Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2016 01:45 - Уроци на историята - Краят на асасини и нинджи
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07.2016 15:58


Има два противостоящи си подхода към историята.Основния,академичния метод.Този,приет и прилаган от официалната наука,наречена история.Състоящ се от скрупольозно събиране,датиране и завеждане на отчет и на най-дребните и реално не оказващи влияние на историческите събития подробности.На следващия етап натрупаните артефакти се анализират поотделно,почти винаги подборно,така че отделните фрагменти да паснат при последващото им сглобяване в издържани в духа на властващите в момента доктрини и идеологии теории.

Това е признатата от институциите официална история.Тази която те финансират и налагат.

Има и друга история.Непризната и отричана.История базирана на отдалечен във времето поглед към цялата картина на случващото се.Без анализ и синтез на детайлите.И съответно без теории и превзет,доминиран от доктрини и идеологии подход към ставащото.

Малкия проблем за професионалните историци и техните институционни покровители е,че този подход демонстрира една съвсем различна,често диаметрално противоположна на признатата,официализирана история.Големия,каращ ги да впадат в безумна ярост и тотално отричане проблем е,че само втория метод дава отговор ЗАЩО се е случило едно,а не друго и което е по-лошо за доктринерите позволява да се предвиди кога,къде и как нещо подобно ще се случи отново.

Защото като всички естествени явления в една или друга степен историята се повтаря през годините,вековете и епохите.Всичко,което става пред очите ни вече се е случвало.Само трябва да си спомним.

Например тероризма и екстремизма не са рожба на съвремието ни.Те винаги са присъствали в процесите на обществата.Така както и институциите.Защото екстремизма и тероризма всъщност са краен,отчаян отпор точно на налагането от властващите в дадения период институции на норми и правила съобразени само с техните идеалистични и откъснати от реалния живот и установените традиции доктрини и теории.

Според повечето експерти и наблюдатели, идеологията на днешните ислямски екстремисти е грубо изкривяване на истинския Ислям. Много мюсюлмани пък смятат, че тероризмът е “зараза, дошла от Запада”.Факт е, че някои елементи от идеологията, както и повечето технически прийоми на терористите, действително са заимствани от Запад. Съществува обаче и чисто мюсюлманска традиция в тероризма, зародила се преди векове, но (както показват последните събития) поразително жизнена и в новите исторически условия.

Дори няма нужда да припомняме,че три от четирите праведни халифи,наследници на пророка, втория Омар ибн ал-Хатаб,третия Усман ибн Аффан и четвъртия Али ибн Абу Талиб са убити в терористични актове.Да не говорим,че точно три пъти подминаването при избора на халиф и в крайна сметка убийството на последния,братовчед и зет на самия пророк Мохамед,считан от една голяма част от мюсюлманите,наричащи себе си шиити (шиит Али или превърженици на Али) за единствения достоен и пряк наследник на пророка стои в основата на огромните,крайни и не виждащи разрешение противоречия не само в религията,но и в хилядолетното функциониране на ислямските общества и държави.

Но предмет на тази статия не е доминиращото цялата история на мюсюлманите,довело до безброй граждански войни,терористични секти и организации противопоставяне на шиити и сунити.Ние ще се спрем само на една,но вероятно най-характерната,поразително наподобяваща днешните секти и терористични организации,особено в методите и начина им на прилагане оръдията на терора организация.

Създала легенди като „стареца от планината” Хасан ибн Сабах,държащите в плен на ужаса съвременниците му от Европейската и Азиатска управляваща олигархия до простия народ негови сподвижници от ордена на асасините,шахидите и  фадаините.И тяхната столица,обител и център на терора и тероризма Аламут.

Така се нарича една стръмна скала в планината Елбрус, до южното крайбрежие на Каспийско море, в Иран, върху която някога се издигала крепост със същото име,означаващо Гнездото на хищника

В началото на интересуващата ни история някъде края на ХІ век крепостта е завладяна от сектата на “исмаелитите”,разколници от шиитското течение на исляма.Те превръщат Аламут в столица на странна пара-държава, чиито укрепени центрове са разхвърляни не само в Персия, но и на територията на днешните Сирия, Ирак и Палестина.Един средновековен фрактал на днешната „Ислямска държава” с уговорката,че последната е рожба на другото,основно и по-голямо течение на исляма – сунитското.

