изцяло вътрешни:

Пропаст от неразбиране и липса на чуваемост между управляващия елит и неговите институции от една страна и създаващите принадената стойност и оттам икономическите и финансови средства производители и данъкоплатци.

Точно такава е и сегашната ситуация в Глобалната западна цивилизация.Сами съдете.

На конгреса на демократите изписан в единия край на сцената бе лозунгът на кампанията на Хилари Клинтън - "По-силни заедно".

Лозунгът на изгубилата кампания за оставане в Европейския съюз по време на британския референдум бе "По-силни вътре".

На сградата на Българското народно събрание е изписано „Съединението прави силата”.

Българския политически елит става и ляга с натякването „Да се обединим”.

Всевластния премиер на България и неговата камирила говорят за „обединителна за целия народ фигура”.

Тоест.Управляващия елит знае за зейналата между него и съзидателните сили на нациите пропаст.Осъзнава какви последствия може да има за самата държавност недоверието ,презрението и омразата между елита и данъкоплатците.И какво от това.

Точно според Лениновата формула за революцията тя не може да се промени и да управлява другояче.

Британския референдум безжалостно,като скалпела на патолог демонстрира линията на разделението в съвременното Западно общество.

От едната страна за оставането в институциализирана и доктринерска Европа лобираха и гласуваха избираемия политически елит,слугинсващите му медийни и продаващи илюзии и авторски права картели,пропагандни,рекламни и правистки групировки,юпитата и работещите за финансовите и осигурителните спекуланти,държавните и обществените служители и служещи,притежателите на държавни облигации,наркоразпостранителите,проститутките и сутеньорите,екологичните организации и католиците,мигрантите и живеещите на гърба на плащаната от създаващите принадена стойност осигурителна система.

Срещу тях,за излизане от институциализирана и поради това обречена на лобизъм и корупция Европа застанаха работническата класа,собствениците на земя и обработващите я,предлагащите комунални услуги и строителите,внасялите осигурителни вноски пенсионери или най-общо казано данъкоплатците.

Всъщност именно неочаквано високата активност на уж обезсърчената и отказана от участие в имитацията на демокрация работническа класа реши референдума в ущърб на управляващите и техния слугинаж.

Сега същия процес се наблюдава в САЩ.

Бих посочил три паралела между Brexit и феномена Тръмп, които би трябвало да предизвикват тревога за кампанията на Клинтън.Първият е силата на имиграцията като проблем. Вторият е начинът, по който кампаниите на Тръмп и Brexit се превърнаха в средство за протестен вот срещу налаганата от елита и институциите икономическа несигурност и ограбване ресурсите на производителите.А третият е пропастта между позициите на елита и тези на бялата работническа класа.
Кампаниите на Тръмп и Brexit сложиха обещанията за контрол на имиграцията в центъра на дейността си.

Във Великобритания искането на поддръжниците на Brexit да "поемат обратно контрола" бе възприемано най-вече като обещание да се спре потокът от имигранти от Европа. Най-известният ангажимент в кампанията на Тръмп пък е "построяването на стена" и спиране на незаконната имиграция от Мексико към САЩ.

Както във Великобритания, така и в САЩ, имиграцията се превърна в прожектор,извадил на светло желанието на елита да подкопае жизнения стандарт,а оттам и влиянието в обществото на работническата класа, позволявайки навлизането на евтина работна ръка от чужбина. Кампаниите на Тръмп и Brexit засилиха безпокойството около имиграцията със страх от вносен тероризъм. Тръмп дори призова за забрана на всички мюсюлмани да влизат в САЩ.

Кампанията на Brexit пък включваше плакати около бежанската криза в САЩ, която засили опасенията за потока от мюсюлмански имигранти от Близкия изток.

В британския случай кампанията за оставане в ЕС така и не намери начин да се справи с опасенията на нацията,че имиграцията всъщност я подменя,а демократите в САЩ може би попадат в същия капан. Обявлението на Клинтън, че "няма да построим стена" получи големи овации по време на конгреса. Британският опит обаче предполага, че подобни твърдения могат просто да бъдат интерпретирани като отказ за ангажиране с обществените опасения около миграцията. Тръмп със сигурност прави това, като наскоро написа в Twitter, че "визията на Хилари е за свят без граници, където работниците няма да имат власт, работа или сигурност".

Твърдението на Тръмп, че ще защитава бедните и тези с несигурни работни места също е политическо силно. Нещо подобно се случи във Великобритания, където кампанията за оставане не успя да предугади, че референдумът ще се превърне в средство за протестен вот за работните места и жизнени стандарти. Във Великобритания заплатите на повечето хора не са били увеличавани от финансовата криза през 2008 г., а много региони на страната са в икономически застой от десетилетия.

След вота за Brexit журналистът Джон Ланчестър каза: "Има много места във Великобритания, където ако се родиш, ще търпиш необратимо поражение през целия си живот – липса на възможности, на образование, на достъп до влияние, на продължителност на живота".

Същото важи за много места в САЩ, където средните реални заплати отчитат спад през последните десетилетия. Продължителността на живота на белите американци, незавършили колеж, също се понижава от 2000 г.Проучване на Harris от миналата година показва, че 85% от американците вярват, че хората, които управляват страната, не се интересуват от тях, а 81% смятат, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.

Проблемът за Клинтън – като това наистина е голям проблем, е, че тя е олицетворение на политическата върхушка, която повечето американци в момента явно презират и колкото повече американският елит и водещите медии се обединяват срещу Тръмп, толкова повече те подчертават статута му на кандидат, борещ се срещу системата.

Още веднъж британският опит важи и тук. Победата за Brexit бе гарантирана от множество гласоподаватели от работническата класа, които не си направиха труда да гласуват на последните парламентарни избори.

Във Великобритания липсата на връзка между политическия елит и работническата класа накара много анализатори да отхвърлят проучванията, които показваха, че Великобритания ще гласува за напускане.В САЩ много от американските анализатори изпитват такъв страх от Тръмп ,че свеждат до минимум или директно игнорират идеята,че той може да е следващият президент. Точно както най-добре умее да постъпва елита с това което не му харесва.Прави се,че го няма.

Къде сме ние?

За съжаление все така в корумпирана,двулична и налагаща отвлечени и в пълно противоречие с естествените и научно доказани закони,но „политически коректни” според елита правила и норми Европа.

Все така управлявани от избрани от никога не създали каквато и да е принадена стойност,не плащащи данъци и не внасящи осигуровки гласодаватели обществени паразити.

Без никакви шансове оредяващите гласове на създаващите реални неща трудещи се да се чуе.

Под призивите да се обединим около основана на кариеризма,стремежа към власт като средство за извличане на облаги и слугинажа в най-грозния му вид организация като ГЕРБ.И около презирания от всеки нормален,трудил се и трудещ се български мъж неин лидер Бойко Борисов.

Много е възможно никога да не се освободим от тях.Но едно е сигурно.Няма лозунг и знаме което да ни обедини.

Валентин Тодоров