Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08 19:13 - Цикъл разкази „Детството ми с Бойко”
Автор: valentint Категория: Изкуство   
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове:
0



Бийте циганите

Лятната привечер носи така жадуваната прохлада.Още потни от ожесточения като малка война мач в училищния двор сме насядали на тревата.Дамаджаната студена вода върви от ръка на ръка и бавно ни вади от треската на дехидратацията.

Усетил пресъхналото си гърло напоено започвам поредната история,по негласна традиция чакано от мен след всеки мач:

-„Прочут фокусник сключил договор за представления на голям круизен кораб.Всичко вървяло добре.Публиката охкала и ахкала когато разрязвал асистентката си и ръкопляскала неистово когато изчезналия от заключения сандък моряк триумфално влизал през вратата на залата.

Както казах всичко вървяло гладко и всички били доволни,докато папагала на капитана не се заинтересувал от представленията.Той започнал да лети наоколо.Гледал отгоре и отстрани и бързо разбирал тайните на всеки фокус.След което се разкрещявал.”

Дамаджаната продължава да обикаля кръга,докато момчетата слушат историята.Бих могъл да я разкажа и по-гладко,но стърчащия зад гърба ми Бойко непрекъснато ме прекъсва с въпроси:

-К,во е фикъсник?

-К,во праи фикъсника?

-К,во е тва даговор?

-Яде ли се представияденето?

-К,во е крузен?

-Систенката гола ли била ил по банески?

-Сандука дрвен бил ил от жилезо?

-Къв цвят бил папагула?

Опитвам се да не му обръщам внимание и продължавам:

-След всеки номер папагала крещял – „Сандъка има капак към пода.” или „Картите са скрити в ръкава.”Изобщо издавал всеки номер,преди да е направен.”

Бойко не млъква:

-К,во е номар?

-Къпъкъ накъде се отварял?

-Картите с голи женки ли били?

Отпивам от дамаджаната,вече без да имам нужда и се опитвам да продължа:

-„Фокусника беснеел но нямало какво да направи.Как да се разправяш с невежо и неразбиращо добиче…”

При тези думи всички избухват в смях,с изключение на Бойко който услужливо представя низ от решения:

-Що га не затвори?

-Що му не резнал крилцата?

-Що му не лепнал човката со тиксо?

-Що га не чезнал като мореко?

-Що га не обадил на женката на капитану”

Повдигам рамене:

-Мерси,Бойко.Някой от съветите ти ще ми свършат работа.

Иронията е толкова далечно понятие за Бойко,колкото и Теорията на числата или Квантовата механика.Той засиява и изрича съвсем правилно:

-Знаех,че ще помогна.

След което гордо оглежда всички:

-Ум има в тази моа глава.Не како мислувате,само Вальо мое да нае сичко.

Вече с усмивка продължавам историята:

-„Една нощ ги връхлетял щорм.Вдигнали се огромни вълни.Екипажа се борил,но не успял да спаси кораба.

До сутринта бурята утихнала.Утрото заварило празно от хоризонт до хоризонт море.Само една самотна дървена греда плавала и за нея се държал факусника.

Към обяд от небето се спуснала птица.Папагала кацнал на гредата.

До вечерта никой от двамата не казал и дума.Чак когато започнало да се смрачава папагала не издържал:

-Добре.Ти победи.Сега върни кораба.”

Всички се засмиват,само Бойко прави озадачена физиономия:

-Ии…Повърнал ли корабу?

-Да не би да не знал дека е?

-Що не са обадили в милицията?Там сичко знаят.

Усмихнати,както често след история,момчетата се разотиват.Оставаме само двамата с все още несъединилия нишките Бойко.Той сигурно би продължил с въпросите,но дотърчава Цанко,с три години по-малкия от нас,десет годишен син на кръчмаря бай Цветан.Запъхтян повтаря:

.Бат Боко…Да знаеш…Бат Боко…

Поглежда несигурно към мен.Преглъща един,два,три пъти и изстрелва на развален език,близък до Бойковия:

-Циганетата,Рашо и Сали,нал ги знаеш та чекат до вашию довар.

Бойко повдига рамене:

-И що съм им?

Цанко навежда очи към земята.

-Май зарад онез надписи…

Намесвам се:

-Кои надписи?

Той упорито гледа пръстите на краката си,но когато говори с мен произнася думите и изразите правилно:

-Дето са на оградата на циганската махла…

-И какво пише на тези надписи?

-Пише „Айше е курва”.

Продължавам разпита:

-Коя е тази Айше?

-На най-големия брат на Сали и Рашо жената.

Започва да ми просветва:

-А ти да знаеш как са се появили тези надписи.

-Аха.Аз ги надрасках.

Не задавам резонния въпрос „Защо”.На Цанко никога не ме е трябвала причина да натвори някоя мръсотия или простотия.Вместо това питам:

-След като ти си надраскал надписите,защо им е Бойко?