За тогавашните европейци исмаелитската секта станала по-известна като “ордена на асасините”, принадлежащите към който (т.нар. “шахиди”) си спечелили мрачната слава на изключително жестоки и фанатични убийци,основно заради практикуваните методи на безогледен терор при налагането на доктрината им.

Всъщност, “исмаелизмът” е разклонение на шиитския ислям, оформило се през втората половина на ХІ век под влияние на известния мюсюлмански реформатор Насър Хосров и ученика му Хасан ибн Сабах. Самите те делели последователите си на две – масата редови мюсюлмани и тесният кръг от “избрани”, наричащи се “федаини” или “борци за вярата”.

А самото наименование асасини според повечето източници  се е утвърдило като общо за останалите исмаелити и назарити най-вече под влияние на съчиненията на техните противници от утвърдилото се в фатамидски Египет исмаелитско течение на мусталитите.В техните хроники сирийските назарити за пръв път били назовани хашиайа или хашиши ,което с използвало като презрително значение на парии,низши класи и неверници.Постепенно,в европейските,от времето на първите кръстоносни походи летописи то се е превърнало в термина асасани.

Въпреки всеобщото презрително,примесено с огромна доза страх и ужас отношение към асасините,тяхната столица Аламут е бил един от културните центрове на тогавашния мюсюлмански свят.Сред принадлежащите към сектата гъмжало от философи, алхимици и поети. Поне така е според твърденията на рицарите-тамплиери (контактуващи по-често от останалите с исмаелитите),потвърждават го по-късни персийки хроники, според които Насър Хосров бил блестящ поет,а наследникът му Хасан ибн Сабах – талантлив композитор.

Както всички добре знаем интелигентността никога не е била характеристика на пацифистките ,отричащи насилието и убийството на себеподобни политици.Напротив.Именно знаещите,свръх умни лидери и водачи,лесно намиращи оправдаващи действията им аргументи и прецеденти са сред най-ужасяващите обикновените хора масови убийци в историята от Мойсей и Цин Шъхуан-ди до Хитлер и Сталин.

Затова съвсем не виждам пречка хора като Насър Хосров  и Хасан ибн Сабах да ръководят най-жестоката банда убийци в средновековната епоха.Още повече,че става въпрос за идеалисти. Убиващи не толкова заради пари, колкото водени от невероятния си религиозен фанатизъм.

Съвсем нормално в самата пара-държава Ас-Сабах въвежда правила на равенство,справедливост и създава един вид средновековна социална утопия.Започва с отмяната на всички закони на Шериата.Следва строга забрана на всякакви проявления на разкош и богатство.Ограниченията обхващали всичко – скъпите дрехи,подредбата на домовете,пировете и развлеченията.В този смисъл в Аламут богатството загубило всякакво значение.Размила се разликата между визшите и низшите слоеве на обществото.Самата държава във всичко приличала на комунистическа комуна с единствената разлика,че властта в нея не била на съвет на тружениците,а все пак на авторитарния лидер-вожд-водач.

Той отменил всички данъци,в замяна задължавайки гражданите да строят пътища,да копаят канали и да строят домове и крепости.Негови агенти купували по цял свят книги и манускрипти от всички области на знанието,а Ас-Сабах постоянно привличал или дори отвличал най-добрите професионалисти от инженери и архитекти до медици и алхимици.В утопичната държава на асасините науката и изкуството процъфтявали,а строителството,особено на непрестъпни,далеч изпреварили времето си фортификационни и военни съоръжения достигнало невиждани висоти ,а отбранителните концепции далеч надхвърлили изискванията на епохата си.

