Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2015 02:49 - Извършили ли са някога българите променил посоката на световната история акт
Автор: valentint Категория: История   
Прочетен: 1350 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 17.12.2015 16:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Извършили ли са някога българите променил посоката на  световната история акт

Историята е просто нещо.Събираме факти и артефакти,четем с достатъчна доза критицизъм писанията на хронисти и публицисти,официални документи и надписи и можем донякъде да добием представа как и какво се е случило.Ако сме още по-настоятелни и открием посоката на движение на финансовите потоци,можем да изградим мнение дори и затова Защо се е случило едно или друго.

Това е лесната част.Трудната е всяко историческо мнение или извод,поне докосващ се до „зоната на истината” да си пробие път в лавината от манипулативни полуистини,официални доктрини и тотална дезинформация произвеждани от историческата наука по поръчката и със стипендиите на заинтересованите елити и институции.

Тук няма да коментирам тази сенчеста част на науката и познанието,служеща на стратегическата цел-промиване на мозъците и насаждане на изгодни стериотипи за управляващите през всички времена и епохи.Думата ми е за една особена форма на манипулация.Тази,че извън границите на традиционния Запад няма или не се случва нищо,достойно да бъде отбелязано.

Дори ако търсят големи сомове западните експерти го правят във водите на Рона,Ебро или Тежо. Нищо,че те са привнесени там през седемдесетте години.Нищо,че се хранят с единични риби,а не се тъпчат от мигриращи пасажи,нищо,че ядат пет пъти по-ниско калорична риба и нямат шанс за станат дори и наполовина толкова големи като тези в долното течение на Дунав,Днепър или Волга (само за сведение,рекордния сом хванат в Ебро е тежал 102 кг,а в Днепър 580).Да,но последните са в Източна Европа,а там както знаем няма нищо и не се случва нищо.

Подобни тенденции има и в историята.

Историята е капризно нещо.Основно значение в официалната история има не факта,че нещо се е случило,не дори факта кой го е записал или открил.Единственото,което има значение е как и кога Западна Европа,а напоследък и САЩ го е признала.Особено когато става въпрос за редките и наистина значими събития които са променили не само хода,но и посоката на цялата Световна история.

А те не са много.Цели народи и държави,исторически личности и институции никога не са извършвали действие което да има тези радикални последствия.Нито ще имат шанс да го направят в бъдеще.И би било  не просто предмет на национална гордост и патриотизъм,а истински принос съзнанието за подобен акт.

Защото българите сме го направили.Макар и не самостоятелно,ние сме извършили акт,сравним по значение за световната история с победата на гърците над Персийската империя,донесла раждането на Западната цивилизация изобщо,колонизацията на Америките,създала условията за тържеството на същата тази цивилизация или създаването и инвазията на исляма,който с далеч по-голямата си прогресивност и значимост на посланията едва не убива основната религия,а оттам и перспективите на вече два пъти споменатата цивилизация.Ако не го бяхме спрели навреме.Ние,византийците и българите заедно.В зората на неговия разцвет и непостигана по-късно мощ.

Само,че в официалната история това го няма.Или е просто бележка под линия.А спирането на ислямската инвазия и спасяването на Европейската цивилизация се приписва на франките и техния крал Карл Мертел.

И ето момента да проявим бдителност.В никакъв случай да не приемаме с доверие внушаваното ни от официалната история.Още повече,че основен източник по темата е най-незаслужаващата вяра и доверие институция в историята на света,до толкова компрометиралата се с дописването ,редактирането и откровеното съчиняване дори на собствените си свещени писания,че днес има цяло течение в историческата наука,което изцяло отхвърля реалността на историята на тъмните векове и ги преписва на користната съчинителска дейност на католическите монаси.Тази същата институция чийто практически основател Дамасий си измисля три века история и уж свързваща го с апостол Петър приемственост.Да не говорим за користта на Светата Римска църква точно в случая с Мертел.Нали в един от неговите приемници Карл Велики Римската църква дочаква с векове лелеяния си християнски водач и император и какво по-хубаво от свързването на династията на Каролингите със спасяването на Европа и църквата от най-голямата заплаха за съществуването й в цялата история.

Всичко това просто ни задължава да поогледаме какви ги е свършил Мертел.

От старта на обявения от втория от праведните халифи Омар ибн ал-Хатаб поход за завоюване и обръщане в правата вяра на Северна Африка е минал почти век.Неговите наследници са преуспели в делото.Начело на халифата вече е династията на Омейидите.Техните управители на най-далечната от сърцето на империята и от нейната мощ провинция организират нахлуване в ничията,не само без силни държавни организации,но дори и без каквито и да било значими военни сили земи на Иберийския полуостров и разбира се,жънат славни победи неизвестно срещу кого и си съчиняват цяла митология от подвизи.Нали толкова далеч от центъра силите и средствата са малко,но пък контрола е слаб.Нищо не пречи на Тарик ибн Зияд и неговите наследници да съчиняват гръмки доклади към халифа в Дамаск и да се хвалят с великите си победи над познатите само именно от тези доклади визиготи и гарони.И в днешни дни знаем как става съчиняването на постижения от провинциалните чиновници към централната власт.

