Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2016 15:10 - 9 май, "денят на Победата” .Чия?!
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 22.05.2016 23:46


Живеем в глобален институционен свят.Няма политика,нито политици.Няма политически идеи, нито борба между тях.Забравете за неща като социализъм или капитализъм.Това са понятия които са далеч от реалностите на съвременния свят.Единственото което определя живота на хората в съвременния свят е мощта и всеобхватността на институциите.Вместо политици и идеи цялата власт е в ръцете на администратори чрез техните правила и институции.
Няма избор и избори.Единственото което ни се предлага е да легализираме и плащаме решенията на напълно откъсналите се от собствените си народи политически класи с предварително нареден и дирижиран вот.Който въпреки това се подменя.Или ако е в разрез с дневния ред на институциите се подминава.
Каква например е политическата легитимност на Европейския съюз,на неговите институции и правила след отказа от сключване на Обществен договор,какъвто реално беше бламирането на задължителните за провеждане референдуми за общо Европейска конституция конституция?
Никаква.Защото точно такава в исторически план е заверата на временно овластени администратори,събрали се и подписали така наречения Лисабонски договор.Той има ли силата на обществен договор и конституция?Разбира се,че не след като нито един избирател от засегнатите страни не е имал свещеното си право да го удобри или не.
След като Обществен договор и конституция липсва,това не е съюз на Европейските народи,а антинационална клика на институции и картел на техните интереси.Без лигитимност и политическа коректност на решенията,законите и делата на всъщност силово наложените,а не избрани от народите институции и администратори.С никаква политическа обоснованост и оттам оправданост за изтръгнатите от същите тези народи и прахосани за какви ли не съществуващи само в дневния ред на управляващите цели огромни финансови,трудови и културни средства.В крайна сметка незаконен и ненужен.И като такъв,осъден на провал.
Как се стигна дотук?Как идеите на народите за демокрация,справедливост и проспиритет бяха заменени от бездушни институции,противоречащи дори на най-простите научни принципи и закони чиновнически правила и норми и решени да ги прилагат с цената на всичко загърбили това което ни прави истински хора администратори?
Една част от отговорите за състоянието на съвременния свят са в манипулираната истина за Втората Световна война.А за това най-голямо и решаващо събитие на двадесети век подмяната и преиначаването на историческата истина наистина е всеобхватно и всестранно.Като се започне от причините за избухването й,виновните за това,действията на разпалвачите на конфликта и техните жертви чак до хода на политическите и военните действия и резултатите.
Ненапразно истинска,правдива история на Втората световна война не е написана и не се вижда да бъде написана и в бъдеще.Поне докато някой от основните участници като САЩ,Русия като наследник на СССР и Великобритания,като наследник на Британската империя не напише своя собствена,изчистена от манипулации и обратно тълкуване на историческите факти история.А подобно нещо нито е в дневния ред на тези държави,нито се вижда някакъв интерес за техните институции от една обърнала се срещу тях реална и близка до истината история.
………………
Да вземем само гръмко празнувания днес,особено в Русия „ден на Победата”.
Ще го кажа направо.Няма такъв празник.И не защото окончателния разгром над нацистка Германия не се е случил.Не.Третия райх е капитулирал и пратен в историята.Но подписалите се под капитулацията му не са имали чак толкова какво да празнуват.В различна степен,разбира се.Донякъде може да се приеме,че САЩ все пак са спечелили Втората световна война.Ако сметнем държавата САЩ за нещо различно от американския народ,който нито е искал войната,а още по-малко да с превръща в световна империя.И ако примем,че реализираните цели на американската управляваща класа в Азатско-тихооканския регион достатъчно компенсират абсолютно ненужните на Америка задължения,наложили се да бъдат поети  в Европа.
Но другите три от четирите велики сили,сложили подписите си под акта за капитулация на хитлеристка Германия не просто не са спечелили Втората световна война,а всъщност са я загубили.Защото от точно този момент камбаните за техния крах са забили с пълна сила.От него нещата са се ускорили.В този ден Британската империя,колониална Франция и СССР започват продължилата до неименуемия им край агония.