Скрити зад непрестъпните си стени асасините и техния водач създали една от най-съвършените школи за подготовка на диверсанти и терористи.Никакви,събрани от цял свят методи и знания не били отхвърляни при тяхната подготовка.Жесток подбор и обучение,промиване на мозъци и изграждане на физически и бойни качества,цялото знание на света било впрегнато в името на една единствена цел – създаване не на многобройна и силна армия,а на своеобразни тайни и  специални служби за отбрана и нападение с методите на терора. 

Малко странен е факта,че асасините широко практикували окултизма и въпреки това се смятали за правоверни мюсюлмани.Нищо чудно,че никога и никъде другаде в света на Исляма не е съществувала толкова елитарна секта, в която “посветените” се обявявали за “полу-ангели”, а останалите – за паплач, достойна само за презрение и незаслужаваща милост.

Те виждали света като своеобразна лаборатория,в която се извършва селекцията на най-съвършените хора,достойни да станат “ангели” и да отидат в рая.Останалите били обречени на гибел, а самите “федаини” виждали задачата си в това, да помогнат на Аллах, ускорявайки смъртта на излишните “неверници”, към които между другото причислявали не само изповядващите различна религия, но и мюсюлманите, непринадлежащи към собствената им секта.

В името на тази върховна цел асасините систематично ликвидирали всеки оказал се на пътя им – султани, везири, губернатори и военачалници,без да подминават и обикновените,по една или друга причина неприемащи идеите им хора.Методите били без значение.Потопен в отрова кинжал,отрова в чашата сипана от преоблечен като жена терорист…Всичко,което давало резултат ставало инструмент за убиване.

Когато ги залавяли, демонстрирали пълно презрение към болките и смъртта, вярвайки, че ще отидат направо в рая.Така Аламут се превърнал в най-големия тренировъчен лагер за терористи през Средновековието. Там “шахидите” учели езика на противниците си, усвоявали специални техники за проникване и усвояване в чуждата среда и усъвършенствали бойните си умения.

В териториите, заети от кръстоносците, основната им мишена били “християнските кучета”. От ръцете на асасините паднали редица техни водачи като Конрад Монфератски, Филип дьо Монфор и Раймон ІІ Триполитански, по чиста случайност се разминали с отровния кинжал Ричард Лъвското сърце и Людовик ІХ.

Още по-успешни били акциите на малките групи от командоси-асасини срещу съвременните му мюсюлмански държави.От Кайро до Самарканд и Бухара асасаните дръзко атакували султани и везири,убивали в самите палати хвърляйки в ужас както властите,така и простия народ.Заедно с тях многобройните информатори на специалните служби на „стареца от планината” неуморно събирали информация и проучвали неговите противници,за да бъдат наказани.Налагания от иначе не голямата секта терор сякаш нямал граници.

В алхимичните си лаборатории асасините отчаяно се опитвали да открият химически вещества, с чиято помощ да унищожават цели градове, народи и държави, така че ,както призовавал Насър Хосров, “цялата земя да почервенее от кръвта на неверните”.

И все пак краят на тези ужасни планове дошъл внезапно,бързо и безмилостно.Но преди да видим какво е станало през 1256 година,нека се прехвърлим три века напред и на хиляди километри от Предна Азия.В средновековна Япония.

Където една друга секта практически създала с подобна методология и практика своя собствена ,базирана на „специални служби”,събиране на информация и терористични убийства пара-държава.Макар и не с идеологически,а с грубо материалистични цели.

Географските особености на провинция Ига рязко я отличават от останалите в Япония.От тях тя  отделена от почти непрестъпни планински вериги.Самата тя е разделена от трудно проходими ридове на множество малки плодородни долини.Това е прави неудобна за заввладяване и управление отвън или от един вътрешен център.Затова в периода Сенгоку,на средновековната разпокъсаност на Япония,провинция Ига вместо да е под властта на един даймьо (княз),който от своя страна да участва в сложната мозайка на съюзи и междуособици,характерни за тази епоха е била разделена на множество независими и често воюващи помежду си кланове.Заради тяхната малочисленост (не повече от 80 до сто бойци във всеки) и следващата от нея невъзможност за водене на класически военни действия постепенно отделните феодали-госи и техните отряди се специализирали в методите на партизанско-деверсионните битки от малък мащаб.А когато не се биели помежду си продавали тези свой умения на могъщите и също непрекъснато воюващи помежду си владетели на съседните провинции.