Иберийския полуостров е завоюван.Династията на Омейидите,а и цялата империя на исляма е в упадък след съкрушителните поражения във войните по основното направление на имперските завоевания – през Византия към Европа и на помощното - към Средна Азия.Най-далечната провинция изобщо е извън контрол.Самата тя е разделена на воюващи едно с друго,почти независими владения.И все пак междуособните конфликти не пречат на техните управители да организират многобройни разузнавателни походи или по-точно набези за плячка и роби отвъд Пиринеите.Нали трябва с нещо да се финансират междуособиците.

Защо един от тях,този на управителя на Андалусия Абд ал Рахман е обявен за решителен поход за завоюване на Европа,а неговия предполагаем разгром при Поатие през 739 година от краля на франките за спасение на християнска Европа  оставям на съвестта на съчинителите.Аз мога само да проверя до колко коректно са описани събитията.

Първо стратегията.Във военната стратегия самостоятелни военни действия,водени толкова далеч от основните сили се водят за локални.Когато освен това те са извършени само от един от местните командири,без подкрепа и обединяване на силите с останалите става въпрос за набег. Най-често с цел разузнаване,грабеж или това което на военен език се нарича събиране на фураж. Оттам и подобни отряди се наричат разузнавателни,фуражирски или просто банди.

Сега за бройката.Арабските хроники сочат цифрата 8 000 бойци за нахлулите на Иберийския полуостров и съкрушили отслабеното от вътрешни конфликти Вестготско кралство на Родерик нашественици.Същата цифра е във Вестготските хроники.Как 29 години по-късно управителя на една от новообразуваните провинции,водещ конфликти със съседите си става предводител на споменаваната от църковните хронисти и така наречените независими (а може би по-вярно е несъществуващи) арабски източници 70,50 или 30 хилядна армия от правоверни,при условие,че трябва да е оставил и войски в провинцията си,за да не бъде тя завоювана от съседите е неясно. Самото описание на битката,терена на който е проведена,военните и логистични закони сочат далеч по-малка цифра – между 3 800 и четири хиляди човека общо за войните на исляма.

За франките е по-лесно.Знаем,че личната  армия на много по-силния и могъщ наследник на Карл Мертел,Карл Велики наброява 3000 бойци.С толкова той тръгва срещу саксонците.При зимното прекосяване на Алпите той води 4 000 армия.И в нея не всички са бойци.Можем да се доверим на съобщението,че Карл Мертел е изчакал да се събере цялата му армия.Значи можем да увеличим бройката с присъединените части,почти двойно.Излиза,че е имал малко над 5 000 армия.И отново не всички са бойци от полето на битката.Има обоз и охрана на обоза и други помощни части.

Но така или иначе 4 до 5 хиляди е вече съвсем нормална за средновековието на Западна Европа армия.Обикновено около тези цифри се спират при описанието на една или друга битка от това време съвременните анализатори.Толкова е имал например Харолд при Хейстингс.

Излиза,че аз не съм бил прав когато съм говорил за обикновен набег и неговото отразяване.

На преди да си посипя главата с пепел за прибързаните си изводи нека да видим какво се е случило по главното направление на ислямското завоевание.А то е първо срещу Персия и след нейното покоряване през Византия към Европа.Мен ме интересува второто.

Както се полага на главно направление,там е струпана цялата мощ на младата и все още жизнена империя на пророка.Още не е секнала силата им.Разпада престои.

Затова през 717 година според официалните арабски,византийски и други източници 100 000 армия под предводителството на брата на халиф Сюлейман,Маслама преминава Дарданелите и обсажда Константинопол.За столицата на Византия знаем едно.Тя може да бъде превзета само при едновременна атака по суша и море.Затова арабите са се подготвили.Те са довели просто немислимо огромен флот.Според историческите източници над 2500 кораба.Дори с уговорката, че само една част от него са бойни,а повечето са снабдителни и транспортни цифрата пак изглежда прекалено огромна.Да не говорим,че прибавя към сухопътната армия (тук е мястото да спомена,че според моите изчисления,базирани както на по-раншните действия на основната армия на халифата,така и на логистични и стратегически принципи по-логичната цифра за армията на исляма е някъде около 70 000,а сто хиляди са по-скоро стремеж за закръгляне) още поне толкова моряци и помощен персонал.Но ако се има предвид,че този флот успява да снабдява и подкрепя огромната,намираща се от другата страна на Мраморно море сухопътна армия в продължение на година цифрата на флота престава да изглежда чак толкова силно преувеличена.

