Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2016 16:22 - Цикъл разкази „Аз и приятелчето ми Бойко Борисов”
Автор: valentint Категория: Изкуство   
Прочетен: 202 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 25.08.2016 22:25


Цикъл разкази „Аз и приятелчето ми Бойко Борисов”

Разказ първи - Бойко иска да бъде цар

Летните утрини на село са прекрасни.Нощната прохлада е изпълнила въздуха със свежест и дори наситената миризма на животинска тор и човешки фекалии от външните нужници не дразни носа.Дневната жега още не е нажежила покритите с педя прах улици и залепила ризките от евтин американ за детските ни гръбчета.

Свежия въздух още повече изостря глада ми.Празния ми корем не спира да ми подава сигнали.

Топвам четката в кутията с боята и с въздишка я размазвам по напуканата дъска на оградата. Днес чичо го няма и стрина ми Събка каза,че няма да получа храна,докато със съседчето ми Бойко не боядисаме тяхната ограда пред къщата и леля Венета не каже,че е доволна.

Всъщност да я боядисам аз.Другарчето ми Бойко Методиев Борисов,по прякор Тиквата заради голямата си остригана толкова късо,че изглежда като обръсната глава е едро,силно като биче момче на моите години ,но стигне ли се до каквато и да е работа е напълно безполезен.Днес само за първите десет минути успя да намаца повече боя върху себе си отколкото по оградата.За капак се спъна в неговата кутия ,обърна я и я разсипа.Сега седи на метър от мен и гледа без особен интерес как боядисвам.

Довършвам дъските пред мен и се прехвърлям към следващите пред него.Бойко даже не си прави труда да се отмести и го бутам с коляно:

-Ако няма да помагаш поне не пречи.

Той вдига глава и ме поглежда с онзи негов поглед,с който сякаш те приканва да повториш думите си и по възможност една по една за да схване.Бутам го отново и този път той реагира:

-Що ма буташ.Ако стана…

Започвам да се дразня:

-И какво като станеш…

Бойко не прави опит да се надигне,само процежда:

-Тоа път ша ти наритам заднику.

Въздишам.С Бойко е безполезно да се спори.На дванадесет години той е едър не за възрастта ни и тежи поне десет кила повече от мен.Но аз съм бърз,координиран и всяка от редовните,търсени от него схватки с мен завършва по един и същи начин.След първия удар Бойко ляга в прахта с лице към небето за да не му изтече шуртящата от носа кръв.Това не му пречи след час два да ме предизвика отново.Бойко никога не се отказва.Нищо,че винаги резултата е един и същ. Понякога се изкушавам да го ударя още веднъж.С дясната ръка в зъбите.Но бързо ми минава.Да биеш Бойко е все едно да биеш магаре.Отклика и разбирането е същото.

Гладен съм и гледам да свърша работата.Затова оставям предизвикателството му да виси във въздуха и започвам да мацам над главата му.Една две капки боя падат на подстриганото му нула номер теме и той неохотно се отдръпва.

После отново ме поглежда и бавно и тържествено,сякаш най-после е разбрал нещо важно изтърсва:

-А аз като порасна ще бъда цар.

Толкова съм изненадан,че спирам да боядисвам.За пръв път чувам от устата на Бойко реплика с правилно произнесени всички думи:

-Цар.Не можеш да станеш цар.

Той ме поглежда неразбиращо:

-Що да не моа.

Повдигам рамене:

-Защото ние сме Народна република.Нямаме цар.

Той врътва глава:

-Ти па се сичко наеш.Баба Сета казува,че си имаме царче.Симеончо.

Търпеливо обяснявам:

-Само,че народа го е свалил и изгонил.Сега си седи в чужбина и не е цар на нищо.

Бойко пак ме поглежда:

-Ама ако са повърне,па ша си е цар.

Въздишам:

-Никой няма да му даде да се върне.Народа мрази царете.Те са лъжливи копелета.

Бойко поклаща глава:

-Ама са царе.Кат порасна ша върна царя.После той ша направи мене цар.

Поглеждам го.Досега не бях чувал да изрича нещо което изглежда обмислено:

-И защо ще прави тебе цар.Доколкото знам той си има синове.

