Кой,по дяволите би платил да гледа как момичета се мъчат да играят нещо като футбол?!

Тази тема непрекъснато се коментира и обсъжда.Странното е,че това става предимно чрез наизустени лозунги и обиди в „ мъжки щовинизъм” ,ретроградност и изостаналост и други подобни в стила на ранните старлетки вековни нищо реално незначещи аргументи.

Каква е обективната,без пристрастия истина.Противно на масово разпостраненото мнение,че разликата между постиженията на мъжете и жените в спорта са основно от различната физика,точно в най-чисто физиологичните спортове тази ножица в резултатите е най-малка.В плуването,бяганията в леката атлетика,ските и кънките постиженията на момичетата са стабилно около 90% от най-добрите.Дори точно в най-физиологичния спорт те надхвърлят тези проценти.Никъде другаде например няма да видим резултат като на олимпийската шампионка на 1500 м свободен стил Ледецки,който е 24-ти общо за мъже и жени на олимпиадата в Лондон или тя задочно е победила повече от половината участващи мъже и милионите сред които те са подбрани.Дори в силовите спортове като хвърлянията и вдигането на тежести момичетата са над 50-60 % от постиженията на мъжете и в по-новите за тях дисциплини скъсяват разликата.

Съвсем друга е картината спортните игри,както колективни така и индивидуални и в тези спортове които условно произлизат от физическите бойни традиции.Например във футбола,баскетбола и другите спортни игри обективното ниво на най-добрите женски отбори е на равнището на юношите младша възраст (13-14 годишните момчета) и то само заради физическото превъзходство на жените.Те не могат да се сравняват с кадетските, младежките и дори аматьорските формации,камо ли на мъжете.Тук разликата е такава,че е лесно да си представим резултат 30-0 на мъжкия тим срещу дамския тим на Арсенал или 200-0 на отбор от NBA срещу такъв от WNBA.А на кое място би се класирала Серена в мъжката схема на Уимбълдън.Или точно колко удара и в коя посока биха си разменили професионални боксьори от двата пола преди неизбежния технически нокаут.

Тази убийствена разлика между мъжете и жените в тези видове спорт е скрита в главата им и по-точно в задната й част,така наречения малък мозък.За разлика от главния мозък където,въпреки съществуващите разлики в развитието на отделните дялове може да се приеме,че възможностите на мъжете и жените,особено по отношение на интелекта са близки или равни при малкия мозък и хипоталамуса не е така.При мъжа те са средно е над два пъти по-голями и с над седем пъти по-големи възможности.А благодарение на съвременните изследвания знаем,че тази част на човешкия мозък пряко отговаря за изключително важните и решаващи за спортните игри окомер,преценяване положението на телата в пространството,баланс,водене на тялото сред другите живи и неживи тела,координация на сетивни органи със крайниците и още ред подобни.Това е резултат от милионите години еволюция на мъжете като войни и ловци и на жените като търсачи на растения и плодове.Между другото на последното се дължи доста по-добрата възможност на жените за открояване и запомняне на реални,а не абстрактни подробности.

Можем и имаме право да вярваме в каквото си искаме,да повтаряме като запаметяващи устройства всякакви втълпявани ни теории и съзвучни с наложените в определени периоди „политически правилни” представи,но те няма да променят научната истина.

От написаното може да си помислите,че аз съм противник на спортните занимания при жените.Нищо подобно.Спорта като начин за развитие и поддържане на човешкото тяло,като удоволствие и физиологично щастие,качества на характера и интелекта не е „запазена територия” на нито една обществена група,раса и пол.Той е на всички хора и примерно аз съм доволен да видя колко много момичета в американските колежи играят европейски футбол или сокър.

Но…

Професионалния спорт е друго нещо.По дефиниция той е икономическа дейност създаваща комерсиален продукт,продаван като стока на пазара и оттам създаващ принадена стойност.Тоест,сред неговите основни характеристики влизат самофинансиране и печалба и логично той трябва да се създава и продава от икономически субекти.На практика така е само в САЩ.Навсякъде другаде с редки изключения(например снукъра)той е в ръцете на организации с идеални,или по-точно казано идейни цели.Спортни министерства,федерации,на места дори и църквата.Тези организации търсят и гонят други,най-често в разрез с пазара и противни на неговите изисквания цели.Оттам на купувача,тоест на феновете му налагат,а не предлагат съобразени с политическите,обществените,модните и всякакви други откъснати от законите на търсенето и предлагането важни за взелите власт в определени моменти групировки цели.Те грубо се намесват в естественото развитие на спорта,подлагат го на чиновнически и функционерски произвол ,използват го за всякакви важни само за тях цели,подменят функциите и посланията му и на всичко отгоре ни обясняват,че това е единственото и правилното.Ето против това съм.

Затова изкуствено финансирания с обществени средства и налаган ни „равноправен”(странна дума,като се има предвид,че по принцип значи,че за жените не трябва да има пречки да участват например в мъжките отбори щом възможностите им го позволяват) отделен,само женски професионален спорт предизвиква в мен само бърза смяна на канала.

Виж,жените би трябвало да се чувстват обидени.Нали никой не приема и не купува нискокачествена бира,сирене или дрехи защото са произведени от жени.Нито някой дели милиардите работещи жени в друга категория и им дава право да се справят по-зле от мъжете.