Дори и с корекциите,това което халифата прави е нечувано за времето си военно усилие.То не просто задминава с много Византия,която при най-голямата си сила,при Юстиниян успява да потдържа едва 15 до 25 хилядна армия под ръководството на Велизарий при опита си да върне Италия в Източната Римска империя.Тази кампания застава дори над римските мащаби.Всеки който поне малко разбира от логистика,изхранване или дори само за ръководство на толкова хора разбира за какво става дума.

Ето това е армия,способна да съкруши и превземе всяка съществуваща по това време империя и държава.И аз отказвам да си посипя главата с пепел,защото на нейния фон армията на дребния провинциален управител Абд ал Рахман наистина изглежда като помощен отряд.Та той,след като извадим конярите от обоза,слугите и другия помощен персонал е имал толкова реални бойци на полето на битката колкото тук са корабите.А на един боен кораб от това време има над сто моряци и войници,на галерите и повече заради гребците и дори на транспортите които са само с платна моряците са двадесет.

И тук вече стигнахме до приноса на българите.Защото тази огромна,безумно силна и напълно способна да покори Европа,където освен западащия аварски хаганат няма военна сила която да й излезе дори на обречена битка.Не просто армия,а цялостна военна мощ на една могъща империя е спряна,разбита и принудена да евакуира остатъците си от коалиция от народи и етноси в които влизат хазари,арменци и други,водени от Византия и България.

Като основната тежест на сухопътната битка е изнесена от българите.За нея няма какво чак толкова да се каже.Като всички истински неща тя е проста.

Основната сила на арабската армия е леката и подвижна,бърза и маневрена конница.Тя е трудно отразимо оръжие на просторен и равен терен,където може да напада и да се прегрупира,да обхваща фланговете и удря в тил,да гори обозите и прекъсва снабдяването на всяка една друга армия в света по него време.Личните бойни умения на арабските конници и бойния им дух е сравним,дори по-голям от почти всеки друг по това време.Но заставена да стои на място и да охранява обсадни машини и линии,тази конница става уязвима и слаба.А когато е атакувана от единствената по това време в света тежка кавалерия (кавалерията е пак конница,само,че напълно управляема),тази на българите,без възможност за маневриране е просто жертвен овец,чакаш заколение.Останалото е избиване на разпръснати и нямащи къде да избягат ездачи.Което се е и случило.

Длъжен съм да кажа,че това не е първия,нито ще е последния път когато подобна армия е разбита пред стените на голям град.Атаката на тежките полски хусари на Ян Собиески срещу османската спахийска и татаромонголска конница при „битката на народите” под Виена е едно почти пълно копие на това,което се е случило пред стените на Константинопол.

Ненапразно при следващия си опит за превземане на столицата на Византия арабите се изтеглят още при вестта,че българите приближават.

Защото истинския принос на българите,на тяхната тогавашна политическа класа и лично на хан Тервел не е военен подвиг.Там може и да е имало геройски прояви,когато изчисляваната на около 16 000 бойци тежка българска кавалерия удря със силата с която танк би ударил стоящ на място джип стопираната да охранява обсадните линии лека арабска конница.Но не те са основното.Затова са и забравени.

Подвига е политически.Подвиг на един политически елит и неговия водач,способни за загърбят недоверието и вероятно омразата срещу изконния си враг в името на победата над по-опасния. Затова това е постижение на правилния избор.Нещо с което българския политически елит едва ли може да се гордее през вековете.

Подвига е и морален.Защото става въпрос за квазистенцията на истинското мъжество през всички времена.Да удържиш на дадената дума.И на обещанията си.

Също нещо което не се е случвало често на българския политически елит през нашата история и в настоящето.

Но пък и те никога няма да се наредят в пантеона на великите.Тези които са променили не просто историята на своя народ,а тази на цялото човечество.

И за съжаление на великия българин Тервел,син на Аспарух,от рода Дуло там засега му е малко самотно.Но според мен,той с неговата точна преценка за истинските стойности на нещата едва ли е останал без приятели.





Гласувай:
4
0



1. germantiger - ...
05.08.2015 10:07
Църквата си улучил, но иконата не си познал...

Какво всъщност казвам;

Силна тема, добър разказвач, но далеч НЕ истинен!

- св. Тревелий е познат на запад, но Карл мартел "Чука" в България почти не е познат и по червено време дори не присъстваше в учебниците ако добре помня, майордома на Франската империя е получавал по-малко дължимото на изток, отколкото тервел на запад като признание

- армията при Константинопол е спорна арабската и нека напомним, че след решителното поражение, тя все пак НЕ сваля обсадата още няколко месеца, но вярно българите решават нейната съдба, ако четеш изворите то на запад сблъсъка при Поатие е на още по-огромни армии, но разбира се извора греши в желанието си да представи франките чутовни победители; и все пак - НЕ трябва да бъдеш категоричен маргинализирайки сблъсъка на запад и въобще не съмнявайки се в мащаба на този на изток

- НЕ съм фен на американците, но десетилетия превди тях руснаците и бг комунистите гавреха историята както никой друг - това което руснаци и комунисти фалшифицираха в историята няма равно при мериканосите