СССР е загубил войната.Просто защото целите за които комунистическата държава се е готвила от самото си създаване да изпълни с тази търсена и до голяма степен предизвикана от нея война не са изпълнени.Нали след краха на идеята за „световната комунистическа революция” първата в света държава на пролетариата е заложила всичките си надежди и ресурси в подготовката на насилствено военно налагане на „най-справедливия политически строй” на останалия свят.Това всъщност е било последната възможност да обезпечи съществуването си.Без надежди да издържи икономическо и културно съревнование със свободния свят Съветския съюз е заложил всичко на военното решение и милитаристичната експанзия.В името на тази цел той е жертвал всичко.И до голяма степен бил готов.
Създал е най-мощната,надхвърляща по всички показатели армиите на всички останали държави взети заедно военна машина.Тридесет армии,някои отделни от които по-мощни от целите сухопътни сили на САЩ например,в съвкупност превъзхождащи всички останали дори заедно с германските въоръжени сили на света.Оборудвани с над 28 000 танка,всеки от които по-добър от малко над 4 000 на всички останали държави,със стотици хиляди от най-добрите артилерийски системи и десетки хиляди,повече от целия останал свят съвкупно съвременни самолети. Сила която не би трябвало да бъде спряна преди да стигне бреговете на Ламанш на запад и на Индийския и южните части на западния Тих океан на юг и изток.
Дори са планирали да не спират на Ламанша.Иначе за какво са им били 10-те (десет!!!) въздушнодесантни корпуса,с по три дивизии всеки при условие,че в целия останал свят няма подобен род войски със структура по-голяма от батальон.За операции в тила на Европейските армии?Да,но затова не са необходими нито такива огромни структури като корпусите (плановете са били те да прераснат в три въздушно десантни армии),нито такова количество.Говорим за милион подготвени да бъдат хвърлени от въздуха войници и офицери,с огромно количество специално създадени за целта танкове и артилерия.Като прибавим към тях и трите корпуса,плюс отделните можещи самостоятелно да водят военни действия бригади на морската пехота и целта започва да става ясна.Нямало е да спрат на континенталния бряг на Ламанша.Сталин и Червената армия са подготвили решение на въпроса в който с векове се е блъскала Франция и пред който Наполеон е останал безпомощен.Директен удар по Британските острови.Където традиционно пръсналата военните си сили по колониите Великобритания не е имала какво да противопостави на тази мощ.
Да.Съветския съюз,за разлика от всички останали съвсем сериозно се е готвил за световна война и за нейното спечелване.Но въпреки това се е провалил.Защото победа не значи нищо друго от постигане на предварително определени цели.Първата в света "държава на работниците и селяните" дори не се е доближила до тях. Поне на 09.06.1945 за всеки от нейните,все още с ясен разум ръководители е изглеждало така.
Вярно,взели са с любезното съдействие на съюзниците си Източна Европа,но това е малко,да не кажа нищо в сравнение с търсеното.Планираното е било само частично изпълнено.Вместо на Атлантика са спрели на Елба.Средиземно море,Персийския залив и Индийския океан са си останали само блян.
Поне един човек в Съветския съюз е знаел до болка това.Затова Йосиф Висарионович не е приел парада на победата на Червения площад,оставяйки тази несъмнена военна,но с доста горчив геополитически привкус чест на "най-високо издигнатия вахмистър в човешката история" Жуков.И докато по призумция не мислещите войскари са маршерували пред трибуната,ума на Сталин е бил в реалността.Замисляйки планове как в Азия да компенсира изгубеното в Европа.
Той така и не носи до края на дните си специално учредения,най-висш съветски орден наречен „Победа”.Нещо повече.Докато е жив Сталин този ден не се празнува.Няма паради на военна мощ.Нито гръмки речи.
