Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2015 21:59 - Каква държава искаме
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.12.2015 16:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Основния въпрос - каква държава искаме

Развитите демокрации са в криза.Всеки ден го чуваме от социолози и философи,коментатори и бизнес анализатори.Дори в трескавата дейност на политиците да симулират някакво променено лице,различен от наложилия се имидж,та ако ще той да е свързан само с липсата на вратовръзка се вижда паниката им от разбирането,че от тях се очакват промени и реформи.

Да.Западните демокрации са потънали в дълбока криза.Политическите им елити дотолкова са се отделили от народите си,че изглеждат като завоеватели в собствените си страни.Няма чуваемост и разбиране и в двете посоки.Олигархията използва всички инструменти и трикове да отложи и погребе обществения диалог за истински,коренни промени в целта и функцията на държавите  като премахване на излишните и прекалено скъпо струващи институции, освобождаване на икономиката от безогледния контрол и изтриване на почиващите на отвлечени идейни,а не на пазарните закони правила и норми.

Това е описание на революционна ситуация.С една огромна липса.Няма организиран авангард който да поведе нациите и народите.Нещо повече.Няма ги идеите около които да се създаде този авангард на желаещите промени.Така засега елитите,обслужващата ги общност от медии,правни кантори и институции,заедно с всички възползващи се от тази ситуация и това статукво могат за бъдат спокойни.Никой не може да ги принуди да извършат немислимите за тях обществени реформи и генерални промени.

Докато вниманието на обществото и въпросите му се държат насочени към отделни,важни,но не и с решително значение въпроси от типа на козметика в съдебната система,пластична операция на изборната,липуксация на контрабандата или опъване бръчките на корупцията за всички,които се възползват,хранят и дебелеят за сметка на обществото проблеми няма.Те ще се направят на загрижени,дори ще поимитират някаква дейност във вид на неефективна кампания в тази или онази насока и с това ще приключи.Парата на общественото недоволство ще бъде пусната през свирката и налягането в котела ще спадне.И олигархията ще продължи да се възползва от така удобното статукво.

Защото единственото от което се страхуват установените елити и обслужващите ги институции и групировки от интереси е поставянето в дневния ред на обществото на основния въпрос.Този за обществения договор.Каква да бъде държавата.На какви принципи да съществува и какви и кои институции са нужни,а кои не.

За този,в момента държащ под контрола си държавите и обществените процеси елит подобен диалог е смърт.Защото той не мисли и не разбира никакви други форми на обществено устройство освен така удобния институциализъм.И не вижда никакво друго решение на обществените проблеми освен създаването на нови и нови,припокриващи и дублиращи се по цели и задачи институции.Комисии и министерства,държавни изпълнителни агенции и организации с нестопанска цел.Освен,че всички те носят със себе си цялата гама негативни явления които по правило са част от взаимодействието на организации с идейни и нестопански цели с реалния икономически живот като корупция и използване на служебното положение за бизнес интереси,търговия с влияние и вътрешна информация,награждаване на верните апологети с облаги за сметка на обществото и т.н.,те имат една обща характеристика.Не само,че с нищо не помагат на икономическия и културен живот на обществото,не само,че не произвеждат и цент принадена стойност за обществото,но и го товарят с огромните си,често напълно непосилни за него разходи.

Демократичните институции струват безумно скъпо.В буквалния смисъл.Първата демокрация в света,Атинската,първообраз на следващите,въпреки преуспяването си благодарение на контрола върху корабоплаването и търговията в древността,дотолкова е изнемогвала да плаща за дейността на институциите си,че прехвърлила по-голямата част от непосилното бреме върху съюзниците си от Делоския съюз,с което практически не им оставила друг избор освен да умрат от финансов колапс или да въстанат.Останалото го знаем от историята.Пелопонеска война ,спечелена от водената от Спарта коалиция от бивши Атински съюзници с решителната помощ на златото на Персийската империя и печален край на разорените гръцки демокрации под удара на по-евтино и ефективно управляваното Македонско царство.