- за Собиески вече грешиш, но нашето невежество е ирелевантно към историята и истината, в случая твоето незнание, защо в селдващия ми коментар с КОНКРЕТИКА
цитирай
2. germantiger - РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОНСТАНТИНОПОЛ НА ТЕРВЕЛ И ВИЕНА ОТ 1683Г. Е ПРОПАСТ
05.08.2015 10:10
КОНРЕТИКА защо НЕ Собиески, а други са същинските победители при Виена деблокадата, не Собиески прави голямото като Тервел, който наистина го прави:

1682 турската армия нарушава мира с Австрия и за пореден път влиза в северните райони на Унгария.
ОСНОВА НА ВОЙСКАТА Е ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС С ЧИСЛЕНОСТ 20 000 ВОЙНИЦИ...забележи пиша основа, а не основна част.
Основата на една армия обикновено е:

НАЙ-БОЕСПОСОБНАТА
НАЙ-ОПИТНАТА
НАЙ-УСТОЙЧИВАТА
НАЙ-ФАНАТИЗИРАНАТА често пъти
НАЙ-СИЛНАТА иначе казано нейна част
Еничарите възпитавани като ислямски фанатици от деца!

Огромната част от османската армия се е състояла от спахийската ленна кавалерия, пехотно регионално „опълчение”, ТАТАРСКА КОННИЦА ОТ КРИМ И СТЕПИТЕ СЕВЕРНО ОТ КАВКАЗ и дори контингенти на васалните християнски „князе”.
Авторите споменават, че вероятно армията е била 120 000 „реално”.

Леополд1 като кайзер на Свещената Римска империя на ГЕРМАНСКАТА НАЦИЯ казват е могъл да противопостави 35 000 войника и като кайзер се обръща за помощ към германските курфюрсти и към папа Инокентий11-самия папа влага пари, призовава и помага в организацията на християнския „съюз”...СОБИЕСКИ СЕ АНГАЖИРА ДА УЧАСТВА СЪС ЗАЯВЕНИ 40 000 ВОЙНИКА!
ОТ ТЯХ УСПЯВА ДА СЪБЕРЕ 24 000-14 000 КАВАЛЕРИЯ И 10 000 ПЕХОТА!!!

На 7 юли австрийския император със семейството отива в Линц и оставя Виена на граф Ернст жон Щархемберг командващ 16 000 войници, още по това време в горите около предградията на Виена се появява татарската конница, а на 14 юли града е обсаден или по-точно блокиран макар и не напълно и турската артилерия открива огън.

СЛЕДВА ВЕЧЕ САМОТО СРАЖЕНИЕ...
В момента ще напиша доколкото ме хванат нервите подробностите и развитието защото набирам текста в момента...

Състав на войските
След съвета в Регенсбург германските курфюрсти събират:

Карл Лотарингски 30 000
Йоханн Георг 3 Саксонски над 10 000
Максимилиан Еммануил Баварски 10 000

ОБЩО НАД 50 000 ГЕРМАНСКИ ВОЙСКИ

В ГРАДА КАКТО ПИСАХ СА 16 000 АВСТРИЙСКИ

СОБИЕСКИ ИДВА С 24 000 ПОЛСКИ ВОЙСКИ

...

Карл и Собиески решават да преминат през виенските гори, които не са гъсти и фактически са хълмове обрасли с храсти и редки дървета. Именно след овладяване на тези хълмове християните са имали намерение да атакуват турците.
Кара Мустафа подценил опастността и рабира се очаквал и искал падането на Виена „всеки момент” както смешно пишат историците, смешно за мен, но това е отделен лаф
Мустафа има в горите Ибрахим бей „губернатора” на Буда с 23 000 пехота и 5 000 татарска кавалерия, Мустафа е бил убеден, че този контингент ще задържи християните за чиято численост е нямал ясна или точна представа.

На военния съвет Карл и Собиески са в хармиюония за идеята армията да се раздели на три „корпуса”...следва сражението...

Херцог Йоханн Саксонски води лявото крило, което настъпва КЪМ ГРАДА злизко по течението на р. Дунав. 31 000 имперски войници и саксонци заемат Каленберг-Плешивата планина в превод, това са господстващите позиции над тези на Ибрахим бей заел местността около Нуссдорф.
Максимилиан Баварски и Валдек с баварците и други германски части над 20 000 настъпват към Зифринг и Веринг с направление след преодоляването им отново Виена.
В дясно херцог фон Лауенберг с 4 500 пехота и Собиески най вдясно на „крилото” със своите 24 000 войника.

В ранното утро на 12 септември Ибрахим бей тръгва напред както пишат историците, иначе кзано „по моему” дава сигнал за контакт с врага...