Традиционно всеки клан действал самостоятелно,създавайки свои собствени,предавани от учител на ученик вътре в него умения в шпионажа и дезинформацията,убийствата и палежите извършвани по цялата територия на Япония по поръчка на един или друг можещ да заплати услугите им велможа.После прибирайки се на сигурно в непрестъпната Ига за да доизшлифова стоката си,която не е нищо повече от тероризъм.

Истинския си разцвет специалистите по специални поръчки постигнали през периода Сенгоку Дзедай (1467-1568 по нашето летоброене).Размаха на феодалните войни довел до формиране и съществуване на около 70 клана нинджя.Пред техните внезапни терористични удари треперели и най-могъщите сенгоку дайме на епохата като Такеда Шенген,Ходзе Удзимаса,Мори Мотонари та чак до шогуните от рода Асакага.

И както често се случва в историята с разцвета идва и края.Така и неполучилия не само разумно обяснение,но дори панически отбягван от професионалните историци парадокс,че многовековни ,преживели всякакви войни,революции и бедствия държави и империи се срутват в края на това което популярно наричаме техен „Златен век”.Но това е тема за друга статия,а сега да се върнем към нашите две,основани и държащи своята независимост,сила и влияние на методологията и практиката на тероризма макар и безкрайно различаващи се както в структурата си доколкото при асасините от Аламут в по-малка или по-голяма степен имаме основана на идеологическа доктрина държавна организация,докато при клановете от Ига в най-добрия случай става въпрос за съвпадение на интереси,предполагащи обединение при възникнала отвън заплаха.

За целта се отдръпваме още във времето за да наблюдаваме едновременно какво се случва и на двете интересуващи ни места с разделените от повече от три века моменти във всеобщата история на човечеството.

Веднага виждаме,че света около тях се е променил.И то в едно направление.На мястото на прежната,стимулираща съществуването на асасинския Аламут и на клановете нинджа от Ига пъстра картина на разпокъсаност и съперничества на по-малки и големи държави и феоди,на  техните противоречия и междуособици са се настанили могъщи и нежелаещи да делят власт с никого обединения под силата на оръжието.

Кръстоносците отдавна са изгонени от Светите земи. Постигналата това държава на селджуките също е пометена.Няма го дори и огромния Хоремзки султанат.Цялата пъстра картата на Средна и Предна Азия е разчистена и боядисана в един цвят от блицкрига на военната държава на Чингиз хан в нейния поход към последното море.

Същото се е случило и в Япония.Няма ги могъщите Хосукава,Миеси и Такеда .През 1568 година победилия всички останали сенгоку даймьо владетел на Овари Ода Нобунага влиза в Киото  с което слага край на епохата на разпокъсаност Сенгоку.

И няма никаква причина както синовете и внуците на Темюджин,така и преживелия по чудо няколко нападения на ниндзи Оба Нобунага,дължащи възхода си на военните си победи и силата на своите армии да търпят наоколо да се навъртат лоши тайни и специални ченгета,носещи винаги омразната за всеки истински лидер потайна и трудно видима заплаха от интриги,отрова и неочаквани удари по време на сън с която се характеризират всички терористични и шпионски организации.

Осветените,ясно видими заради своята териториална самостоятелност и независимост Аламут и Ига нямат никакви шансове за оцеляване.Ако те двете бяха типични,инфилтрирани и скрити сред обществото терористични организации от типа на известните през двадесети век ВМРО, ИРА или  Черната ръка можеха да се надяват поне част от тях да оцелее чрез преминаване в нелегалност и разтваряне сред масите,но след като и двете са ясно очертани и привързани към определени територии и граници съдбата им е решена.Защото срещу тях може да се приложи военно решение на проблема.Чрез безмилостно и цялостно унищожение.