Затова аз не преставам да се учудвам на непрекъснато носещите се обществото твърдения,че проблемите се дължат на някаква слабост на държавата да наложи норми и правила.Точно обратното е.Всички икономически и политически проблеми на България,както и на всяка друга особено Европейска демокрация се дължат на прекалено силната,месеща се навсякъде,почти винаги в разрез с обективните икономически закони и правила,задушаваща частната инициатива и бизнеса,мачкаща свободната от доктрини и манипулации наука и култура и не на последно място непосилно скъпа държава и нейните институции.

Не ви се вярва.Изобщо не е въпрос на вяра,а на елементарна математика.Европейските държави контролират само пряко,чрез бюджета си между 45 до 60% от Брутния вътрешен продукт (за България 49.8%,за САЩ -30%).Те са наложили безумно усложнено и непосилно скъпо трудово законодателство,най-вече заради включването в стойността на произведеното от едва дишащата заради липса на свободни капитали икономика на финансирането на чиновническия и институционен контрол (тук бих си позволил да използвам думата ПРОИЗВОЛ) на безчислени изпълнителни агенции. Затова почти всичко което си купувате от пазара идва от места като Китай и Корея.Там този процент колкото и да не ви се вярва е 16 и 14%...

Лично аз ненавиждам тази популярна и от моя гледна точка нищо точно не значеща за реалната икономика мярка – БВТ(брутен вътрешен продукт).Защото е политическа и е направена за да се оправдаят вече надминаващите две трети от всички финансови капитали виртуални,тоест без налична срещу тях стока пари на света.Харесвам  истинската икономическа мярка „Принадена стойност”, тъй като смятам,че тава са единствените истински и с право на харчене пари,но в модерните демокрации ПС е „политически некоректно” и без право на съществуване понятие. И съвсем нормално.Нима някой европейски политик иска да види сравнение на „развитата” си икономика с тази на Китай по създадена „Принадена стойност”…

Или например българския политически елит ще трябва да обясни с какъв ръст на създадената в България „принадена стойност” се покрива повече от три пъти увеличения,от 8.9 милиарда при Луканов през 17.6 при Иван Костов до 30 милиарда при Борисов Държавен бюджет.

Само,че той,българския елит няма да обясни.Дори няма де се престори,че е чул въпроса.Той ще продължи да си повтаря единственото което го интересува.Институциите са важни.Те са над всичко.Те са решението на всичко.Те са свещени.

И даващия сърцето и душата си за родните си институции български народ ще продължи да си дава и кръвта за тях.Без да задава въпроси наистина ли му трябват,за какво и под каква форма.

Но въпреки техния свещен статут,като стар неверник и определено невписващ се в общото преклонение пред елита и институциите поданик аз ще си позволя да ги поразгледам.И да помисля за какво служат и дали наистина са нужни на обществото.Както и да дам примери какво може да се направи с институциите за рязко съкращение на държавните разходи.Най-отгоре и надолу по йерархията.

Законодателна власт:

Парламент.Основна институция на демокрацията.Функцията му е двойна.Създаване на закони и контрол върху обществените средства.Няма спор.Парламент трябва да има.Но дали е нужен в сегашния си вид на постоянно действащ орган.Не е задължително.От римския сенат и досега постоянно действащия парламент и неговото следствие,перманентната промяна на законите и правилата е в основата на всички негативни процеси и отрицателни явления в обществото.От лобизма и обличането на частни и корпоративни интереси в закони,през корупцията и закрилата над удобната престъпност.Това може ли да се промени?Да.Съвсем просто и лесно.Необходимо е само да се премине от разрешително,с ненужни пояснения и процедури,с изпълняващи ги органи и институции към изцяло забранително законодателство.Това автоматично ще направи законите дългосрочни и изпълнителните им институции излишни,а парламента сесиен.Една пролетна сесия от месец за законодателство и една също толкова продължителна есенна за приемане на държавния бюджет.Без придружаващи закони.Защото при забранително законодателство изпълнителната власт ще трябва да предложи законопроект въз основа на действащите вече закони,а не обратното,да пише закони за да си изпълни бюджета,както е сега.