1.Карл дава заповед на Лудвиг Баденски водещ австрийски полкове да отхвърли турците, саксонците също придвижват отделни части за поддръжка на австрийците.
СЛЕД ОЖЕСТОЧЕН НО НЕПРОДЪЛЖИТЕЛЕН БОЙ МЕЖДУ АВСТРИЙЦИ + САКСОНЦИ АСРЕЩУ ТУРЦИ, ТО ПОСЛЕДНИТЕ ОТСТЪПВАТ. В схватката оказва влияние германската артилерия и християните овладяват Нуссдорф и Хайлигенщадт продължавайки настъпление след боя.

2.В центъра обаче Максимилиан и Валдек водят бой с „променлив успех” и немогат да надделят за разлика от австрийци и саксонци. Те настъпват, но са задържани между Зифринг и Гринциг с фланг който се открива...турците имат възможност да ударят, но в този момент татарските лайнета правят рейд и грабят южно от Виена! Алкото кавалерия на Ибрахим в разположение прави „налет”, но германците сгъстяват строя и устояват!

3. В ДЯСНО ЛАУЕНБЕРГ И СОБИЕСКИ ИМАТ ПЪРВОНАЧАЛНО ПРОБЛЕМ С МЕСТНОСТТА...ПОЛЯЦИТЕ СИ ПРОБИВАТ ПЪТ ПРЕЗ ХЪЛМИСТИЯ ТЕРЕН И ИЗЛИЗАТ, НО СА АТАКУВАНИ ОТ ТУРСКАТА КОННИЦА...В БОЯ ТЕ НАДДЕЛЯВАТ И РАЗЧИСТВАТ ПЪТЯ СИ МЕЖДУ ГЕРСТХОФ И ДОРНБАХ.
СОБИЕСКИ ВЕЧЕ УСПЯВА НА ТОЗИ ТЕРЕН И „СПОКОЙНО” ДА РАЗГЪРНЕ КАВАЛЕРИЯТА В ДОСПЕХИ В ДВА ЕШЕЛОНА И ДА РАЗБИЕ ПРОТИВОСТОЯЩИТЕ ТУРЦИ...ПРЕСЛЕДВА ГИ ДО ТЕХНИЯ ЛАГЕР, ТАМ ТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ГРАБЯТ ИЗНЕНАДВАЙКИ САМИЯ КАРА МУСТАФА И „ЗА ЕДНА БРОЙКА” ДА ГО ПЛЕНЯТ-както казват историците, по моему казано да изключат единия център на командване в случая всеобщо, но не конкретно за самия бой който се води от Ибрахим бей!

НАРОЧНО НАБРАХ ТОВА С ГЛАВНИ БУКВИ-ТОВА Е ДЯЛА НА ПОЛЯЦИТЕ:
РАЗБИТ ФЛАНГ
РАЗБИТ ЛАГЕР И НЕГОВИЯ ГРАБЕЖ
ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ УБИЕ ИЛИ ХВАНЕ МУСТАФА, МАКАР И НЕСЪСТОЯЛА СЕ-това е наистина плюс на пръв поглед „голям капитал’ може да се тълкува но всъщност той не се осъществява!

КАКВО СТАВА ОБАЧЕ ПАРАЛЕЛНО И СЛЕД ТОВА...!!!

-ЛУДВИГ БАДЕНСКИ РАЗБИВА ДРУГИЯ ФЛАНГ НА ТУРЦИТЕ И ПРОДЪЛЖАВА КЪМ ВЕРИНГ

-ЯНИЧАРИТЕ ПО ЗАПОВЕД НА КАРА МУСТАФА ОСТАВЯТ НА ПОЗИЦИИТЕ СИ......!!!!!!
ДА ОСТАВАТ И ТО СЛЕД ЗАПОВЕД-ЗАПОМНИ ТОВА

-В НАЧАЛОТО ТУРЦИТЕ СЕ ДЪРЖАТ, НО ПОДХОЖДАТ ИМПЕРСКИТЕ ВОЙСКИ И ЗАПОЧВА БОЙ В ТРАНШЕИТЕ, В КОЙТО ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ ВЗЕМАТ „ВРЪХ’ СЛЕД КАТО СЕ ВКЛЮЧВАТ САКСОНЦИ И БАВАРЦИ

-КЪМ 17.00 ОСМАНСКАТА СЪПРОТИВА Е ПРЕКРАТЕНА, А ГРАДА СПАСЕН!

