Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2015 03:16 - Какво чете президента Обама
Автор: valentint Категория: Политика   
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.12.2015 16:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес,наред с незначителните новини от рода на търговските преговори между САЩ и Европа, девалвацията на юана и ниските цени на петрола световните агенции разпространиха сензацията, че заминавайки за заслужената си двуседмична почивка Барак Обама сложил в багажа си и цели шест книги.При това със стряскащото всеки модерен човек намерение да ги прочете.

По значението си за човечеството това събитие може да се мери дори с предполагаемата бременност на някоя известна преди всичко с факта,че е известна светска личност от женски пол.И без съмнение е втрещила огромната част от живеещите в и само за социалните мрежи модерни хора.

Особено американците.

За късмет на президента Обама подобен компромат изтече почти в края на втория му и последен мандат.Ако американския народ беше научил,че иначе чаровния политик чете нещо друго освен задължителната библия преди осем години,той мигновено би изгубил всякакъв шанс да стъпи в Белия дом по друг начин освен като член на туристическа група.

Защото въпреки кратката си история,иначе прочутата със статистическите данни за пълната липса на обща култура и неграмотността сред зрелостниците и колежаните си нация твърдо вярва и се уповава освен на бог и долара и на изстраданата истина,че четящия и правещ си изводи от прочетеното политик е стихийно бедствие.Далеч по-опасно от торнадо,ураган и земетресение.Защото за разлика от посочените и засягащи минимален кръг от нямащи късмет природни феномени,стихийното бедствие наречено знаещ и мислещ политик,особено ако е с почти неограничените правомощия на федерален президент като едното нищо може да промени целия им удобен,застоен и сигурен свят.

Нали огромната част от американците са на този континент точно защото са избягали от понякога раждащия подобни опасни явления Стар свят.Американската мечта,освен отвлечени и неоказващи влияние на реалния живот наивни ценности като свободата и правата на личността,съдържа и обещанието,че ако се появи някоя притежаваща потенциала да чете,запомня и превръща прочетеното в политически идеи личност от рода на Ленин и Сталин,Хитлер и Мао,Горбачов и Дън сяо Пин,то тя ще бъде спряна навреме от политическата система.Преди да се добере до безконтролната власт и да обърне наопаки живота на електората.

Въпреки това и те са допускали грешки.И са платили скъпо за тях.

Първата камбана,ударила с предвещаващ бъдещи бедствия глух гръм беше избирането на президента Линкълн.Явно никой не е очаквал,че иначе арогантния,самонадеян и свръх амбициозен политик чете,прави изводи от прочетеното и ще роди някои политически идеи.Като например тая,че ако се освободят двете трети,безопасно заровен в стойността на използваните предимно в юга роби национален капитал,то той може да бъде използван за друго.Например за промишлена революция.Опасна идея,много лоши последствия.Американците си платиха за грешката.

Гражданската война бе спечелена.Капитала бе освободен.И бедствието се развилня.Страната бе залята от влакови линии и небивал икономически бум.Щастливо заспалите прерии бяха разорани и градовете никнеха по-бързо дори от закрилите небето заводски комини.Нацията заработи на пълни обороти,заливайки наливащия маса и тегло като наскоро избран български политик пазар със стоки и открития.Петрол,електричество,електрификация…Удобно невежествения и блажен,посветен на страха и службата на бог живот на обикновения американец се промени завинаги.

Пак добре,че в този изключително опасен момент от своята история,американския народ все пак намери в себе си едно свястно момче,Били Буут да спре имащия идеи и набрал политическа мощ със спечелването на войната политик.Ако не беше актьора и върховната в кариерата му реплика "Sic semper tyrannis!" (приписвана от Тацит на Брут при убийството на Цезар – „това застига тираните”),плюс Диринджъра в ръката му,кой знае какво можеше да се случи.

Например набиращата неимоверна икономическа мощ Америка още тогава да се превърне в свръх държава,а нейният президент Абрахам Линкълн в император.