Това,разбира се,ще донесе проблеми.Край на намесата на политиката в икономиката,на лобизма,на обслужващите корпоративни и направо престъпни интереси закони,на политическите манипулации и корупцията,на преразхода и разхищението на средствата на данъкоплатците и на толкова други,изглеждащи като нещо без което не можем обществени явления,но мисля,че обществото няма да страда чак толкова без тях.

Изпълнителна власт:

Президентство.Изцяло излишна за България институция.При парламентарна демокрация ролята на президента,както и на все още съществуващите кралски династии е да бъде обединителна фигура на отделните народи и нации.България по презумция е еднонационална държава и президент не ни е нужен.Тази институция ни бе натрапена от безпринципните търговски преговори на така наречената Кръгла маса с мотивировката „това за нас,а това за вас”.И до ден днешен не е показала никаква състоятелност,освен показно седене начело на масата на която политическия елит си дели и разпределя благата на държавата.

Министерски съвет и министерства.Нормалната изпълнителна власт за една демократична държава.Но не и в този си вид.На малка и не чак толкова трудно управляема,колкото се опитват да ни убедят България стигат шест ( 6) министерства.Ще ги изброя отделно с пояснение за функциите им.

Министерство на финансите.Дори няма какво да се коментира.Без него просто няма държава. Само трябва да се преструктурира за да бъде по-евтино и ефективно.

Министерство на външните работи.Лицето на държавата пред света.Но тук има и въпроси.Като например нужни ли са членуваща в Европейския съюз държава посолства в съчленките и какви именно български интереси защитават представителствата ни в страни,с които нямаме редовни транспортни връзки и стокооборот.

Министерство на здравеопазването.Ще трябва да ръководи и управлява колкото и невероятно да звучи,но по-евтината за обществото система на пълно и безплатно здравеопазване.Без здравни вноски и Здравна каса.И без финансиране на частни клиники и болници.

Министерство на образованието.Освен сегашните си чисто образователни функции,които разбира се трябва да се преразгледат и реформират,то поема и цялата спортна дейност на държавата.Защото държавната намеса в спорта,както и в културата изцяло трябва да се насочи към масовия и училищен спорт.Професионалния спорт както киното и театъра,музиката и литературата в съвременните условия е чисто икономическа дейност.Създаване на стока и реклама,пазар,продажба и „принадена стойност”.Както във всяка сфера на икономиката намесата на политически и идейни фактори каквито са организациите с нестопанска цел и държавните институции създават отрицателни явления-корупция и разхищения,манипулации и измами.Там държавата няма работа.Кой ще оцелее и кой не ще реши пазара.

Министерство на правосъдието.Ос новата му е държавното обвинение.Или Прокуратурата, министъра е и главен прокурор.И никакви права за прокурорите да се месят в разследване или да спира дела.Прокурора влиза в съда и обвинява от името на държавата.Останалото е състезание със защитата пред независимия съд.

Министерство на държавната собственост.Както личи от името му ще се грижи за все още,въпреки приватизацията голяма държавна собственост.Ще управлява с цел печалба за обществото земите и сградния фонд,транспортната инфраструктора и всичко друго принадлежящо на самата държава.

Това е всичко.Без други министерства.

Веднага ще попитате за Военно и Вътрешно.Как без тях?Ето как.