ЗАГУБИТЕ НА ТУРЦИТЕ СЕ ОЦЕНЯВАТ НА 10-20 000
ЗАГУБИТЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ ОК. 4 000


Какви са моите изводи:

1.ГЕРМАНЦИТЕ РАЗБИВАТ ЛЯВОТО КРИЛО И ЦЕНТЪРА НА ТУРЦИТЕ

2.ПОЛЯЦИТЕ РАЗБИВАТ ДЯСНОТО КРИЛО, ЛАГЕРА И ПОСЛЕ ГО ГРАБЯТ

3.ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ НАДДЕЛЯВАТ НАД ЕНИЧАРИТЕ В ТРАНШЕИТЕ

НАЙ-БОЕСПОСОБНАТА СИЛА СА ЕНИЧАРИТЕ-ИМЕННО ПОБЕДАТА НАД ТЯХ Е РЕШИТЕЛНА

ЕНИЧАРИТЕ СА В ТРАНШЕИТЕ СА ОПАСТНОСТ ЗА ВИЕНА-ИМЕННО ТЕ СА РАЗБИТИ

ЕНИЧАРИТЕ СА ПЕЧЕЛИЛИ МНОГО НА ПРЪВ ПОГЛЕД ЗАГУБЕНИ ЗА ТУРЦИТЕ БИТКИ-ЗА ТОВА ПОБЕДАТА НАД ТЯХ ИЗБИВА НАЙ-СИЛНИЯ КОЗ ИЛИ ЧАСТ ИЛИ СРЕДСТВО С КОЕТО РАЗПОЛАГА КАРА МУСТАФА И ПРАВИ ПОДНОВЯВАНЕТО НА СРАЖЕНИЕТО ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО...ТОВА Е И КРАЯ!

Тусрките майна и Кара Мустафа вероятно глупака

Грешки НА ЕДРО

1.КАТО ЗНАЕШ ЗА ХРИСТИЯНСКИ СЪЮЗ ИЛИ СБОР НА АРМИИ ПРЕЧИШ НА ДВИЖЕНИЕТО ИМ
-НАЛЕТ, НАБЕГ, НАПАДЕНИЯ ПО МАРШРУТА ИМ С ТАТАРКОННИЦА
-ЗАБАВЯШ ДВИЖЕНИЕТО ИМ-ГОРИШ СЕЛА ПО МАРШРУТИТЕ, МОСТОВЕ
-ИЗБИВАШ ЖИВОТНИ ПРОВИАНТ
-КУПУВАШ НЯКОЙ В КОАЛИЦИЯТА ЗА ДА Я ЗАБАВИ, ПРЕДАДЕ, ОТКАЖЕ-айде тва е нямало начин в случая може би

2.ПОДГОТОВКА СРЕЩУ ПОДХОЖДАЩИЯ ПРОТИВНИК
-ВЕРОЯТНИЯ МАРШРУТ И ПОЯВА НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ВОЙСКИ Е ОПРЕДЕЛИМ ИЛИ ПРЕДВИДИМ
-УКРЕПЯВАШ "ИНЖЕНЕРНО" СЕЛАТА СПОМЕНАТИ В БОЯ, ХЪЛМОВЕТЕ СПОМЕНАТИ СЪЩО
-ОБУЧАВАШ ВОЙСКИТЕ В ТАЗИ МЕСТНОСТ И ТЕРЕН, ОПОЗНАВАШ ГО В ДЕТАЙЛ И ПРИВИКВАШ

Грешки НА ДРЕБНО

1.МУСТАФА ТРЯБВА ДА ВОДИ БОЯ КАТО ПРИСЪСТВИЕ РЕШИТЕЛНОСТ И ВНИМАНИЕ ЛИЧНО

2.ОТ ЦЕЗАР ДО ДНЕС ПОЯВАТА НА ДЕБЛОКИРАЩА ЧАСТ Е НОМЕР 1 ЗАПЛАХА, НЕ ПАСИВНИТЕ В ГРАДА ВОЙСКИ, ДОРИ ТЕ ДА ПРОЯВЯТ АКТИВНОСТ С РЕЙД ИЗВЪН ГРАДА, ТО ПРИОРИТЕТ Е ВРАГА ВЪН ОТ ГРАДА...МУСТАФА НЕ УСЕЩА КЪДЕ СЕ РЕШАВА ОБСАДАТА-НЕ В САМАТА ОБСАДА, А "ВЪН" ОТ НЕЯ И РАМКИТЕ НА ГРАДА!

3.ИБРАХИМ ПРАВИ ИДИОТШИНИ ЕДНА СЛЕД ДРУГА:

-"ТРЪГВА" ДА ПОСРЕЩА АТАКА "ОТ ВИСОКОТО"

-ПОДЛАГА НА АРТУДАР ВОЙСКИТЕ, ВМЕСТО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ОБСЕГ НА АРТИЛЕРИЯТА ИЛИ ДА ПОЛЗВА СЕЛАТА КАТО ПРИКРИТИЕ ОТ ОГЪН

-НЕ ДЪРЖИ ЕДИННО КОМАНДВАНЕ-ТАТАРИТЕ "НАНЯКЪДЕ" ГРАБЯТ...ИБРАХИМ ИМА ШАНСА ДА ДЪРЖИ ЕДИН КОМАНДВАНЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГОТО КОМАНДВАЩИ В ХРИСТИЯНИТЕ...ТУРСКОТО ЛАЙНО ИМА ШАНСА ДА ОТРЕАГИРА И КОМАНДВА ПО-БЪРЗО, ПО-АДЕКВАТНО И КАТО ЕДИН ЛИДЕР-НЕ ИЗПОЛЗВА ТОЗИ ШАНС