Всичко което има е заповед на върховния главнокомандващ И.В.Сталин за отбелязване на победата над Германия с военен парад,както и указ на Президиума на Върховния съвет за учредяване на медал.Дори първоначално деня е обявен за неработен.Но само след две години,на 23 декември 1947 година последното е отменено за сметка на Нова година.
Цели двадесет години,през управлението на работилите за „победна война” и съзнаващи,че такава не се е случила Сталин и Хрусчов,до май 1965 такъв празник е нямало.Просто защото не е имало какво да се празнува.
Колкото за другия голям от „победилите съюзници”,Великобритания,там британския народ казва какво всъщност мисли за "Великата побда на Империята" още с вота си на 5 юли 1945 година,дал смазваща победа на лейбъристите на Атли над водилия ги към войната,хвърлил ги в нея и номинално победил наследник на херцог Марлбъро,Уинстън Чърчил.Гордите британци почти веднага дават своята оценка на обсебения от славата и делата на прадядо си,Джон Чърчил,първи херцог Марлбъро ,така и не превъзмогнал през целия си дълъг живот ,че името и титлата на великия му предшественик са отишли при по-големия му брат,отчаяно опитващ се да постигне и надмине английския пълководец от Първата Европейска и в много отношения Световна война политик и тя е съвсем реална до днес.Това си е присъда над човека,който в този си неистов стремеж често е губил границата с реалността и с неистова енергия е създавал и опитвал да налага политически и военни планове,които ако не са били пресичани и спирани в зародиш неизменно са се превръщали в катастрофи.От Дарданелската операция през Великата война,през Норвежката авантюра, спирането на настъплението на Уейвъл в Либия и изпращането на най-добрите му дивизии на заколение в Гърция и Крит,превръщането на съюзника Франция във враг,чрез обстрела на морските му бази,катастрофата в Малая,срама на Сингапур,разпалването на терористичните бомбардировки над градовете в стила на доктрината Дуе (Хитлер и Германия са създавали чисто фронтова авиация и до нападението на британската авиация над Берлин по личната инициатива на „стратега” Чърчил не са планирали „стратегически удари срещу населението”,а и до самия край на войната така и не създават флот от тежки бомбардировачи за реализиране на подобни цели),неясната като цели и обречена на челен удар в Алпите Италианска кампания,да не говорим за непосредственото му участие във всички фази,от избора на командващи (безличния Алекзандър, политика,а не пълководец Айзенхауер и свръх предпазливия Монтгомери) до планирането и привеждането на „настъплението” в Европа,което никога няма да престане да удивлява дори едва разбиращите от военна стратегия лаици,как при тоталното превъзходство на съюзниците във всички военни ресурси е постигнато есенното тъпчене на място в Ардените, вместо вече от седмици да се гледат подозрително със съветските си партньори от двата бряга на Одер (в това „постижение” няма нищо конспиративно.Зная отговорите,както ги е знаел и Патън.Става въпрос за вопиюща липса на военен талант и неспособност за вземане на решения на всички нива и основната вина за това се носи от Чърчил и Рузвелт.Но нека за това да напише обективно някой западен историк.Ако всеобхватната цензура,наречена „политическа коректност” му позволи,разбира се.) и личното му политическо фиаско в Москва,Ялта и изобщо по въпроса за след военнното устройство.Ненапразно още от самото начало на участието си във войната британските главни щабове са повече заети да опровергават и по възможност да стопират в зародиш,непрекъснато ражданите от енергичния до лудост наследник на херцог Марлбъро безумни инициативи и планове.От опита за героично самоубийство на британския флот,наречен „операция Катерин”,чак до доста точно именувания план за доунищожение на Европа „операция Немислимо”.
Към това аз нямам какво да добавя.Както и за „победата” на Франция.Там всичко е ясно.Диен Биен Фу и Алжир са напълно достатъчни за да разберем какво е постигнала Франция,поканена да се нареди сред победилите на 9 май 1945 година.

Валентин Тодоров

 




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 86095
Постинги: 146
Коментари: 24
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930