За нещастие на американците щастливото избавление не трая дълго.Само след осем добри и почтени,без обезпокоителни политически идеи президенти камбаната отново удари.Уж този път бяха взели мерки и изпратили вдъхващия сериозни опасения,умен и амбициозен Тиъдър Рузвелт в девета глуха на реалната политика,като вицепрезидент на изглеждащия надежден  и достатъчно посредствен за да не представлява угроза Маккинли.Но първо Маккинли не се оказа това за което го мислеха и съвсем разпаса пазара и конкуренцията,разчиствайки оказващите все пак някакъв контрол на икономическото развитие структури  с антимонополните си мерки.Но големия шок и ужас престоеше.Най-святата за всеки американец доктрина,тази за ненамесата в световните дела бе нарушена.Анексирането на Куба и Филипините и придобиването на Хавай пратиха САЩ там,където никай облечен в друго,а не в усмирителна риза американец никога не е искал да бъде.В скъпия и опасен свят на световните играчи.

Този път изстрелите на уж заблудения,а всъщност стрелящ от името на всички почтени и богобоязливи граждани  анархист Леон Чолгош не помогнаха.Вицепрезидента Тиъдър Рузвелт се измъкна от глухия си коловоз и още по-енергично задърпа оказващата вече вяла и слаба съпротива страна в същата опасна посока.Неизбежното се случи.

Америка се превърна в свръх държава.Нареди се в безкрайно скъпия за данъкоплатците си клуб на световните играчи.

Оттам нататък нямаше спиране.Участие в небивало скъпа Световна война и гасене пожара на Световната революция с американско жито за хляб и консерви говеждо.Практически всички световни държави и империи се превърнаха в длъжници на САЩ.Без особени надежди да върнат дълговете си.Разходи,разходи.

Включително и вътрешни.Например нарушаването на вековния принцип гражданите да не плащат за охрана на лидерите си и поемането от единствената по него време федерална служба с полицейски функции Съкрет Сървиз (към Министерството на финансите за защита на валутата) на охраната на все по-могъщия президент.Всичко на гърба на обикновения американски данъкоплатец.Нищо чудно,че той посегна към уискито и бърбана.Утешението също му струва скъпо.Приетия под решаващия натиск на WCTU (Woman"s Christian Temperance Union) с 18-тата поправка,така наречен сух закон донесе разцвет на организираната престъпност и роди доста по-опасното в дългосрочен план за обикновените хора ФБР.

Все пак утешение за американците беше,че страната им все още не е превърната в империя,с всички беди и нещастия които носи това.И твърдото им намерение,каквото ще да става по света ,те никога вече да не се забъркват.

Не би.Камбаната удари отново.

Умния и начетен далечен братовчед на Тиъдър беше избран за президент на страната в трудна ситуация.Пълната с проблеми скорошно произведена в свръх държава САЩ имаше доста вътрешни неща за оправяне.И въпреки някой силно миришещи на социализъм забежки „Нови хоризонти” на водещия приятни радио беседи пред камината всяка сряда Франклин Делано като ,че ли вършеха работа.Или поне приспаха бдителността на американците.Дотолкова,че все още невъвелите 22-рата поправка избиратели го избраха за трети мандат в началото на  избухнала Световна война в която те по никакъв начин не желаеха да се намесват.Трудно е нормален човек да си представи по-сбъркан избор.Защото изглеждащия немощен в инвалидната си количка Франклин се оказа не по-малко енергичен и амбициозен на тема империум от своя далечен братовчед Тиъдър.Докато с едната ръка вкарваше ресурсите и флота на САЩ във войната в Европа,в помощ на изконния,изгорил столицата Вашингтон през 1812 враг Великобритания въпреки съпротивата на традиционно антибритански настроеното офицерство и законодателите ,с другата лично президента Рузвелт спретна такава азиатска политика,че на Японската империя й останаха две възможности – война веднага или икономическа смърт след девет месеци.

Какво можеха да направят нещастните,отново съдбовно объркали избора си американци.Вече нищо.

Спечелиха войната.И станаха Световна империя.

Всичко което нормалните американци не искаха,всичко от което се бояха се сбъдна.Най-лошите им предчувствия,най-тежките им кошмари…

Защото империята не е начало,а край на пътя за всяка държава.Тя не носи разцвет,а разруха дори на най-силните и могъщите.