-НЕ ПОЛЗВА ЗНАНИЕТО НА ТЕРЕНА

-ИБРАХИМ НЕ СЪСРЕДОТОЧАВА НИКЪДЕ УСИЛИЯТА СИ, КОЕТО ПОКАЗВА ЧЕ НЯМА ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА БОЯ ИЛИ КАК ДА ГО ВОДИ

-НЯМА РЕЗЕРВ КОЙТО ДА ВКЛЮЧИ ЗА НАРАСТВАНЕ УСИЛИЕТО В ПУНКТ НА БОЯ ИЛИ ЗА УПЛЪТНЯВАНЕ НА ФРОНТА

-САМИЯ МУСТАФА НЕ ДАВА НАМ ИБРАХИМ ЕНИЧАРИТЕ

-НАЙ БОЕСПОСОБНИТЕ НЕ УЧАСТВАТ В БОЯ А СА ПАСИВНИ В ТРАНШЕИ
ТЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ СРАЖЕНИЕТО В НАЧАЛОТО

-ТУРЦИТЕ НЕ ПОЛЗВАТ ЧИСЛЕНОТО СИ ПРЕВЪЗХОДСТВО
цитирай
3. germantiger - С "две думи"
05.08.2015 10:16
- не запада, а изтока (условно написано) е този който е сътворил повечето и по-титаничните фалшификации на история вкл. българска

- не на запад Тервел е непризнат, а на изток Карл Мартел "Чука" е всъщност повече непризнат, в това няма проблем, но го отбелязвам

- примера ти със Собиески не беше точен и удачен (русизъм)

Надявам се, че няма да ме наречеш безродник и пр.

НЕ КВАЛИФИЦИРАЙ ЛИЧНОСТТА МИ, АКО ЖЕЛАЕШ ДИСКУТИРАЙ И СПОРИ С АРГУМЕНТИТЕ МИ

Жив и здрав, почина ти е добър, доста си писал, добре си го написал и разбира се, че знаеш.
цитирай
4. shtaparov - Не веднъж, а много пъти. Вероятно ...
05.08.2015 12:33
Не веднъж,а много пъти. Вероятно няколко десетки пъти,ако не и повече.
цитирай
5. valentint - отговор
05.08.2015 23:46
Здравейте
Вие сте наполовина германец и това е чудесно,защото точно германските военна мисъл от Фридрих Пруски,през Шарнхорст и Гнайзеноу,върха Клаузевиц и до Делбрюк дава най-доброто,изчистено от преувеличенията и натрупванията описание и обяснение на ранната,средновековна и до първата световна война световна военна история.а вие можете да ги четете дори в оригинал.Завиждам ви.
Във военната стратегия има правила.Когато обсаждаща армия научи за приближаването на деблокираща тагава тя има точно два начина на действие.
Ако е достатъчно голяма,се разделя на две,разбива идващите на помощ войски
на стратегическа дистанция,след което си продължава обсадата.
Когато не е достатъчно голяма,тя прости вдига обсадата.Защото дори
малка деблокираща армия може да застане на нейните комуникационните и
снабдителни линии и това е достатъчно.
Кара Ибрахим,както и Маслама са загубили битката в момента в който не са
направили нито едно от тези две неща.Всичко друго е подробности по разгрома.
Аз цитирах "битката на народите" не като сравнение на събитията по значение
,а точно защото нито Маслама,нито Кара Ибрахим постъпват според тези правила
и плащат цената.
Не зная защо са постъпили така.Никой,на когото са поверили такива армии и
подобни цели не е невежа или глупак.Тези двамата са били способни мъже
и са знаели работата си.
Мога само да гадая,че след като и двамата не са били султани или халифи,
просто не са посмели да направят правилното на своя глава.
Колкото до еничарите те наистина са били основната сила на османската
армия.Но само когато кавалерията защитава фланговете и тила им,лагера
им не е под удар,а снабдяването прекъснато.Тогава те просто могат да си
стоят на позицията докато умрат от глад и жажда,а всяко мърдане ги грози
с удари от всички посоки.
Поздрави
п.п.Аз ви препоръчвам Ханс Делбрюк.Той е изложил нещата до крайност изчистено и логично.
цитирай
6. germantiger - ...
06.08.2015 03:30
Чел съм всички споменати от теб/Вас и не пиша това за да се изтъкна и откроя, чел съм и други, а самия аз съм придобил и опит, но това е друга тема, зщаото както казва Харис (не британския убиец "бомбър") Живота е твърде хлъзгав, за да се управлява от книги! Трябва да се чете несъмнено и аз практикувам това удоволствие и полезна същност всеки ден по много, убеден съм че и Вие!