Което не закъснява.През 1256 година войските на внука на Чингис хан,Хулагу превземат Аламут и с това фактически слагат край на държавата на асасините.Оставените без своя център и база многобройни агенти и информатори,както и немалко терористи федаини или се отказали от терористичните си действия или изчезнали за да не се появят никога повече там където ги заварила вестта за разгрома.Доизбиването на последните оцелели и скрили се в сирийските планини последователи на „стареца от планината” Хасан ибн Сабах от египетския султан Бейбарс през 1273 година е само окончателно разчистване.

Почти същата е съдбата и на Ига.Обединилите се срещу наказателната експедиция на васала на  Ода Нобунага,Такигава кланове първоначално устояли и дори под командването на Момоти Тамба нападнали и изгорили ключовата крепост за проникване в тяхната обител Маруяма през 1578 година.Но с този си дързък акт те само привлекли вниманието на самия победител в обединителната за Япония война.Първоначално Нобунага не мислел,че проблема с клановете госи на нинджа от Ига е достатъчно голям за личната му намеса.Затова той изпратил силна армия под ръководството на сина си Нобуо.Но неуспеха на прибързаната,зле подготвена и посредствено изпълнена кампания от 1579 година го убедили лично да се заеме с дръзналите да му се противопоставят терористи.На 27 септември 1581 година неговите войски нападнали от шест различни тактически направления прилагайки тотален геноцид и тактика от типа на „изгорената земя”.Само след една седмица ожесточени боеве в които не очакващите милост нинджи се били до последно паднали всичките крепости на клановете от Ига с изключение на манастира Канон-дзи и замъка на Момоти Тамба,Касивабара,където малкото оцелели се събрали за последен отпор.Първия бил обстрелян с зажигателни,насмолени пушечни ядра.Запалил се и изгорял затрупвайки в пламъците си и последните си живи защитници.Седмица по-късно същата съдба постигнала и Касивабара където в огнения ад изгорели последните нинджи от Ига,начело с първия и единствен общ командващ на клановете госи,Момоти Тамба.

Това е историята накратко и в общи линии и вече е време да преминем към основното заради което съществува самата наука история.Изводите и аналогията с нашето съвремие.

Вече почти осем столетия само вятърът свири в развалините на Аламут.Събитията от последно време обаче сякаш отново превръщат това страшно място в част не само от миналото, но и от настоящето.Защото днес в приблизително същите територии отново се разгръща прокламираща подобно на постигнатото от Ас-Сабах социално равенство стратегия за управление макар и за разлика от Аламут базирана на традиционния,сунитски ширият.Далеч по-важното за нас като европейци не са нейната идеология и политическа практика на управление,а почти изкопираните от асасините методология за инфилтриране на агенти,събиращи информация и подготвящи квартири за обучаващите се в новите школи за подготвяне на самоубийци федаини които да сеят убийства и терор по целия,обявен за еретичен свят.Отново сме потърпевши от действията на съвременните ангели на смъртта,бързащи за влязат в своя рай убивайки заедно със себе си и нас  презираните неправоверни.Отворена е отново същата алхимична лаборатория,в която трубва да се претопи неприемащото уахабитските норми и правила човечество.И е в пълен ход същият онзи джихад,същата свещена и тайна война,която някога с такава стръв са водели “посветените” от самотния елбруски връх.

Разбира се, днес с Аламут,Ас- Сабах и сектата на самоубийците терористи асасини открито се отъждествяват само отделни радикални ислямски групировки. Което е разбираемо, доколкото от позициите на ортодоксалния ислям,движението на асасините си е било чисто ерес (поне според официалното шиитско духовенство в Иран). В още по-голяма степен учението на “Стареца от планината” би трябвало да звучи еретично за съвременните уахабити, от чиито среди произлизат и повечето мюсюлмански терористи, включително авторите на атаката от 11.09.2001. и последователите на Ислямска държава.Най-малкото, защото те гледат да не се отклонят и на милиметър от буквата на Корана.