Армията е стълба на всяка на една държава.Без нея просто няма държава,освен в малкото примери като на Андора,където Испанската армия има грижата за малката територия.Армията е не просто задължителна,тя трябва да бъде издигната на ново ниво,дори бих казал на пиедестал като стълб на държавата и гарант на нацията.Но виж,Военно министерство не е задължително за това.Просто е.Политиката на държавата,в това число и военната е работа на парламента и Министерския съвет.Те да тези които могат и трябва да решават и да поемат отговорност за решенията си в това число и в отбранителната политика.Но за да се приведат тези политически решения на чисто военен език,трябва специализиран орган.И въпреки доказаната през годините и във войните неефективност продължават да го виждат във военните министерства.А всъщност самата армия си има такъв орган.Казва се Генерален щаб.Той и само той може да планира и управлява такава специфична дейност като военните въпроси.Така схемата съвсем се опростява. Политиците определят военните задачи които трябва да се решават,Генералния щаб връща отговор дали са възможни и какво му е необходимо да ги изпълни,после Оперативния му отдел съставя чисто военните планове и Генщаба чака заповед за действие.Накрая пак политиците понасят отговорността за последствията.Къде тук виждате нуждата от комисии,съставени от чиновници да обсъждат задания и концепции?

Ако Военно министерство е просто непрофесионален дубликат на Генералния щаб и като такъв е излишно,то Вътрешно само по себе си е проблем.Задачата му е политическия контрол върху полицията.Само,че полицията по никакъв начин не бива да се меси в политиката и обратно.В момента в който полицая започне да разсъждава за естеството на законите и доколко те му харесват и прилягат,той престава да бъде полицай.Става политик.И от човек на гражданите и закона се превръща в това срещу което трябва да се бори.Рецептата е децентрализация.Полицая става човек на града,каквото всъщност и значи полис-мен.Така се премахват структурите,които вместо с полицейска се занимават с политическа дейност.И пречат на истинските полицаи да си вършат работата.Налагайки от политически и партийни до частни и корпоративни интереси.И понеже не може и без централизирани органи,тук са двете единствени изпълнителни агенции на държавата.ДАНС,която освен държавна агенция за сигурност е и полицейски инспекторат и вътрешен отдел и  Гранична сигурност,която е по-близко до армията структура с катери и хеликоптери,бойни групи и застави.

Колкото до охраната на управляващите,там принципа е прост-„Данъкоплатците не плащат за специализирана охрана на избранниците си”.

Както и за ВИП удобства.Без персонални шофьори за никой на държавна служба от министър надолу.

Съдебна власт.Единствения начин съдебната власт да е независима е съдиите да се избират пряко от народа.Не всички.Само първоинстанционните.Оттам избора се поема от самите избрани съдии.Това не значи и липса на контрол над съда.Той е двупосочен.От гражданите ,които избират и съответно могат да сменят първоинстанционните съдии и от парламента,който дава парите и контролира разходите на съдебната система.

Никакви други институции.Без окръжни управления.Без палати и агенции.Дори БНБ е излишна структура при свободен пазар и забранително законодателство.

Тъй като все пак става въпрос за представителна демокрация,да споменем и за нивото на представителност.Точни и ясни,непроменими с времето цифри - 60 000 избиратели за народен представител и 30 000 за общински.Разбира се.Общините следва да се укрупнят.
Какво би ни дало всичко това?
Ето какво:Трикратно намаление на заетите в непроизводителната сфера.Над два пъти намаление на общите държавни разходи.Ограничаване на зловредната пряка намеса на политиката в икономиката и на всички свързани с това явления.От корупцията (тя е възможна само при съществуването на разрешителен режим и съответно на възможен да подкупване чиновник) до политическата търговия с обществена собственост и нейното разхищавене.

При такава рязко съкратена и значително по-евтина администрация може да се помисли за много неща.От премахването на лишения от икономически смисъл,пречещ и задушаващ икономиката и служещ само за издръжка на свръх раздутите институции Данък върху добавената стойност (ДДС) до преразглеждане на акцизите и привеждането им според ясното още от Адам Смит правило:

"Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги".

И тогава можем да имаме държава която служи на нас,а не обратното.Дори някой от нас могат за изпитат законна гордост,че са граждани.И все по-рядко да се чува обединяващото в момента народа ни пожелание:

„Майната й на държавата”
Валентин Тодоров





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 160162
Постинги: 152
Коментари: 24
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930