Той вдига очи и се ухилва гордо:

-Ами всички знаят,че правя каквото Бойко каже.

Звучи логично.

Бойко сякаш не е чул нищо от казаното недоумява:

-Ква беля си тражат тези цеганета.Нал знаят,че циган не седи по вечерно време у село.

След което отсича,при това произнесено правилно:

-Да вървим да им сритаме задниците.

Цанко поглежда скришом към мен и щом разбира,че отивам с тях настига Бойко и застава леко вляво и на половин крачка назад.

Появата ми заедно с Бойко и Цанко стряска двете циганчета.Оглеждат се назад и встрани,сякаш проверяват пътя за отстъпление.Те почти са ни връстници.Сали е на тринадесет като Бойко и мен,а Ращо година по-голям. Ясно е,че не са ме очаквали и не искат да си имат работа с мен.Не и на моя територия,в селото.

……………………

Както вече казах,циганската махала е на около километър извън селото.Заградена е с кирпичен, измазан с вар довар.За разлика от високите огради в селото,издигнати повече с цел нищо да не излезе извън тях,особено животни,той е сравнително нисък и само за хора.Наистина рядко някой от селото влиза в махлата с изключение на често посещаващата я милиция или групите гневни мъже с ловни пушки,търсещи отговори на неразбираеми екзистенциални въпроси от типа на:

-И как така не видяхте,че овцата е белязана?

-Как така го помислихте за ваше куче?Това е ирландски сетер.

-Разбирам,че гъската може да е прелетяла през оградата.Но как се е озовала в казана?При това без пера?

Самия аз съм я прескачал веднъж.Преди месец.Когато бялото,с две черни петна куче на ковача Нури ухапа каката на Бойко за глезена и я откараха в амбулаторията.

Тук трябва да поясня нещо.Аз харесвам каката на Бойко.Тя е вечно приветлива,усмихната и вече има бая забележими цици.С нея се говори и се разбираш лесно,надарена е с рядко за петнадесет годишно момиче чувство за хумор и както вече изтъкнах бая издуващи блузата й цици.Изобщо добивате представа защо я харесвам,отнасям се с респект и ме е грижа за нея.

Та като чух,че ще й бият инжекции за бяс,освен ако не изследват кучето не мислих много.След броени минути прелетях дувара на махалата,открих вече вързаното пред нея куче и му вкарах 12 вълчи сачми през лявата холка.Извадих големия ловен нож и клякайки над трупа подхвърлих към бързо събралата се,враждебно мълчалива тълпа:

-Трябва ми само главата.За бяс трябва проба от мозъка.

Докато прерязвам сухожилията и мускулите на врата,всички наоколо заговарят на циганския си език.Без да им обръщам внимание с две движения на тежкото,достатъчно остро за да се обръсне мъж острие преодолявам гръбнака и отделям главата.После казвам неопределено към всички и никого:

-Както казах за изследване ми трябва само глава.Да е хапало някой от вас,който също трябва да се изследва?

Невинния ми въпрос изгася ропота като ключ електрическа лампа.Така,че когато се изправям хванал отрязаната глава за ушите и все така неопределено питам:

-Да ви се намира торба?

…сякаш от нищото се появяват десетина.

………………….

Избързвам и заставам между двете двойки.Поглеждам първо Рашо:

-Какво правите по това време в селото?

Вместо него се обажда Сали:

-Бат Вальо,с тебе не искаме да се дърляме.

Рашо го подкрепя:

-Имаме работа с тези двамата.

Правя се на незнаещ:

-Каква работа?

Рашо преглъща:

-Ами,знаеш ли…Става дума за чест…Има обидена жена…

Сали кара направо:

-Искаме да ги сбием,щото са написали на оградата на махлата,че кака Айше е курва.

Кимам:

-Чух за някакви мръснишки надписи.Кака Айше сестра ли ти е?

Рашо пояснява:

-Жена на батко.Тези нямат право да пишат такива работи за нея.

Кимам в съгласие:

-Така е.Доколкото всички знаем точно тези двамата едва ли са имали нещо с нея.

Сали кима:

-Аха.Притрябвали са й на кака сополиви хлапета.

Бойко се обажда зад гърба ми и учудващо отново говори правилно.Вероятно защото произнася тези думи често:

-Кой наричаш хлапе.Сега ще ви сритаме задниците.

Сали изглежда малко по-корав от брат си и отвръща:

-То се не знае кой на кого…

Бойко изглежда изненадан,че циганчетата не бягат:

-Знае се.Знае се.Трима на двама…Знае се.

Той никога няма да го каже на глас,но зная,че някъде самотно в мозъка му стои сметката,че до мен или по-скоро зад мен шансовете му се увеличават.И съответно увереността му е друга.  

Поглеждам Бойко.Поглеждам и циганчетата.После пак Бойко.Решавам да сложа нещата по местата им:

-Не знаех,че можеш да броиш до три.И пак бъркаш.Няма такова нещо като двама срещу трима. Там където сте двамата с Цанко мен не ме брой.Сами си яжте лайната като не знаете къде да ги серете и къде не.