Но,как тогава се ражда уахабитският тероризъм? Та нали в Корана няма нито ред, опирайки на който би могъл да се оправдае терора? Наистина, свещената книга на Исляма оправдава, при определени обстоятелства, свещената война – “джихад”, но и налага редица ограничения, с които днешните мюсюлмански терористи очевидно не се съобразяват.

Всъщност корените и причините за развихрянето на съвременния религиозен тероризъм не са интерес на тази статия.Вече казахме,че тя е посветена на историческите аналогии.И най-вече на общата картина.

Защото новото царство на терора,пръкнало се по същите територии като предшествениците си асасини се възползва от същата разпокъсаност и липса на политическа воля за справяне с него на което се е радвал и „стареца от планината”.Това е причината не само да го има,но и да отправя предизвикателство към целия останал свят,изнасяйки тероризъм,сеейки смърт и разрушения в на книга обединената Европа,притежаващата изключителна сравнена с тази на ИДИЛ военна мощ Русия и дори в световната суперсила САЩ.Без разбира се,точно както и асасаните на Ас-Сабах да подминава и сродните,изповядващи същите доктрини и идеологии държави и народи.

И защо не след като имат срещу себе си самовлюбени в собствения си инфантилен,неограничено готов на отстъпки и компромиси хуманизъм,опиващи се от пацифизма и безпринципността си политически класи?!Нима някой въобще може да си представи,че съвременните „лидери” на свободния свят имат политическата воля да решат окончателно който и да било застрашаващ функционирането на собствената си цивилизация,сеещ смърт и психологически страх и ужас сред електората им политически проблем!?

Особено когато той не може да бъде решен от любимите им тайни,специални агенции и служби. И изисква непопулярното военно решение.

Защото слабото място на ИДИЛ е същото,както на асасините от държавата на низаритите или на нинджите от провинция Ига.

Техния център,ядро и управление,лагерите им за обучение,базите и човешките им ресурси са концентрирани в определена територия.Осветени са и са видими.Липсва прастарата игра на виновните,скрити сред невинните.

Това както знаем ги прави уязвими и безпомощни пред едно чисто военно решение.За бързо и без церемонии не прочистване,а изчистване в духа на монголските тумени на Хулагу или военния прагматицизъм на Ода Нобунага.Което с днешните средства за водене на война едва ли би отнело повече от времето от залеза до изгрева на един,единствен ден.

Нека тук изповядващите пацифизъм читатели да не потръпват.В съвременния свят подобно окончателно решение е невъзможно.

Поне докато се разбере,че в отново отворените и работещи трескаво алхимични лаборатории на съвременните асасини най-после не е създадено лелеяното от „стареца от планината” Хасан ибн Сабах и неговите федаини страшно оръжие за масово поразяване с чиято помощ да унищожават цели градове, народи и държави, така че, “цялата земя да почервенее от кръвта на неверните”.

А дотогава налаганите ни в съзвучие с идеалите на доминирищите политическия ни живот идеи на суфражистките за пацифизам и толерантност институции на собствените ни държави ще ни натискат да преглъщаме и приемаме терористичните актове в нашите градове,на нашата земя.Специалните им/ни служби ще се стараят и престарават за да не попадне в ръцете ни никакво оръжие да се защитим и не дай боже да отговорим.А първа и основна цел на "избираните" от нас политици ще бъде да създават правила и норми които няма да ни позволяват да нараним крехките чувства на терористите с някакви „политически некоректни” изказвания или действия.

Дори когато те не са просто част от нашата традиция,а наша същност.Като например интелигентността и знанието и логично произтичащото от тях безверие.Тази свобода в обкръжението на религиозни фанатици е подписана смъртна присъда.

Да не говорим за неприемливите ни за чувствителните души на новите ни сътраждани хранителни навици.И от тях ще ни накарат да се откажем.Например от яденето на вратни пържоли,сланина и луканка от свинско месо.Или пиенето на червено вино.

Така де,за позволили да бъдат управлявани от жени и от двата пола такава "политически некоректна" култура е неприемлива и наказуема.

 

Валентин Тодоров  




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 86095
Постинги: 146
Коментари: 24
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930