Благодаря за оценката Ви към мен, която дай Боже да заслужавам, макар да се съмнявам в пълна степен, живот и здраве на Вас, очаквах друга реакция и съм впечатлен, че в блог.бг попадам на човек друг сой за разлика от масата.

За възможностите при блокада в онези времена сте прав, но не задължително - шаблона е излишен, важна е ефективността и както казва векове след това Молтке - старши - Няма план който да просъсществува 5 минути след началото на сражението (не го е казал тоно така, но така е ок като превод на бг).

Може да си спомним Цезар (ясно кой "Гайъс Джулиъс както модно му казта сега или както некоректно преди Гай Юлий) който с циркумваланционна линия и "навън" посреща галите в помощ на Версенжеторикс - мисълта ми е - възможностите правилно сте ги посочил, но не са обезателни, макар споменатите да са масата случаи.

За Кара Ибрахим и Маслама не съм познавач признаавам и там само мога да гадая, имам само забележка към това изречение:
Там може и да е имало геройски прояви,когато изчисляваната на около 16 000 бойци тежка българска кавалерия удря със силата с която танк би ударил стоящ на място джип стопираната да охранява обсадните линии лека арабска конница.

Практически стопирана кавалерия не може да има и тя да е пасивна пред атака на друга кавалерия срещу нея, особено лека кавалерия - абсурд, но пък както започнах коментара ми - живота е космос и е възможно всичко, дори невъзможното, така-че забележката отпада !
цитирай
7. germantiger - С "две думи"
06.08.2015 03:34
Извън извънмерното написано от мен за Виена 1683г, мисълта ми е ясна:

- за мен изтока в повече "казуси" не признава запада и това е лесно обяснимо с режими, манталитет, условия

- запада обикновено е по-склонен да въздава полагащото се на истината (в маса случаи не, но повече от тези на изток)

...

УЧУДВАМ СЕ, ЧЕ ДРУГИ БЪЛГАРИ И ТО ПАТРИОТИ КАТО ВАС НЕ КОМЕНТИРАТ ТУК - ПРИ ВАС ( поне засега, освен един щапаров), винаги съм се учудвал от неподаването на ръка между хора, които трябва да бъдат хайде не в единомислие (но и в това), но хора естествено подхождащи на една общност, но пък чувството за общност тук често куца...

И ЕДИН ПОСТИНГ ОТ МЕН - ПРОБЪЛГАРСКИ И НАДЯВАМ СЕ ВПЕЧАТЛЯВАЩ И ЗА ВАС - сканирана цяла книга, заслужаваше си:

КЪРВАВА И ГЕРОИЧНА - България

http://germantiger/history/2014/12/30/kyrvava-i-geroichna-bylgariia.1326504

Този БЪЛГАРИН......

Бягал е, падал е и е раняван...

Този човек сам е погребвал войник след войник, описвал е подробно кой-кой е, и откъде е, разпознавал е болни от тифус, холера – неизлечимо болни, движил се е сред тях, страдал е заедно с тях, старал се е да помогне, въпреки вероятността от зараза. Заедно с войниците затъвал в кал, сняг, вода......

Върхът на страданието му е на 26 януари, когато губи брата си...

Ние сме длъжници на героите-светци, дали живота си за обединението на България! Нека сторим дълбок поклон пред тези страдалци – чеда на майка България...
Да прочетем тази книга и да изпълним своя синовен дълг.

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ !

Думи на Яна Василева и Александър Кондоферски – внук на автора
цитирай
8. anonymousbulgaricus - Има едно клише, което се слага с о...
06.08.2015 15:10
Има едно клише, което се слага с обратен знак върху ромео-българските отношения. Във времето, за което пишете в поста отношенията между българи и ИРи не са "неприязнени" в смисъла на историческо съперничество или нещо от сорта и изборът на Тервел или по-скоро на сина му, който вероятно е главния герой в събитията, е съвсем очакван и релевантен.

Българите в периода Кубрат - Кормесий си имат съвсем нормални съюзническо-федератски отношения с ИРИ със съответните "палавщини" от страна на българите чат пат - вероятно като им закъснее плащането, като има нов император, от който да вземат повече или нещо от сорта. Но, като цяло са си лоялни съюзници и си действат като такива не само в този случай.

Да не говорим пък за това, че Тервел и синът му са кесари на ИРИ, а предходните Аспарух, Кубрат и чичо му патриции. И хайде, ако на първите трима и патрицийската номинация е нещо обичайно за федерат и степен съюзник, то кесарството е нещо доста по-различно в този период.

ИНак, да, основният удар на арабската инвазия е към Константинопол и в случай, че бяха успели, светът щеше да е друг, но това не е нито първия, нито последния случай, в който българите влиаят пряко върху развитието на световната история. Всъшност спирането на хазарите на изток в същия период, до тяхното разпадане е не по-малко значимо и отнасящо се до развитието на Европа и света събитие. Има и негативно влияние, което сме оказвали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: valentint
Категория: Политика
Прочетен: 97012
Постинги: 148
Коментари: 24
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031