Думите ми ги оставят с зяпнали усти.Цанко започва да се оглежда сякаш мисли кога и накъде да побегне.

Все пак питам:

-Няма ли друг начин да се решат нещата.Без бой.

Рашо ме поглежда в очите:

-Какъв друг.На цялата ограда е изписано-„Айшето е курва”.

Сали приглася:

-Батко го няма.На нас се пада да пазим честа на кака.

Усмихвам се:

-А това клевета ли е?

Те не ме разбират:

-Кво е клевета?

Пояснявам:

-Кака ви курва ли е или не?

Рашо убедено отрича:

-Как ще е курва.Разбира се,че не е.

Сали го подкрепя,но пояснението му само усложнява тезата им:

-Бати като си е тука,кака само с него се ебе.

Сдържам напиращия смях:

-А като го няма?

Рашо е твърд в защитата на частта на съпругата на батко си:

-Даже като го няма кака дава само на чичо и вуйчо.

Сали отново олекотява твърдението му:

-Е,понякога и на Роман,ковача.Също и на Гацо,Пепелявия.Оня с конете.

Тази информация не разколебава твърдото отстояване на честа на кака му от Рашо:

-Но от никого не е вземала пари за ебане.Тъй,че не е курва.

В последното има логика.Поне за мене.Отстъпвам назад:

-Арената е ваша.

И четиримата ме поглеждат ме поглеждат недоумяващо затова пояснявам:

-Давайте.Правете там каквото ще правите.

Бойко свива колене и заема поза сякаш ще сере прав.С крясък на настъпена гъска изнася свитите си в лактите ръце,с обърнати юмруци,на нивото на корема си.После с още по-отчаяно звучащо крякане тръгва напред,движейки ръцете си като бутала.

Двете циганчето ме поглеждат с изумление.Успявам да повдигна рамене преди Бойко да стигне до тях.Те леко се отдръпват встрани и го бутат едновременно в двете рамена с отворени длани.В резултат Бойко се стоварва по задник между двамата.

Сега и тримата изглеждат смаяни от резултата на първия досег с противника.

Не сдържам смеха си.

Рашо пита смаяно:

-Какво беше това?

Без да спирам да се смея обяснявам:

-Казват му източни бойни изкуства.Ушу,конфу,карате и други подобни измишльотини.

Сали не разбира:

-Изкуство?Като музика?Тези крясъци пеене ли бяха?

Повдигам рамене:

-По-скоро става дума за танц.Само дето от нормалното танцуване има повече полза при бой.

-Тогава що им викат бойни?

Човешките заблуди,особено масовите такива винаги са били трудни за обяснение,но се опитвам:

-Защото всички,които никога не са се били реално вярват,че научаването им ги прави по-силни от другите.Например,че четиридесет килограмов слабак с тяхна помощ може да набие два пъти по-тежък мъжага.Или жена да победи мъж.

Заинтересовани от явно невероятната според тях глупост на някои хора Рашо и Сали не обръщат внимание на все така седящия на задника си между тях Бойко:

-Имаш предвид,че българите вярват в подобни дивотии?

-Българи,руснаци,американци,особени онези с дръпнатите очи.Всички,с изключение на тези които наистина знаят да се бият вярват,че бойните изкуства помагат.

Двамата известно време смилат информацията.После Рашо убедено изрича:

-Дебела сопа в ръката,когато другия няма нищо е това което помага.

Сали веднага го подкрепя:

-Остър нож също.

Не мога да не се съглася с тях.Като се замислиш повече от хиляда години всички бият циганите, а те са оцелели.Нормално е от деца да знаят как стоят нещата в реалния свят.Вземам генерално решение:

-Добре.Стига бой.Ще направим друго.Имате ли вар?

Рашо повдига рамене:

-Цяла яма.Защо?

Хващам въртящия очи да намери пролука за бягство Цанко за врата:

-Защото сега ще вдигнете Бойко и ще заведем тези двамата да си замажат надписите.Преди да се е стъмнило.

После пояснявам идеята си:

-Цялата махла ще ги види.По-ясно признание,че не са прави няма.

Едно е да се каже,съвсем друго да се направи.Особено когато са замесени такива като Бойко и Цанко.След половин час имаме половин замазан от шестте надписа и две покрити с вар от глава до пети хлапета.И хилеща се,въртяща глави тълпа цигани от всяка възраст и пол.

Накрая Роман,Гацо и още няколко мъже се появяват с големи баданарки в ръце.Ковача поглежда донякъде заличения надпис,после двете момчета и поклаща глава:

-А после за нас са измислили израза „Хубава работа,ама циганска”.

Валентин Тодоров





Тагове:   Кака,   бой,   чест,   цигани,   село,   българи,   Бойко,   цанко,   махла,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 115683
Постинги: 149
Коментари: 24
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930