Сдобиващ се със зависими,които нищо не ти дават,а само искат.И щом си империя,щеш не щеш трябва да даваш.Войски да ги защитават,заеми за възстановяване и развитие на икономиката и обществото им.Дори и на теб самия да не достигат щом си империя трябва да даваш.Да отвориш националния си пазар за стоките на зависимите от теб.От японската техника до колумбийския и перуански кокаин.Без значение,че това убива собствената ти икономика.Да плащаш за програми за образование,медицинска помощ и борба с бедността,въпреки,че собственото ти население е на 28-то място в света по образование и то заради представянето на елитните частни,а не на държавните училища,милиони американци се без медицинска осигуровка и 30 милиона са под прага на нищетата.Това е съдбата на  империите.

Колкото и могъщи да са те трудно издържат непосилната тежест на разходите да си Империя.По-слабите бързо изчезват.Съветската империя издържа само седемдесет години и рухна под тежестта на поетите отговорности и непосилните разходи.

Щат не щат американците си носят съдбата,но още повече внимават да не им се случи някой начетен,знаещ и можещ президент.Впечатленията са,че през последните седемдесет години като,че ли успяват.  

С едно изключение.Но то беше от друг характер.Чаровния и симпатичен герой от Световната война Джони.С приветлива усмивка и прекрасно изглеждащо по телевизията семейство.Нищо не предвещаваше,че тази искрено обикната от американците издънка на клана Кенеди няма да се задоволи само да изчука най-желаната от мъжете жена в страната,Мерелин Монро,но и за краткия си мандат ще насътвори толкова бели.От едва не довелата до война конфронтация с намиращия се по това време в разгара на процеса „Оттепель” (размразяване) и като,че ли временно поотказал се от освобождаване на братските трудови хора по света Съветски съюз,където Клайдерман свиреше на роял и пееше с акцент „Падмасковние вечера” ,през предаването на собствените си,изпратени по негова инициатива мъже в Залива на прасетата и нагазването в истинска,мръсна и скъпа война,тази във Виетнам.Напусналите отдавна Стария свят американци просто бяха забравили,че на аристократите не им трябват четене и знания за да творят пакости.Те тези способности си ги предават династично.

Та мисълта ми е,че американците много внимават техните натоварени с огромна власт президенти да не четат друго освен библията.И новината,че дори в края на втория си мандат Барак Обама се готви да прочете цели шест книги за шестнадесет дни няма как да не им е вдъхнала безпокойство.Едно защото днес,през август 2015 все пак му остават година и половина неограничени пълномощия,а историята учи,че големите беди стават бързо.Още повече заради това,че той се готви да чете доста опасни неща.Като се започне от винаги вдъхновяващата и предизвикваща обезпокоителни за обществото и държавата желания за правилни действия и дела биография на Първия президент,през доста спорните дали са подходящи за един висш политик като теми книги на Коутс и Колберт.Да не говорим,че три художествени романа за две седмици са по принцип толкова препоръчителни за един американски президент,колкото и по бутилка Кентъки Спирит 50.5% на закуска.

След тази новина мога само да си представя какво им е на американците.Особено на тези от тях които са на Федерална служба.Всичките тези добри хора,които съвестно не четат нищо освен дневния хороскоп (женската част) и резултатите от вечерните залози (мъжката,но в объркания съвременен свят може и да е обратно…) могат да се изправят пред огромни предизвикателства след две седмици.Когато техния работодател се появи от почивката си с блеснали очи,упоен и надрусан от прочетеното.Надъхан като баща на когото току що се е родил син да прави промени в затъналия според него в нерешени проблеми свят.Да поправя и пренарежда,да създава и въздаде.Справедливост и права,чест и честност…Все безмислени и ненужни,но плашещи и стряскащи безметежния сън на нормалния,без да се напряга чакащ пенсията си бюрократ лозунги.

Но те имат опита и знанието как да се справят в подобни,застрашаващи нацията,света и сигурното им пенсиониране ситуации.За един проблем ще предложат свикването на комисия,за друг ще измислят подходящ закон,а за трети ще очертаят рамката на поредната агенция.И така бурята ще премине.Без да се случи немислимото.Нещо наистина да се пренареди и промени.