Бойко снижава глас сякаш ми доверява нещо върху което е мъдрувал дълго:

-За слуги.Баба Васа казува,че слугите са даруват.

Превеждам на разбран език:

-Искаш да кажеш заслуги.И какви заслуги ще направиш на царя,че да направи цар тебе,а не някой от синовете си.

За моя изненада Бойко дори не се замисля.Сякаш наистина е обмислил нещата.Започвам да се чудя с какво…

-Дет съм га повърнувал.И за сетните слуги.

Май този път има предвид друг вид дейност в полза на царя:

-И какви услуги можеш да му направиш.Ти си тъп.Проваляш всяка работа.И общо взето не ставаш за нищо.

Бойко пропуска обидите покрай дебелата си глава.Или не разбира,че са обиди:

-Моа да га пая.Бая съм големчак.

Поглеждам го.Наистина е едро момче и като порасне направо ще бъде голям и здрав като бик.И с точно толкова разум.Но все пак става да стои зад гърба на някого.Стига да не си отваря устата:

-Не мисля,че да пазиш царя ще е достатъчно да те направи наследник.Даже тъпо немско копеле като него ще разбере,че ти не ставаш.

Вместо отговор Бойко се надига.Измерва ме и се нахвърля.Правя мигновена стъпка встрани…

Иззад ъгъла се задават чичо ми и бащата на Бойко,чичо Методи.Закарали са овцете и шилетата при селския овчар и сега се връщат.

Чичо Методи поглежда лежащия в прахта до оградата с отметната назад глава Бойко и вижда стичащата се между покрилите носа му пръсти кръв.Поклаща глава и констатира:

-Моя май пак ти е налетял.

Поглеждам го извинително:

-Ами той никога не се отказва.Налита ми.Удрям го.След час пак ми налита.

Чичо Методи въздиша:

-Зная.На майка си се е метнал.

После ме поглежда с някакво смътна надежда в погледа:

-А ти защо следващия път като ти налети не го набиеш наистина.Може и да престане.

Повдигам рамене:

-Жал ми е…

Чичо ми се намесва:

-Защо Вальо да го бие.Ти си му баща.Ти е трябвало да свършиш тази работа.

Чичо Методи въздиша тежко:

-Знам.Ама я съм му посегнал Венета жив ще ме одере.

Чичо се съгласява:

-И Събка ще те държи.Баба Сета,баба Василка и всички лелки и баби в селото ще се присъединят към тях.

Раменете на чичо Методи се свличат:

-Така е.Всичките дърти патки в селото мрат по него.А винаги тяхното става.

Двамата поклащат обречено глави.

Откъм чердака на чичовата къща се разнася гласа на стрина Събка:

-А върнахте се…Къде се мотаете.Идвайте на закуска.С Венета сме опържили мекици.

И след кратка пауза:

-И доведете Бойко.Сигурно е прегладнял.Левент като него трябва да яде.А Вальо да си довърши оградата и ще яде,ако нещо остане.

 

 



Тагове:   мъже,   цар,   Бойко,   патки,   лелки,


Гласувай:
0
0



1. sofist - тъпо
25.08.2016 09:41
Не се обиждай братле, но е тъпо да си правиш реклама на гърба на бацето.
цитирай
2. valentint - Отговор на коментара на софист
25.08.2016 14:24
Здравей.След като в твоя блог самия ти си написал,че в блог.бг се четат само тъпотиите,намирам коментара ти за положителна рецензия.
Колкото за рекламата на гърба на някого,според мен става дума по-скоро за развенчаване на фалшиви кумири.Щом цитираш Волтер предполагам,че не си пропуснал едно от най-важните му произведения "Орлеанската дева".На самия мен,когато я прочетох за първи път като младеж ми изглеждаше тъпо кулминацията на каквото и да е произведение да е секс между Жана д`Арк и магаре.Нищо,че вече бях чел Апулей и виждах аналогията.
Колкото за моя цикъл фейлетони,макар и авторски аналогията с цикъла на Арт Бъкуалд "Аз и президента Джонсън" наистина я има.
Поздрави Валентин
ПП.Следващи разкази:
Бий се да минава времето
Бойко и Цанко агитират за кмет
Бий циганина
После и още.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 79492
Постинги: 146
Коментари: 24
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031