 За щастие на всички ни.

……………

Искрено съчувствайки на американските ми братя и сестри,не мога да са сдържа чисто по български да не злорадствам,че нищо от написаното нас не ни грози.

Първо,нашия вожд никога не почива.В духа на очакваното от трудолюбивите българи поведение в същата насока от управляващите,нашата гордост и упование,нашия министър-председател и хан Бойко Единствени Борисов работи непрекъснато.В светлата част от деня той реже ленти из страната на всичко,от кошер до катедрала,на поредния университет и европейски проект,детска площадка и магистрала.Дава съдържателни и обясняващи ни всичко което ни трябва да знаем за ставащото в страната и света,при това на разбираем от всички,несъдържащ повече от хиляда думи български език.Кове закони и създава институции.И то не по една,а по няколко за всеки отделен проблем или случай.Не пропуска среща,независимо дали е с негов колега по ранг или с обикновен чиновник на някоя от братските ни държави,като директора на ФБР например.А нощем,вместо да спи той преглежда дознания и полицейски доказателства.Еднолично лови бандитите в България,напук на вечно недоволните от всичко и мърморещи,че същото би сторила и една нормална полиция,стига Бойко да й позволи,наши сънародници.

Освен това зная,че нашия министър-председател не чете.Той сам го каза.С едва загатнатия намек,че четенето е за лигавите интелектуалци,а не за истинските мъжкари.Не мога да спекулирам дали нашия хан знае да чете.В мрежите се носи мълвата,че са го виждали или дори снимали да пише Есе Ме Си,а това предполага,че може и да ги чете.

Въпреки,че аз например,при все,че мога да чета със скорост до 300 страници нормален текст на час и доскоро четях по шест книги за една вечер трудно се оправям с разчитането на голяма част от понякога изпращаните ми (предимно по погрешка) есемеси.

Но да оставим моето невежество и да се върнем към темата за четенето на нашия вожд.И за чисто спекулативното мнение може ли или не може да го прави.За това което самия аз не съм видял,не мога да говоря със сигурност.

Затова му вярвам,че може,но се въздържа.Ето една заслужаваща само адмирации позиция.

Само си помислете какво можеше да се случи в противен случай.Ако и прибралия в ръцете си огромна власт наш министър-председател непредпазливо се отдаде на четене като колегата си от САЩ.Та той може да си създаде мнение.А мнението товари с отговорности имащия го.Дори може да измисли истинска политическа идея.Аз лично изтръпвам от ужас пред подобна перспектива.И вие трябва да го правите.Представете си,че нашия хан реши веднъж и завинаги да се справи със смазочното масло на нашата политико-икономическа трансмисия – корупцията. И то не с невдъхващите сериозни опасения за нейното цветущо здраве и размах традиционни методи от рода на закони,институции и съдебно преследване.Както добре знаем,те гасят корупцията толкова успешно колкото и водата напалм.Но ако вожда вземе и прочете нещо по темата,направи си изводи и предложи точно обратния подход-ликвидация на пораждащи корупцията разрешителни закони,провеждащите ги институции и награда за първия издал авера си в играта.Като нищо корупцията ще изчезне,а с нея и политико-икономическата структура на модерното българско общество.

Но трябва да бъдем спокойни и да вярваме на нашия министър-председател.Той не чете и няма намерения да почва тепърва.Удобното ни съществуване не е заплашено от политически идеи.

Стихийни бедствия от рода на икономическо развитие и просперитет могат да застрашават други,в Азия и Африка,но не и нас.Нас не ни грози опасността да имаме минимални и евтини институции.Любимата ни родна бюрокрация не е застрашена.Не трябва да треперим от ужас ,че може да ни сполети истинско образование и ефикасно здравеопазване.Не.Всички тези нещастия могат да се случат на други,не на нас.

Защото родната ни политическа класа е доказала,че не чете,не си прави изводи от прочетеното и не боледува от политически идеи.

 

 

Посвещавам на изпълнения с ярост към наложения на хората свят Творец.Докато ни има,ще си жив Тери.

Валентин Тодоров




Тагове:   сова,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 115675
Постинги: 149
Коментари: 24
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930